Интервю с двамата представители на румънското министерство на културата, които бяха в София за Панаира на книгата – Юлиана Мирча и Александру Попеску, за реакциите на предложеното от румънския щанд, за българската школа за превода на румънска литература и за тайната на успеха на румънската литература в региона
Владимир Митев
Юлиана Мирча е съветник в дирекция “Писмена култура и съвременно творчество” в рамките на румънското министерство на културата. Александру Попеску е инспектор в същата дирекция. Двамата бяха представители на румънското министерство на културата на румънския щанд на Панаира на книгата в София (10-15 декември 2019 г.). Щандът предложи книги на румънски език и бе домакин на много събития с участието на творци от Румъния, Република Молдова и България: Варужан Восганян, Флорин Иримия, Елизе Вилк, Елена Владаряну, Юлиан Чокан, Ванина Божикова, Лора Ненковвска, Емил Андреев, Светослав Желев. Бяха представени българските преводи на автори от Румъния и Република Молдова. Освен това се проведе дискусия за “литературите в огледалния свят” – румънската и българската, за проблемите на отпечатването и популяризирането на националната литература зад граница и за нуждата от по-дълбоко общуване и културно опознаване между румънци, молдовци и българи.
Намираме се в шестото издание на този щанд на румънското министерство на културата в София. В началото ви моля да ни представите историята на тези шест издания. Как вашата инициатива е посрещана от българската публика? Колко доволно е румънското министерство на културата?
Александру Попеску: Нашето участие започна на практика през 2013 г., когато бяха поставени основите на нашето сътрудничество с Асоциация “Българска книга”. През 2015 г. ни поканиха да бъдем специален гост на панаира. Приехме с голямо желание, като имаме предвид, че още тогава имаше много преводи от румънски език на български език – и на класическа литература, и на съвременна. Участието ни беше успешно и решихме да продължим да сме част от това събитие. Решението ни се оказа мъдро, защото от 2014 г. насам се радваме на многобройна публика. Нещо повече, ежегодно се правят много преводи от румънски език на български език.
Тази година имате голям щанд с книги на румънски език и много събития. Как оценявате реакциите тази година?
Юлиана Мирча: Тази година публиката бе по-многобройна, отколкото предишни издания. Хората се интересуват от румънската литература. Искат да четат румънска литература, преведена на български език. Оценяваме, че хората имат интерес. Надяваме се да продължи така и занапред.
Знаем, че България е страна, където се правят много преводи на румънска литература на български език. Дори може да се говори за българска школа за преводи на румънска литература. До каква степен тази тенденция се дължи на Румънския културен институт и на Румънското министерство на културата?
Александру Попеску: Най-напред трябва да споменем Румънския културен институт заради подкрепата му за преводите от румънски език на български език. Споменавам и Министерството на културата, което участва на това събитие. То води в България румънски автори и ги представя заедно с преводачите пред публиката. Но на първо място стои преводаческата школа. В София и в Търново има катедри по румънски език. Има отдадени преподаватели. Има чудесни преводачки като Ванина Божикова и Лора Ненковска. Те са най-важните популяризатори на румънската литература в България, наред с Христо Боев, Стилиян Деянов, Огнян Стамболиев. Сред тях е и Иван Станков. Това са стойностни хора, много добри преводачи, преподаватели, поддържащи разпространението на съвременната и класическата румънска литература в България. Можем да споменем и финансовата подкрепа в рамките на мрежата “Традуки”. Тя поддържа преводите между двата езика. Бихме искали да нарасне броят на преводите от български език на румънски език. Защото по този начин ще нарасне и броят румънски книги, преведен в България.
Как се гледа в Румъния на тази привързаност на българските читатели и на българските преводачи към румънската литература?
Александру Попеску: Изненадва ни приятно. Откриваме подобна привързаност и у публиката от бивша Югославия. За съжаление в Румъния има културни фактори, които игнорират тази привързаност на регионалната публика за румънската литература. И нашата литература страда. Надявам се някак се да намерим баланс.
Каква е тайната на успеха на румънската литература зад граница?
Юлиана Мирча: Успехът идва от авторите. Имаме много добри автори – Дан Лунгу, Нора Юга, Мирча Картареску. Имаме много добри съвременни автори.
Александру Попеску: Мисля, че е важна и ролята на преводачите. Те са вторият автор на книгата. Правят книгите разбираеми за местната публика. Темите на румънската литература са популярни, на европейско ниво, с балканско влияние или с влияние от Австро-Унгария. Ние сме общо пространство. И така разбираме и намираме отговор в българската, сръбската, хърватската публика и литература.
Юлиана Мирча: Нещо общо е, че сме били под комунистически режими. Имаме общи неща в нашия опит.
Какво трябва да очакваме от следващата година в румъно-българските литературни отношения? Какво ще бъде реализирано с подкрепата на Румънския културен институт и румънското културно министерство? Ще има ли нови преводи? Ще има ли ново издание на този щанд?
Александру Попеску: Виждате ситуацията в Румъния. Тя никога не е предвидима. Не знаем. Но нашето желание е да бъде представени в София и догодина. Ще има нови преводи от румънски език на български език. Трябва да имаме успех и догодина.
Защото това събитие е необходимо?
Александру Попеску: Абсолютно.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
