Взаимните подозрения възпрепятстват появата на визия за постпрехода в България

Интервю с Владимир Митев за ескалацията на българските протести от последната седмица, за борбата на двете течения на българската антикорупиция, за нарастването на напрежението в българското общество и за позитивния и негативен сценарий за развитието на събитията наесен

Мария Чернат

Това интервю бе проведено на живо на 4 август 2020 г. на страницата ‌Baricada România във Facebook. Тази статия бе първоначално публикавана на 5 август 2020 г. на румънската секция на сайта “Барикада”.

Днес разговаряме с Владимир Митев – журналист с голям опит в отразяването на събитията в България. Той ще говори с нас отново за протестите, които текат в България. Разбрах, че палатки са били разположени на кръстовища в София, за да се привлече внимание към тези протести. Говорихме по-рано за начина, по който започнаха тези протести, как те еволюираха… Изглежда, че в България има конфликт между два лагера, спорещи за борбата с корупцията. Всички искат антикорупция – и президента Радев и премира Борисов, но всеки има свое разбиране какво означава антикорупцията. В даден момент антикорупцията означаваше за премиера Борисов и за главния прокурор Гешев навлизането в президентството в рамките на разследване. Това бе последната капка, която възмути българите и ги изкара на протест срещу разбиранията на Борисов и Гешев за борба с корупцията. Разбирам, че в последно време има интересно развитие и какво и както казах се видя своеобразна партизанска война между протестиращите и властите в смисъл, че бяха поставени палатки в българската столица и постоянно се протестира. Кажи ни, Владимире, как се развиват събитията?

Здравейте на всички наши слушатели. Намираме се в месец август, което означава месец на отупските. Очевидно организаторите на протестите и самите протестиращи искаха да има ескалация на техните действияя през последните две седмици. Важен елемент от тази ескалация е окупирането на публични пространство, в случая на кръстовища в София и от вчера във Варна, което означава натиск над правителството. Мисля, че тази ескалация бе необходима според протестиращите, заради страха им, че ако протестите не се разраснат, ще отслабнат. 

Ти засегна повече теми и може би за румънците темата за антикорупцията ще е интересна, независимо, че протестите официално са обявени за демонстрации на честните граждани срещу мафията в държавата. Но в паралел върви антикорупцията. Излизат новини по този въпрос, но темата не се разисква много на улицата. Главните действащи неща в това, което наричам конкуренция за антикорупцията в България сезираха Конституционния съд за прерогативите на своите опоненти. Група протестиращи около инициативата “Правосъдие за всеки” имат искания, които са свързани с ограничаването на правомощията на главния прокурор.

Това са твърде сложни теми, за да бъдат разгледани в една или две минути. Бих искал да насоча вниманието на нашите слушатели към статия, публикувана на сайта “Барикада”, която първоначално излезе в британския сайт Open Democracy. Мисля, че тази статия може да бъде ключ за разбирането на случващото се. 

Само накратко – Румъния имаше своя период на емоции и публично настървяване, свързани с антикорупцията. Сега изглежда, че в България има две течения относно тази борба. Трябва да следим развитието, защото двете течения искрено или лицемерно обявяват, че правят или подкрепят това, което румънската антикорупция правеше по-рано.

Четох твоята статия. Ти казваш, че нещо добро, което се случваше с разследванията на българския главен прокурор е, че за разлика от Румъния, където основните обвинени са политици, в България се удря по бизнесмени. Наистина, при вас не са паднали главите на едри политици, но са паднали главите на големи олигарси. Това е различно от Румъния, където в погледа на прокуратурата са попаднали най-вече политици, нали?

Трябва да се обясни повече, защото в момента нямаме осъдени олигарси. Има обвинени бизнесмени, но без да са приключили съдебните процеси срещу тях и без решения на съда не можем да кажем дали има нещо за наказване по тези казуси. Има интерпретации и улики, разпространени от прокуратурата, но без осъждането е трудно да кажем, дали съмненията са наистина доказани. Трябва да имаме предвид тези неща.

Румънската антикорупция доведе до много осъдени хора. Тя бе ефективна. Тук имахме случая с олигарха Божков, който без да е осъден към момента загуби своя голям бизнес “Национална лотария” и това е наистина промяна, промяна в икономиката, в икономическата база на обществото. Но този тип антикорупция, който се реализира в България е обвиняван, че позволява на едни олигарси, приближени до властта, да използват институциите на държавата, за да отстраняват свои опоненти или хора, загубили политическа подкрепа. 

Чул съм да се твърди, че румънската антикорупция не е удряла по корпорациите. Може би въпросът ти е важен в този контекст – дали не е добре, че се удря по икономическите елити? Ако обаче наистина имаме една битка между олигарсите чрез антикорупцията, е трудно да се определени кое е добро и кое не е.

Разбирам. Казваш, че по друг повод в България е нараснала поляризацията. За някои хора става лесно да определят кой е добър и кой е лош. Има два ясно очертани лагера. Патят ли си хората, които са за или против протестите?

Забелязвам, че толерантността в социалните мрежи е на много ниско ниво. Тече насъскване срещу противниците, защото става въпрос за битка за власт. Едни хора искат изгонят партия, която е управлявала с малки паузи през последните 11 години. Освен това имаме недоволството, натрупано с корона кризата, със социалните проблеми. Има и желание за по-бърза и по-мащабна промяна в България.

Както писах в Open Democracy впечатлението на мнозина е, че социалните асансьори не работят. Това недоволство, насочено към партията GERB се дължи и на фата, че тази партия дава възможности за развитие на своите членове и кадри, които не можеш да имаш по друг начин. Има много противоречия, разговори за конспирации, съмнения във Facebook. Очертават се разделителни линии между хората. Такъв е моментът сега. Но трябва да мислим и как еволюираме като общество всички, а не само как да се унищожим взаимно.

Разбирам. Как мисиш, че ще еволюира всичко? Няма как да знаеш това, но кой е оптимистичният и кой е песимистичният сценарий относно протестите в България?

Винаги се страхувам, че нашите протести не успяват да произведат нещо ново. Вчера се писа за проучване на общественото мнение, който разкрива промени в подкрепата за политическите партии. Но партиите, които биха влезли в нов парламент, не са нови с изключения на партията на един шоумен, който е всъщност старо лице и от много време съществува в публичното пространство.

Не мога да направя прогноза. Но бих искал, ако това е протест срещу всички, които са се изцапали по време на прехода, той да произведе нови политически лица, с нови програми и визии. Мисля, че това се опитва да направи левицата сега. Идеята за граждански асамблеи се появи отново. Може би това е нещо утопично, но би ми харесало, ако хората преодолеят съмненията си към колективното усилие. Надявам се,че можем да протестираме не само 100 000 отделни хора, но и като общност. А такава общност би трябвало да има по-ясня идея какво значи промяна.

Твоите възгледи са много интересни. Каня нашите читатели да влязат на сайта “Барикада” и да четат твоите анализи за протестите, защото те отиват отвъд иначе естествените емоции в този момент.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!