Интервю с експерта по добро управление за политическите, социалните и неправителствените реакции в Румъния на пандемията от корона вирус
Владимир Митев
Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по въпроси на доброто управление, прозрачността, отговорността и почтеността в публичното пространство. Той е допринесъл за множество реформи в областта на правосъдието и публичната администрация в Румъния. Има бакалавърска степен по политически и юридически науки (от Румъния, България и САЩ) и магистърска степен по административни науки и европейски въпроси (Румъния, Холандия, Испания). Кодру работи от 1998 г. за гражданското общество в Румъния. От 2010 г. Кодру работи в рамките на програмата „Лидери в правосъдието“, която бе възпроизведена от 2017 г. нататък и в Република Молдова.
Господин Врабие, наблюдаваме безпрецедентна ситуация. В Румъния и в Българиря бе обявена „извънредна ситуация“. Ако съдим по това, което виждаме по телевизията, политиката замръзва, а на власт са дошли лекари с военни чинове. Какво означават тези промени за югоизточноевропейската демокрация, за правата на човека, за връзката на гражданина с властта? До каква степен е определено какво точно означава извънредната ситуация в Румъния?
Това е трудно изпитание. Демократичният режим в нашите страни не е съвсем адекватен, така че ще имаме трудности какво по време на сегашния период, така и във възстановяването от него след извънредната ситуация. В Румъния президентът се намира в много стабилна политическа ситуация, защото неотдавна – на изборите от ноември 2019 г., спечели нов мандат. Но той има сериозни проблеми в управлението на кризите, най-вече защото нито общува достатъчно публично, нито може да го прави ефективно. От друга страна, парламентът е на края на своя мандат и има много лош имидж в обществото – още от изборите през декември 2016 г. насам. През последните месеци политическите караници и поляризацията на парламентарните групи също допринесоха за лошия имидж на парламента. На свой ред, правителството е крехко. На 14 март 2020 г. парламентът даде мандат на същият екип, който бе свален от власт на 5 февруари 2020 г.
За щастие, ситуацията относно епидемията (засега) се управлява от Националният комитет за специални извънредни ситуации – организъм, който е отделен от политическите кръгове. Този комитет ще играе важна роля в периода на извънредното положение, наред с вътрешното министерство. Отново за щастие, е важно, че договорите на ЕС и Европейската харта за правата на човека ни гарантират, че няма да достигнем до тоталитарен режим в периода на пандемията. А Румъния има още едно предимство по отношение на човешките права. Най-видимият човек в управлението на кризата е доктор Раед Арафат, който е от палестински произход. Самият президент Клаус Йоханис идва от германското малцинство. Бих искал да вярвам, че тези хора, осъзнали колко са важни човешките права, няма да позволят злоупотреби на политическата власт – нито по време на извънредната ситуация, нито след нея.
Все пак има и притеснения. Мярката срещу разпространение на фалшиви новини (особено онлайн), която не е правилно регламентирана в декрета за извънредното положение. Последвалите обяснения на властите успокояват малко духовете, но потенциалът за нарушение на свободата на изразяване съществува. Ще видим как ще минем през това. Що се отнася до другите регламенти от декрета за извънредно положение, те са проява на здрав разум. Тоест имаме коректно и предвидимо регламентиране на ситуацията, което е достатъчно ясно и конкретно, ако се интерпретира добронамерено (с изключение на въпросите около свободата на изразяването). Надявам се да ни помогне да разрешим проблемите, с които се сблъскваме без да доведе до усложнения.
Германия обяви план за подкрепа на бизнеса на стойност от 460 млрд. евро. Италия въведе социални мерки като неплащане на дълговете към банките или на комуналните услуги за период от 2 месеца в най-засегнатите районе. Какви мерки ще вземе парламента и новоизбраното правителство Орбан, за да се противопостави на разпространението на пандемията? Очертава ли се трайна промяна на отношенията между правителство, работодатели и синдикати?
