Интервю за румънското списание на интелектуалците „22“
Октавиан Маня
Това интервю бе публикувано първоначално на 28 юли 2020 на сайта на “Списание 22”
Владимир Митев е български журналист, главен редактор на румънската секция на сайта „Барикада“.
Как се обяснява конфликтът между президента Радев и премиера Борисов? Това е стар конфликт между институциите. Снимките в публичното пространство, за които се предполага, че са на премиера, влизането на прокурорите в президентството и епизодът с дрона са само върха на айсберга. Какво е характерно за дневния ред на всеки от тях? Какъв е залогът на конфликта?
Наистина напрежението между президента Радев и премиера Борисов съществува от много време. Разделителните линии са различни. Преди например имаше конфронтация по въпроса за военните самолети, които трябва да се закупят. Радев искаше самолети „Грипен“ от Швеция, докато Борисов предпочиташе F-16 от САЩ и успя да се наложи.
В сегашния момент от значение е, че на ниво на държава и общество има спор относно това, което наричам „българска борба с корупцията“. Съществуват две визии за антикорупцията, които се борят една с друга. Едната се реализираше допреди тези протести и се представлява от главния прокурор Гешев. Той атакува част от икономическите елити, натрупали богатството си в периода на прехода. Засега не е имало осъждания на „големи риби“ в рамките на тази антикорупция, но вече имахме прояви на наше телевизионно правосъдие. Прокуратурата освободи в публичното пространство записи и чатове преди решението на съда по казусите на заподозрени и противници. В случая на олигарха Васил Божков, който се установи в Дубай, за да избегне арест, негов частен бизнес „Национална лотария“, бе затворен. Това стана, след като поне много години бе толериран със законодателни промени в негова полза от същите управляващи. Сега подобен вид бизнес може да се реализира само от държавата. В момента тече пренаписване на законодателството в сектора на хазартните игри. Така че правителството и прокуратурата променят определени икономически баланси.
Прокуратурата влезе в конфликт и с президента. Тези дни се очаква решение на Конституционния съд по запитване на главния прокурор относно размерите и границите на президентския имунитет (то излезе два дни след публикуването на интервюто – на 30 юли 2020 г. – бел.прев.). От друга страна, от момента на встъпване на Гешев в длъжност, Радев декларира, че започва дискусия за конституционни промени, които да елиминират неуязвимостта на главния прокурор.
Второто антикорупционно течение е представено от инициативата „Правосъдие за всеки“ и партията „Да, България“, която представлява градската средна класа и може да бъде сравнена в определен смисъл със Съюза „Спасете Румъния“ в Румъния. Тези хора искат ограничаването на правомощията на главния прокурор и предупреждават, че България се е превърнала в „прокурорска република“. В „златната ера“ на румънската антикорупция (когато Лаура Кьовеши бе начело на антикорупционната прокуратура“) това течение искаше румънският модел на антикорупция да бъде приложен в България.
В последно време Борисов и неговите приближени твърдят, че случващото се в България е реализация на румънския антикорупционен модел. В същото време първоначалните негови привърженици у нас – протестиращите в момента, се базират на президентската институция като подкрепа за реформи в правосъдната система. Те искат законодателни промени, които да отслабят властта на главния прокурор, да намалят политическата квота във Висшия съдебен съвет и да повишат властта на съдиите в него. Радев вече поиска оставките на Борисов и на Гешев.
Антиправителствените протести започнаха от спорната фигура на местен олигарх – Ахмед Доган. Каква е ролята, която той играе в българската политическа система? Какво влияние има той? Местните анализатори говорят за „пленена държава“, която служи на частните и олигархичните интереси…
Ахмед Доган е почетният председател на партията, за която гласува значима част от етническите турци – Движение за права и свободи. Доган е определян от привържениците си като гарант за междуетническия мир в България. Чрез тази партия в българската политика и общество действа друг човек, наричан олигарх – Делян Пеевски. Това са партия и бизнесмен с голямо влияние във всички власти – включително в медийната и съдебната. През последните години е имало опити българската антикорупция да бъде насочена срещу Пеевски, но това така и не се е случило. „Делян Пеевски е или най-проверяваният и най-чистият човек в държавата, или има много добри адвокати и счетоводители“, заяви бившият председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество Пламен Георгиев през 2018 г. Пленеността на държавата, за която говорите, е свързана с факта, че българската олигархия е силна и според протестиращите действа чрез държавните институции. По-точно олигарсите, които са близки до сегашната власт нанасят удари на онези, които са загубили политическата си подкрепа.
