Петър-Емил Митев: Основите на международната социология на младежта бяха положени в България и в Румъния

Проф. Светла Колева

Тази статия бе публикувана в румънското списание Psihologia Socială (1) на френски език в бр. 46 (II) на 2020 г., pp. 11–18 и бе предоставена на блога “Мостът на приятелството”.

Професор Петър-Емил Митев е роден на 21 април 1936 г. в София. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” (1958). Защитава докторска дисертация (к.ф.н., 1972), става доцент (1975), доктор на философските науки (1983) и професор (1985).

Преподава в СУ „Св. Климент Охридски (1960–2011), където ръководи Център за изследване на идеологиите към Философски факултет (1988–1993, 1996–2001). В периода 1972–1988 г. е директор на Научноизследователския институт за младежта при ЦК на ДКМС².

Президент на Изследователски комитет „Социология на младежта“ на Международната социологическа асоциация/МСА (1982–1986), член на Изследователския координационен комитет на МСА (1986–1990), член на Консултативния съвет на ИК 34 „Социология на младежта“ на МСА (1998–2002).

Председател на БСА (1991–1995 и 1997–1999), председател на Специализирания научен съвет по политология (2004–2010). От 2002 г. ръководи Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“.

Ръководил е над трийсет национални и международни изследователски проекта. Работи по проблеми на младежта, на съвременните политически процеси и социални трансформации, историята на философските, социологическите и политическите идеи. Публикациите му са издадени на български, английски, немски, руски и сръбски. Съставител и съавтор на колективни публикации, посветени на българската и европейската младеж, на българския преход, на бесарабските българи. Между най-значимите му публикации са: Общественият прогрес и младежта (1969), Sociology Facing the Problems of Youth (1982)³, От социалния проблем към светогледни открития (1984), Младежта и социалната промяна (1988), Popular attitudes toward Politics (1998), Von der Nachbarschaft zur Mitburgerschaft: die Bulgaren und die turkische Minderheit (2000), Иван Хаджийски четен днес (2007), Македония на кръстопът (2008, съст. и съавтор), Младите хора в европейска България. Социологически портрет 2014 (2014, съавтор), Българите: социологически погледи (2016), Преходът. Политологически ракурси (2017), Българската младеж 2018/2019 (2019, съавтор).

Светла Колева: Румънското списание PSIHOLOGIA SOCIALĂ посвещава своя последен брой за 2020 г. на развитието на социалните и хуманитарните науки в България след 1989 г. Както знаем обаче, настоящето е подготвено от миналото и подготвя бъдещето. Повече от шест десетилетия Вие неуморно допринасяте за развитието на социологията в България и утвърждаването ѝ на международната сцена чрез знакови публикации, лекционни курсове, белязали поколения студенти по философия, социология, политология, значими национални и международни изследвания. Какво според Вас е най-отличителното за българската социология преди и след 1989 г.?

Петър-Емил Митев: Първият период е на преоткриване и утвърждаване на социологията като наука за обществото като цяло, различна от историческия материализъм, период на институционално формиране, на първите мащабни национални проучвания и изграждане на международни връзки, интеграция в Международната социологическа асоциация.

Отличително е това, че основателите, „бащите” на българската социология, бяха възпитаници на Философския факултет, специалисти по философия. Дефицитът на емпирична компетентност беше покрит чрез тесни връзки с най-квалифицираните статистици. Широкият поглед, който дава философията, беше съчетан с подчертана методологическа прецизност, предоставена от статистиката.

Втора отличителна черта е стремежът да се влезе бързо в крак със световната социология, да се излезе от рамките на местната ограниченост. Съдете по фактите: Институтът по социология на БАН беше създаден през 1968 г. Само две години по-късно, през 1970 г., България стана домакин на Седмия Световен конгрес по социология. Това означава, че подготовката за създаването на института и неговите първи крачки съвпадат с изключителна международна активност. През 1970 г. във Варна дойдоха световноизвестни учени като Толкът Парсънз, Робърт Мъртън, Осип Флехтхайм. Още един парадоксален пример: през есента на 1968 г. беше официално обявено създаването на Център за социологически изследвания на младежта към младежката организация. Но преди това, още през пролетта на същата година, основателите на Центъра проведоха първото международно мероприятие. Продължението беше логично: от началото на 70-те години започнаха да се провеждат международни симпозиуми на изследователите по въпросите на младежта в социалистическите страни, през 80-те години – вече в рамките на ИК 34 към МСА с участието на колеги от западните страни и Третия свят. Международната активност изпреварваше институционалното развитие и го „теглеше” напред.

