Флорин Греку: Днес румънският политик просто подписва решенията, взети от експертите

Интервю с румънския политолог за книгата му с текстове за класическото противоречие в румънското общество между аполитични институции/експерти и партии/политици

Владимир Митев

Флорин Греку е лектор доктор в Университета „Хиперион“ в Букурещ. Преподава политология – политически партии, електорален анализ, европейско управление, международно управление. Той е завършил Факултета по политически науки в рамките на Букурещкия университет. Докторатът му е по темата „Изграждането на една уникална партия: фронтът за национално възраждане“. Блогът „Мостът на приятелството“ разговаря с него по повод издаването на книгата му „Политическо/аполитично“, където е препечатано и интервю с него от този блог.

Политическо/аполитично е противоречието, което обяснява много в румънското общество през последните години – от една страна са технократските институции, които са неизбрани, владеят специфично познание и обикновено се ползват с обществено одобрение, а от другата страна са партиите и политиците, които са в по-малка степен одобрявани от обществото, считани са за корумпирани, но и са демократично избрани представители. Те са шанс за промяна на държавните политики, които иначе прекалено много служат на финансовия сектор, на правосъдието, на сигурността, на средната класа и често губят от поглед бедните.

Господин Греку, бе отпечатана книгата Ви „Политическо/аполитично“. Как бяхте я представили?

Предговорът на книгата е на професор Сабин Драгулин и на журналиста Антонио Момок. Книгата се препоръчва за четене и от професор Думитру Борцун. Много пъти политическите реалности се бъркат с аполитичните, а аполитичните – с политическите. Книгата анализира изборните кампании в периода 2012-2020 г. Спира се на парламентарните избори през 2012 г. и 2016 г., на активността на правителството Чолош, което бе технократско и се бореше за професионализация и дебюрократизация на администарцията. Книгата продължава аналиа си с европейските избори от 2019 г., където анализира финансирането на политическите партии и показва, че малките партии като Съюзът „Спасете Румъния“ са истинските победители на вота. Между другото очаквам с голям интерес какво ще се случи на парламентарните избори тази година.

Книгата се занимава и с поражението на Виктор Понта в президентските избори от 2014 г., когато никой не очакваше, че на втория тур ще спечели Клаус Йоханис. В тома могат да се намерят и много рецензии. Рецензирах много книги на професори. Тези книги са много добри. Анализирах и няколко книги на Антонио Грамши, преведени в Румъния от професор Сабин Драгулин. Книгата „Идеология, държава, диктатура“ на Флорин Мюлер, книгата „Културното представяне на жената в румънската литература“ на Аурора Мартин и препечатах едно интервю, което дадох на Вашия блог. Книгата е сборник с публицистичната дейност на Флорин Греку.

Напрежението между политическото и неполитическото характеризира цялата румънска политика. Можете ли да прегледате как се промени балансът между тези две сили, между технократите и… да ги наречем популистите?

До голяма степен политикът има нужда от експертите. Очевидно в министерствата и вън от тях са се развили експертни кръгове, които конкурират политиците. Вижда се добре в съдебната система, в областта на финансите и на данъчната служба. Днес политикът не прави нищо друго, освен да чете и да подписва решенията вече взети от експертите.

Друго интересно нещо е професионализацията и независимостта на правосъдието. Докато госпожа Кьовеши бе начело на антикорупционната прокуратура магистратите бяха солидарни в професионален план срещу злоупотребите на политиците в съдебната система. Така технократската, аполитична част от системата успява да се конкурира с политическата. Политикът е ограничен до такава степен, че за да издава решения, трябва да се запознае с мненията на научните съвети и на професионалистите.

Много се говори през изминалите години за антикорупционната борба, за противоречието между политическо и неполитическо.

Очевидно, когато правосъдната система е провокирана, тя реагира с цялото си тяло, именно, защото е независима и има различно мнение от политиците или правителството.

Мислех за нещо друго: често критикуват политиците, че в същността си са корумпирани. Провели са се много протести, където се вика срещу политиците: „крадци, крадци“. От друга страна, политикът е избран по демократичен път и с народен вот, докато хората, които реализират борбата с корупцията не са избрани демократично.