През последните седмици антиправителствените протести са разраснаха. Дори имаше моменти на насилие. Какъв е планът зад протеста? Какво го мобилизира? Каква е демографията на протестите? Дали те приличат на подкрепа за Радев? И дали не са нещо друго – обвинение към цялата политическа класа, натиск за трансформацията й и за ново поколение политици?
Протестите са хетерогенни. На тях присъстват хора от всички възрасти, идеологически и геополитически убеждения. Трябва да се отбележи ролята на най-младото поколение, което е най-видимото лице на протестите. Това е поколение, израснало с Борисов като премиер и възмутено от цинизма на сегашната власт. Освен това тези млади хора често са студенти от западни университети или са участвали в социален активизъм – по екологични въпроси или в защита на човешките права. Мисля, че протестите показват и подкрепа за Радев – дали искрена или тактическа, защото той има имиджа на институция, която още не е завлядана от това, което протестиращите наричат „пленена държава“. Има антикомунистическа реторика на протестите, както и привърженици на БСП, както и на новата левица. Трудно е да се залепи общ идеологически етикет на протестиращите.
Как се позиционира Брюксел в сегашната политическа криза?
Брюксел не е единен субект. Европейската народна партия вече подкрепи Бойко Борисов чрез гласа на лидера на парламентарната си група в европейския парламент Манфред Вебер. Европейските либерали подкрепиха лично Ахмед Доган, но след като група българи писа с критики на шефа на тяхната група в европейския парламент – румънецът Дачиан Чолош, той поясни, че в началото не е имал цялата информация и че, разбира се, подкрепя правовата държава. Европейската комисия подкрепи протестите с максимално неутрална формула – че подкрепя „правото на свободен протест“ и че има ясна позиция, изразявана многократно относно правовата държава в България.
От друга страна европейските зелени подкрепиха демокрацията, правовата държава и свободата на правосъдната система от политическо влияние, имайки предвид, че „Да, България“ е в съюз с българските Зелени. Европейски социалистически депутати – например Елена Йончева, са известни критици на Борисов и на начина му да управлява.
Какво е влиянието на Русия в София?
Мисля, че руските лобита в Българи не действат сами, а като част от западни лобита – американски и европейски, така че е трудно да се каже ясно къде свършва единия и къде започва другият елемент. В контекста на сегашните протести на улицата има проевропейски либерали, има националисти, известни като противници на ваксинацията, има леви хора, които не приемат реториката на националистите срещу хомосексуалистите. Но в правителството също са представени проевропейските и националистическите течения. Например части от управляващата коалиция са против НПО-тата и против Истанбулската конвенция. Ето защо, не може да се даде много лесно геополитическо измерение на тези протести. Мисля, че те са по-скоро нещо българско, а разделителната линия е кой залага на Борисов и кой е против него.
От друга страна, няколко дни след края на протеста представители на правителството и на американската страна заявиха да очакваме санкции срещу енергийните проекти в Европа, свързани някак с Русия. Правителството на Борисов полагаше усилия да избегне тези санкции. То изгражда разширение на газопреносната мрежа в България, което етикетира като нещо различно от газопровода „Турски поток“, но което ще позволи природен газ да достигне от Турция до Сърбия и Унгария. Тук може би виждаме друг от залозите на протестите – кой ще преговоря със западните и с незападните партньори относно енергийните проекти.
Каква е равносметката от управлението на Борисов, който е на власт с малки паузи от 2009 г. Насам?
Епохата на Борисов не е приключила още, за да правим равносметка. Управлението на Борисов може да бъде критикувано за много неща – например за ниската му социална чувствителност. През годинита на това управление постоянно се появяваха скандали за корупция. Може би е от значение и че в този период България стана част от механизма ٍERM II (т.е. влезе в чакалнята на еврозоната). Епохата на Борисов до момента бе известна със своята стабилност. Но в последно време изглежда, че умението му да управлява кризи се изчерпва. Неотдавна имаше екологични протести. През последните години честоэимаше социални протести – например на медицинските сестри. Младите са възмутени от това, което считат за контрол на олигархията над държавата. Борисов може би очаква отслабване ан протестите и се надява, че ще може да продължи със своя модел на управление.
Снимка: Протестът се движи напред (източник: DW, screenshot)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