След 1989 г. първостепенна особеност на развитието стана социологическата експанзия. Имах възможност да защитя тази гледна точка. Рязко се разшири теоретическо-методологическата основа на проучванията. Появиха се нови тематични центрове – в съответствие с нови функции: електорална и маркетингова социология. Промени се институционалният дизайн със своеобразна деетатизация на социологическото поле и възникването на множество социологически фирми, които изземват дейността на академичните институции. Институтът по социология на БАН престана да бъде самостоятелна единица, а Институтът за младежта изобщо беше закрит. Ако основен дефект на изследванията преди 1989 г. беше тяхната социалистическа апологетичност, след 1989 г. се развихри антисоциалистическият нихилизъм. Появиха се нови проблеми. Интензивните електорални проучвания създадоха впечатление, дори убеждение, че социологията е конюнктурно знание, а не изследване на дълбочинни процеси.

Като директор на НИИМ в периода 1972–1988 г. Вие установявате контакти със социолози-изследователи на проблемите на младежта от всички бивши социалистически страни. С кои румънски социолози сте работили през този период?

Най-близки колегиални и приятелски връзки ме свързват с основателя на румънския Centrul de cercetari pentru problemele tineretului (Център за изследвания по проблемите на младежта), а по-късно и на Изследователския комитет 34 „Социология на младежта” към МСА проф. Овидиу Бадина, както и със заместник-директора проф. Фред Малер. За Бадина и Малер е малко да се каже, че бяха европейски учени, те бяха изследователи на световно равнище. Срещал съм се с целия състав на Центъра по проблемите на младежта по време на мои гостувания в Букурещ. В България са идвали немалко румънски колеги. Ще спомена Петре Даткулеску, Каталин Мамали (психолог по специалност), Дойна Буруяна, Константин Скифирнец, Александру Бежан, Думитру Базак, Георге Базилиаде, Марин Манолеску, Владимир Марин, Еужен Мъндру, Йон Сасу (политик, ръководител на Центъра определено време), Августин Чернеа, Думитру Борцун, Аурел Драгуц. Без да включвам участниците в двустранни мероприятия.

Имали ли сте съвместни изследователски проекти и публикации?

След като станах директор на ЦСИМ, първата страна, която посетих, беше Румъния. Не поради географската близост. Моят предшественик Минчо Семов, бележит учен и организатор, по-късно създател на българската политология, вече беше установил връзки с колегите в Букурещ, познаваше и високо ценеше Овидиу Бадина. Много бързо установихме взаимно разбиране, което прерасна в лично приятелство. Уговорихме се да провеждаме съвместни семинари с разменено домакинство.

Първият семинар се състоя на 31 октомври – 1 ноември 1974 г. в Русе и Гюргево (Giurgiu). Нямаше конкретна тема. Беше среща за опознаване. Румънската делегация, в която влизаха Елвира Чинка, Каталин Мамали, Дойна Буруяна, Еужен Мъндру, Думитру Базак и Дорина Токач се водеше от Фред Малер, аз водех българската (Горан Горанов, Христо Далкалъчев, Ангел Кутев, Лиляна Деянова). На втория ден преминахме по „Моста на дружбата” в Гюргево и там румънските колеги ни поднесоха изключителен сюрприз: бяха наели дунавски кораб и там протече целият втори ден на дискусиите; завършиха с празнична вечеря. Последва среща във Видин и Калафат през май 1977 г., вече тематично насочена: „Научно-техническата революция и младежта”. Румънската делегация отново водеше Фред Малер, а Горан Горанов – българската. По договорка следващите семинари бяха разделени – третият беше само в България, четвъртият – само в Румъния. Във Варна, май 1979 г., темата беше „Нравственото възпитание на младежта”. Румънската делегация се водеше от Константин Скифирнец, аз водех българската. След румънското домакинство – в Синая! – отново се върнахме край Дунава. Семинарът в Силистра и Кълъраш (Calarasi) беше със споделено домакинство.