За отношенията между правителство, работодатели и синдикати не знам какво да кажа. Не познавам проблемите. Нито познавам икономическите или финансовите мерки, за които казвате, в Германия и Италия. Знам само, че има петиции, чрез които работодателите искат от правителството да бъдат взети мерки за превенция на финансови кризи, защото, ако хората стоят вкъщи, има възможност икономиката да се свие. Но не мога да коментирам подробно това. Доколкото разбирам, министърът на финансите обяви, че ще бъдат взети мерки на нивото на правителството. Във всеки случай, идва труден период от гледна точка на отношенията между правителство, работодатели и синдикати, защото в рамките на тази година ще бъдат взети решения за новата компонента на Икономическия и Социален Съвет за мандата, който започва през 2020 г. В парламента очакваме вотът за извънредното положение. В нашата конституционна система президентът издаде декрет за въвеждането на извънредното положение, а парламентът има на разположение пет дни, за да одобри или отхвърли тази мярка. Все още не е ясно за юристите дали парламентът може да измени част от мерките от декрета на президента. Мисля, че това ще е разгорещена дискусия през тази седмица. Веднъж щом декретът е одобрен от парламента, вътрешният министър и Националния комитет за специални извънредни ситуации ще станат най-важните фактори в управлението на кризата.
Как румънското общество като цяло реагира на пандемията от коронавирус? Как отговарят на кризата НПО секторът и частният сектор?
Ключовата дума е солидарност. Хората помагат най-напред за правилното информиране за пандемията. Освен това, хората си помагат със съвети как може да се работи ефективно от вкъщи, особено в образованието. Затварянето на училищата и университетите пренесе повечето лекции в интернет. Но не всички преподаватели са готови да направят стъпката към дигитално общуване. Не всички ученици или студенти имат достъп до интернет. Не всички образователни институции имат IT инфраструктурата, която може да поддържа онлайн обучение. Видях много инициативи, поддържащи образователния процес, така че той да може да се провежда без прекъсване в максимално добри условия.
Има и много подкрепа за социалната помощ, която не може да се извършва онлайн и иска пряк контакт с хора в уязвимо положение (дори има компании, които допринасят за доброто функциониране на центровете за карантина). В Румъния и в Молдова има транспортни компании – автобусни или таксиметрови, които са си предоставили возилата или за да превозват социалните работници, или за да транспортира медици, когато има нужда. Много компании са позволили на служителите си да работят от вкъщи. В някои случаи доброволци от компаниите са раздали помощи на уязвимите хора. В други случаи компаниите са облекчили платежните условия – например, някои банки са решили да отложат изплащането на кредити от страна на длъжниците, така че хората да мога да използват парите за належащите си нужди (мярка, подобна на това, което казахте по-рано за Италия). Много събития и фестивали са отложени или пренесени онлайн (знам, че и в София бе отложен филмов фестивал), а много хора не са си искали парите обратно за купените билети за тези събития, защото разбират, че организаторите зависят от приходите от тези билети.
Има неправителствени организации, които поддържат властите в усилията им да комуникират правилно с обществеността по време на кризата. Има и изненади от страна на властите – например, румънската хазна, известна като много консервативна (може би дори ретроградна) институция насърчава хората да ползват онлайн инструменти, за да намалят контактите между хората по гишетата (например са спрени принудителните изпълннения и данъчните проверки). Дори и съдебните инстанции са дали на разположение на хората и адвокатите онлайн комуникационни инструменти или поне използват имейл. Иам и частни инициативи, при които се даряват защитни облекла на болниците и на медицинския състав. Например, има млади доброволци (младите са по-малко изложени на болестта), които пазаруват за старите хора от блоковете. За църквата е по-трудно да се оцени реакцията, тъй като едни свещеници не вземат никакви предпазни мерки, докато други предоставят пространства за центрове за карантина.
Все още не знам дали има инициативи за подкрепа за хора, които не могат да работят от вкъщи. Първите, за които мисля, са медицинските специалисти. Мисля и за хората, които събират боклука, които поддържат канализацията, водоснабдяването, електроснабдяването, интернет връзките и не на последно място и за полицаите. Може би има подобни инициативи, но още не са стигнали до мене. Ясно е, че аз съм наистина впечатлен от това високо ниво на човешка солидаронст! Трябва да останем вкъщи, колкото е възможно, за да предотвратим бързото разпространение на вируса, а всички тези инициативи допринасят за взаимната помощ между хората. Така се решават проблеми без да има директен контакт между тях.
В последно време се очертава критика по отношение на ЕС, в смисъл, че ЕС не е взел мерки на европейско ниво срещу разпространението на пандемията или че европейските страни не са достатъчно солидарни. Колко оправдани са подобни критики? Какви инструменти за реакция има ЕС? Дали ЕС не е прекалено тромава структура, която реагира твърде бавно, за да се противопостави на пандемията?