Да.

Кое е правилно и кое е честно в една демокрация в този смисъл? Кой е прав? Кой е пътят за следване?

Никой не знае кой е този път. Но очевидно има някои особености от техническа и политическа природа в съвременното общество. Румънският политик има политическата цел да стигне до правителство и да управлява. Той управлява, защото е спечелил народния вот. Очевидно технократите не са избрани по демократичен път. И в Румъния, в ЕС те нямат легитимността, която имат политиците. Това води до известна криза на легитимността на ЕС. Тези неща се знаят от много години.

Трудно е да имаме ясен поглед, защото има организации, които са с неизборна структура и са водени от административен съвет, който не е бил на избори, а е назначен. Спорът между политическото и неполитическото е на границата на етиката. Очевидно аполитичното има консервативна природа и иска да подкрепи властта. Днешният политик всъщност е синтеза на двата елемента – на народния вот, който му дава легитимност, и на експертизата, която идва от технократските структури.

Тук има още няколко теми за дискусия. От една страна има неизбрани институции, които имат голямо обществено одобрение. От другата страна са избраните институции, които имат понижен рейтинг. Например, обикновено парламентът има нисък рейтинг, докато Румънската православна църква, тайните служби и армията имат висок рейтинг.

Тези неща се знаят от обществото. Някои измерения на тези институции са желани, докато други не са. Но никоя институция не може да разреши сама обществените проблеми, независимо дали има одобрение или не. Ако възникне социален конфликт, докато се активизират институциите и си свършат работата, пресата вече е там и предава на живо от мястото на събитието. Публичното мнение е формирано половин час или час след съответния инцидент. Публичните институции не могат да действат така, както действа пресата или онлайн пространството.

Има ли и сътрудничество между технократския сектор и политическия сектор? Те са част от една държава все пак…

Това е много вярно. В много страни по света тече промяна на държавата според исканията на обществото. Появяват се модерни партии, обединени около даден инфлуенсър или гражданско движение – както стана в Италия. Държавата трябва да има средствата, за да отговори на обществените промени.

Стигаме до разговора за съвременната румънска политика. Казахте, че се появяват нови партии. Свикнахме в периода на Ливиу Драгня да имаме класическо разделение между политическо и аполитично – Драгня е политикът, а правосъдието и силите зад нея са аполитичното. Но изглежда, че в последно време, може би след европейските избори през май 2019 г. и идването на власт на Националнолибералната партия през есента на 2019 г. ситуацията е различна. Кой е сега представителя на технократите и на политическото? Не са ли се смесили?

Този въпроси иска много анализ. Днешният политик няма влияние върху управлението. Трябва определени партии да дойдат на власт. Но очевидно в момента във властта е много тесен кръг политици. Както казва Джон Стюърт Мил, много от решенията зависят от бюрократичния апарат на държавата. Конфликт между „техниците“ и политиците би блокирал решенията.

Казахте, че аполитичното е консервативно. Откъде ще дойде тогава промяната в сегашната ситуация? Ако смятате, че днес политическото няма позиции, кой ще задвижи промяната?

Политическото съществува в някои партии. Промяната очевидно ще дойде от гражданите и от ЕС, който има институционалния капацитет да влияе на политика. Аполитичното действа чрез Брюксел. А ЕС има силата да влияе на националната политика.

Има едно интересно измерение на политиката – движенията против ваксинирането, против мрежата 5g, които се интересуват от конспирации. Имат ли те властта да променят нещо?

Във всяко общество има предразсъдъци с различни нюанси. Това, което не се вижда на повърхността, са суеверията. Но тях ги има навсякъде по света.

Бихте ли казали отново към какво равновесие се насочват политическото и аполитичното в Румъния?

Вече ми зададохте този въпрос. В бъдеще ще се постигне равновесие. Ще бъде управление на професионалистите. Само че политическото назначава различни хора на обществени функции, които не отговарят на професионалните критерии. Нямат нужната подготовка. Това не се случва в другите общества. Принципът трябва да бъде „Точният човек на точното място“. Няма съвършени общества.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!