Взаимният интерес се поддържаше от съдържателността на научния диалог. Ние, българските изследователи, поддържахме добро сътрудничество с всички източноевропейски колеги, особено с най-големи институт – в ГДР. Но в нито един случай нашият диалог не беше толкова плодотворен. Това се дължеше на общи научни подходи, на близки разбирания. Ще спомена ключов детайл. В две страни се разработваше концепцията „ювентология” (т.е. изграждане на по-обща от социологията на младежта научна дисциплина, която изхожда от социобиологичния характер на самата младежка група). Това бяха Румъния и България. Водещите изследователи в това направление бяха Фред Малер и Константин Господинов. У нас беше разработена тезата „социализация-ювентизация”. Предизвика интерес сред колегите от други страни в Източна Европа, а и в международен мащаб на конгреса на МСА в Упсала, 1978 г. Но само в Румъния преведоха и публикуваха разработката.⁴

Фред Малер успя да издаде резултати от своите забележителни изследвания върху ювентологията и голям труд върху „Младежта в пространството и времето”. Цялата монография беше преведена на български за вътрешно ползване от сътрудниците на института. След преждевременната смърт на видния учен ние организирахме – през есента на 1989 г., международен симпозиум, посветен на Фред Малер. Румънските колеги в последния момент съобщиха, че няма да дойдат. Беше разбираемо. Режимът на Чаушеску колабираше. Доклади изнесоха Константин Господинов, Ола Стафсенг от Норвегия (по-късно президент на ИК 34 „Социология на младежта” на МСА) и аз. Взе участие и д-р Лина Бояджиева, ръководител на филиала на института в Пловдив.

Румънските колеги работеха в по-тежки обществени условия в сравнение с българските социолози. Достатъчно е да се каже, че със съдействието на държавата в България беше организиран Световен конгрес по социология на МСА, а през 80-те години в Румъния буквално забраниха на социолозите изобщо да участват в дейността на МСА. Овидиу Бадина беше принуден да напусне създадения от него научен център. На симпозиум в Приморско той донесе ръкопис на своя голям труд „Младежта в съвременния свят”. Поради липса на условия в Румъния го предостави за публикуване в България. Книгата беше преведена в нашия институт и публикувана от изд. „Народна младеж”.⁵ Доколкото знам, това и досега е единственото издание. Може само да се съжалява.

Много важно беше и нашето сътрудничество в Международната социологическа асоциация. По инициатива на Овидиу Бадина на Осмия световен конгрес в Торонто през 1974 г. функционираха две звена: едно по проблемите на младежта и второ по проблемите на младежките изследвания. Преминаха успешно и О. Бадина поде инициатива да се създаде изследователски комитет по въпросите на младежта. Разбира се, подкрепих го, подписах документа. Комитетът беше създаден и през 1978 г. на Деветия световен конгрес в Упсала се състоя учредителното заседание. Единодушно Бадина беше избран за президент. Със сигурност щеше да бъде преизбран, но междувременно бяха наложени ограничения на румънските социолози и изключения не се допускаха. На следващия Десети Световен конгрес по социология в Мексико през 1982 г. аз бях избран за президент с подкрепата на колегите от Западна Европа и станах приемник на Бадина. По моя инициатива бившият президент получи статут на член на борда.

Така се получи трудна за предвиждане ситуация: основите на сътрудничеството в областта на световната социология на младежта бяха положени в две съседни балкански страни.

Това сътрудничество продължи ли след 1989 г.?

Да, в нови условия, с нови възможности и нови трудности.

След промените Овидиу Бадина разгърна своя мощен организационен потенциал и създаде Институт по социология в Кишинев към Молдовската академия на науките. Организира международна конференция. Разбира се, получих покана и отидох в Кишинев. Така че, може да се каже, разшириха се дори държавните граници на сътрудничеството. (По-късно през 90-те години организирах научно изследване на Бесарабските българи в Молдова и Украйна.)

Институционалните граници също се разшириха. Бях поканен на конгреса на Румънската социологическа асоциация. Запознах се с проф. Каталин Замфир, който я оглави. На следващата година го посрещнах в Благоевград на конференция на БСА. Там, заедно с проф. Весна Пешич, по това време президент на Югославската социологическа асоциация, обсъждахме перспективите на балканското сътрудничество и по специално възможността да издаваме на английски език общо списание с условно заглавие „Балкански социологически преглед”. Разпадането и войната в Югославия коренно промениха ситуацията.

През март 1992 г. се състоя поредният – и последнит, българо-румънски симпозиум по социология на младежта. Тема: „Социологията в условията на прехода към демокрация”. Беше проведен в курорта „Албена”, окръг Добрич. Румънската група се водеше от Михаела Минулеску, психолог по професия, междувременно поела ръководството на Центъра в Букурещ. Участваха Анка Томеску, Виорика Тигел и Виктор Макри.