Разбирам тази критика, но я считам за неоснователна. Разбирам я в две посоки: първата е, че на нивото на обикновените хора има впечатление, че ЕС е всемогъщ. Това впечатление бе култивирано от политици и коментатори, които критикуваха ЕС в миналото, че ни потиска и експлоатира. В същото време, това впечатление бе култивирано и от други политици и коментатори, които с ентусиазъм твърдяха, че ЕС носи само мед и масло. Само че освен тези мнения има и Договори – ЕС може да направи само това, което му се позволява. Страните-членки не са му позволили да действа решително. Ако ЕС можеше да действа решително, тогава извънредното положение щеше да бъде въведено пряко от Брюксел, а не отделно от София и от Букурещ.
Мисля и еч тази критика е свързана с липса на прецизна фактологическа информация. По-точно, има филтър, който не позволява на точните факти да стигнат до обикновените хора. Има категория от политици и коментатори, които въздигат до небесата действията на ниво Европейска комисия. Следствието е, че хората не следят вече тези действия, а само критикуват това „гримиране“ на европейските политики. Друга категория от политици и коментатори има интерес да покаже, че мерките и действията на Европейската комисия са недостатъчни. Може би е така, но Европейският механизъм за гражданска защита и Инициативата за инвестиции като отговор на коронавируса са два инструмента, които могат да помогнат решително на страните членки. Мисля, че инициативата за инвестиции наподобява плана за подкрепа на Германия, за който ми говорихте по-рано, но може и да греша. Европейската централна банка също въведе мерки за поддръжка в защита на капитала. Важно е нашите политици да познават тези инструменти и да ги използват. Помня и, че в случая с пожара в клуба „Колектив“ в Букурещ през 2015 г. подобни инструменти можеха да бъдат използвани, но не се взеха навреме нужните решения.
Въпреки че разбирам откъде идва тази критика, се надявам, че съм дал достатъчно аргументи, за да покажа, че тя е по-скоро неоснователна. Не е напълно неоснователна, защото Италия в момента страда. Но все пак, ако направим крачка назад и игнорираме малко тази криза, ще знаем, че от много време ЕС има нужда от реформа, особено на начина, по който функционира Съвета на ЕС. Важно е да не забравим, че на ниво ЕС, Съветът е най-важният организъм, вземащ решения. Там се намират на една и съща маса най-висшите представители на страните-членки. Ако механизмите за вземане на решение на Съвета на ЕС насърчават всяка страна-членка да действа в свой интерес, не можем да очакваме солидарност. Това е дефект в дизайна, който трябва да коригираме колкото се може по-скоро, независимо от кризата, в която сега се намираме. С други думи, ако страните членки не искат, Съвета на ЕС не може да реши и ЕС изглежда неспособен или тромав. Но това не е случаят в тази криза – на ниво на Европейската комисия, която е доста креативна, бяха взети адекватни решения. Остава само нашите политици да използват това, което Комисията предлага.
Колко подготвена е здравната система в Румъния за пандемията от коронавирус?
Не съм експерт по здравни политика, така че отговорът ми трябва да бъде четен с нужната предпазливост. От официалните декларации излиза, че всичко е под контрол, че здравната система „си има всичко“, но има големи съмнения в обществото. Тези съмнения са породени от две причини. Първото е травмата от пожара в клуба „Колектив“. Да не забравяме, че ако не беше разкрит скандала Hexipharma, в болниците и до днес щеше да се работи с разредени дезинфектанти. Тоест, хората щяха да са дори по-изложени на пандемия. Втората причина е, че медицинските екипи не живеят изолирано – те имат роднини и приятели, на които се оплакват за липсите, с които се сблъскват. Вече двама души ми казват, че няма достатъчна защитни облекла. Ако те бяха достатъчно, сигурно нямаше да се появяват частни инициативи за закупуване на подобни облекла за медицинския персонал. Може би по време на извънредно положение придобиванията или секвестирането на облекла ще попълнят допълнително тези липси. Има и европейска статистика, която ни помага да конкретни надежди. Изглежда, че в Румъния имаме два пъти повече легла в болниците спрямо средния европейски показател, така че имаме по-голям логистичен капацитет да се справим спрямо Италия. Съжалявам за това, което става в Италия и в Испания, както и в целия свят. От няколко дни чувствам социалното напрежения пряко в корема си.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