Преходът и евроинтеграцията създадоха нови тематични центрове на сътрудничество. Етническите войни в бивша Югославия насочиха вниманието към възприемането на Другия, съзнанието за мир. На поредица от конференции в София взеха участие румънски социолози, преди всичко от Центъра за изследвания по проблемите на младежта – Октав Марковичи, Ана-Мария Далу, Виорика Тигел, Анкута Плешу, Анка Томеску, Адриана Попеску.⁶

През 2014 и 2018/19 г. България и Румъния бяха сред страните-участнички в големи представителни проучвания, финансирани и организирани от фондация „Фридрих Еберт” – Германия, по въпросите на младежта в Югоизточна Европа. Бяха публикувани монографии.

Ако се вземе предвид периодът като цяло, може да се каже, че сътрудничеството след 1989 г. е с намаляваща интензивност. За това допринася дори не толкова смяната на системата, колкото смяната на поколенията изследователи. Онези фактори, които толкова сближаваха социолозите от София и Букурещ, сега се разтварят в общоевропейската среда и губят валидност за новото поколение изследователи. А и самата социология на младежта е конкурирана и изместена от други тематични социологически направления.

През 80-те години на XX г. в контекста на разделения от Студената война свят на западен и източен, Вие сте избран за президент на ИК 34 „Социология на младежта“ на МСА (1982–1986) и за член на Изследователския координационен комитет на МСА (1986–1990). Връщайки се ретроспективно към този опит, на какви принципи се изграждаха отношенията между социолозите от „двата свята“? Какъв беше приносът на социолозите от тогавашните социалистически страни за осмисляне на проблемите на младежта и за развитието на социологическите изследвания на младежта?

Принципът беше колегиалност. В приемането и спазването на този принцип се изразяваше огромната разлика между сталинизма и пост-сталинския период в развитието на „Източния блок“. „Солта“ в принципните „указания“, които даде А. А. Жданов по време на философската дискусия през 1947 г., е в осъждането на гледната точка, според която западният философ е преди всичко колега⁷. Той е идеологически враг. Подобна позиция, разбира се, не просто изключва сътрудничеството, тя прави подозрителни международните контакти, вкл. в полицейския смисъл. Политиката на „мирно съвместно съществуване” създаде предпоставки за радикална промяна.

Запада поощряваше развитието на социологията на Изток. В главния орган на МСА – Изпълнителния комитет, беше резервирано място за участие на социолозите от Източния блок. От кои точно страни ще бъдат заети – това се решаваше на съвещания по време на конгреса. Присъствал съм на едно от тях. Нека прибавя, че идеи за конвергенцията на двете системи, макар и в различни варианти, се споделяха от учени и от Запад, и от Изток.

Колкото и да звучи предизвикателно, социологията на младежта в Източна Европа имаше определени предимства. Главното: процесът на формиране на младежта като относително самостоятелна социална група беше по-напреднал. Поколенските различия изпъкваха на безкласовия фон. Масова младежка организация имаше призната роля в обществения живот. Именно на новите поколения се разчиташе да разчупят стагнацията и да донесат промяна. Накратко: можехме да наблюдаваме процесът на формирането на социална група, специфична за модерното общество, във фаза – по каприз на историята – по-висока в редица отношения. Това даваше стимул за иновационни идеи като ювентологията и ювентизацията. На Запад бяха разработени до детайли системните основи на общата теория на социализацията, която играеше основна методологическа роля. Но в Източна Европа се стигна до разбирането за личностната самореализация като най-важен младежки проблем. Тъкмо това отвежда към нов методологически акцент – индивидуализацията, но той можеше да бъде направен само на Запад.

Проблемът за глобалната роля, а не просто глобалната ситуация на младежта, вдъхнови изключителното изследване на Овидиу Бадина.⁸

Какви промени настъпиха в международното сътрудничество в областта на социологията изобщо и на социологията на младежта в частност след 1989 г.? Провеждани ли са международни социологически изследвания на младежта? Имате ли впечатления за начина на интеграция на българските и румънските социолози в европейското изследователско пространство след присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г.?

Бяха деидеологизирани подходите в социологическите изследвания. Отпаднаха бариерите за международни проекти. Самото сътрудничество стана по-открито, по-конкурентно. По-малко зависимо от държавата, но и в смисъл на по-малко или изобщо не подпомагано. Квотата, която беше предоставена на Източна Европа в Изпълнителния комитет на МСА, загуби валидност. Участието в конгресите на МСА, особено провежданите на далечни от Европа места – Канада, Южна Африка, Австралия, стана щастливо изключение.

Новото геополитическо значение на Югоизточна Европа мотивира водещата страна в ЕС – Германия, да направи сериозни инвестиции в изследвания на балканската младеж. С двете цитирани проучвания в рамките само на пет години се получи добра база и за по-нататъшна работа.

ИК 34 „Социология на младежта” разшири обхвата си. Важна роля започнаха да играят изследователите от Китай. На конгреса в Дърбан имаше показателен детайл: организационни разногласия предизвика постът вицепрезидент за региона Австралия – Океания. Имаше двама претенденти, и двамата с изследвания върху младежта във Фиджи…

Нямам достатъчно впечатления за начина на интеграция на българските и румънските социолози в европейското изследователско пространство след присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г., за да мога да правя обобщения.

И един последен въпрос. В съвременните условия на силна вътрешна и международна конкуренция, при академичното израстване на учения се приоритизират публикации в англоезични списания с импакт фактор по подобие на точните и природните науки. Според Вас каква трябва да бъде научната политика за развитие на социалните и хуманитарните науки в страни като България и Румъния с национални езици с ограничена международна тежест, ако техните представители не са се отказали от мисията да допринасят за самопознанието на собствените си общества?

Налице са фундаментални дисбаланси в развитието на съвременната наука. Първият е между различната степен на развитие, достигната от природните науки в сравнение с обществените. За това допринасят и различните инвестиции. Резултатите проличават практически в различната степен на овладяване на природните предмети и процеси, от една страна, и на самото общество, от друга страна.

В рамките на обществените науки, и в частност на социологията, бие на очи пропаст между планините от натрупани емпирични данни и скромността на теоретичните обобщения.

За съжаление за развитието на обществознанието става пречка формалният и бюрократичен подход, проявен чрез описаните от вас изисквания. Обществознанието трябва да се върне към самото себе си, към своите специфични особености, за да допринесе за напредъка на обществото чрез неговото самопознание. Обществените науки не могат да създадат атомна бомба. Но приносът им е важен, за да не бъде тя употребена.

Глобалното общество не може да се движи по традиционния исторически път на „проби и грешки”. Мащабите на дейността и сложността на обществените отношения изискват ново качество и нова роля на обществения – непременно и социологическия, разум.

9 декември 2020 г.

София

---

1 Направено специално за румънското списание Psihologia Socială, интервюто е публикувано на френски език в бр. 46 (II) на 2020 г., pp. 11–18.

2 Създаден като Център за социологически изследвания на младежта, трансформиран в Център за научни изследвания на младежта през 1974 г., Научноизследователският институт за младежта носи това име от 1979 г. (бел. С. К.).

3 Тази книга е представена от Constantin Schifirnet: Petar-Emil Mitev, Sociology Facing the Problems of Youth, Sofia, 1982, Viituril Social, nr. 2, 1983, pp. 178–179 (бел. P. S.).

4 P.-E. Mitev. Socializare si iuventizare. 1977. In: Tineret cercetare actiune. Bucuresti: Centrul de cercetari pentru problemele tineretului.

5 Бадина, Овидиу. 1985. Младежта в съвременния свят. София: Народна младеж, 400 с.

6 Участието на румънските социолози е отразено в публикациите: Mitev, P.-E. and J. Riordan (eds). 2004. Towards Non-violence & Dialog Culture in South East Europe. София: Изток-Запад; Mitev, P.-E. and J. Riordan (eds). 2002. Culture of Peace and the Balkan Youth. Sofia: IMIR; Mitev, P.-E. (ed). 2000. Balkan Youth and Perception of the Other. Sofia: LIK; Mitev, P.-E. (ed). 1999. Bulgarian Youth Facing Europe. Sofia: IMIR; Mitev, P.-E. and J. Riordan (eds). 1996. Europe. The Young. The Balkans. Sofia: IMIR.

7 Става въпрос за дискусията, организирана от ЦК на Всесъюзната комунистическата партия (болшевики) под ръководството на Андрей А. Жданов по повод на колективния труд История на западноевропейската философия (1946), получил висока премия и препоръчан от Министерството на висшето образования на СССР за учебик по история на философията във висшите училища. По време на дискусията Жданов изнася реч на тема „Положението и задачите на философския фронт“ (бел. С. К.).

8 Ето подтемите в книгата на Овидиу Бадина: Какво е младежта; Младежта и нейното участие в развитието на общественото и социалното преустройство; Младежта – активен участник в създаването на климат за международното разбирателство и сътрудничество; Научното изследване на младежта – основно средство за познанието на обществената дейност.

Снимка: Петър-Емил Митев (източник: YouTube)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!