Аурелиан Джугъл: Румънското правителство не финансира достатъчно обществените услуги, за да ги дискредитира

Интервю с политолога от университета в Букурещ Аурелиан Джугъл за първите два месеца от управлението на кабинета Къцу, за прилаганите политики и проектобюджета, както и за намеренията за рестартиране на антикорупцията

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 20 февруари 2021 г. на българската секция на сайта „Барикада“.

В Румъния социалното напрежение нараства, след като дясноцентристкото правителство на Флорин Къцу започна да орязва социални придобивки. Синдикатите на медицинските работници, служителите от публичния сектор, полицаите и други професии протестират вече повече от месец под различни форми срещу усилията на кабинета Къцу да ореже някои придобивки, получени по времето на социалдемократическото управление (приключило през 2019 г.). Новината от тази седмица е, че Социално-икономичекият съвет на Румъния (където членуват работодатели, синдикати и членове на неправителствените организации) е дал отрицателно становище за проектобюджета на страната. На 20 февруари 2021 г. (събота) Синдикатът на учениците и студентите ще протестира срещу премахването на картите за безплатно пътуване за студенти по румънските държавни железници.

Тази седмица правителството депозира в парламента и проектозакон за премахването на специалната секция за разследване на нарушенията в съдебната система, която играе ролята на спирачка за дейността на антикорупцията от нейните златни времена, когато начело на антикорупционната прокуратура DNA беше Лаура Кьовеши. Специалната секция бе създадена, докато румънската политика бе доминирана от личността на Ливиу Драгну – влиятелен барон от Социалдемократическата партия, чието желание за предефиниране на румънската борба с корупцията доведе до протести на стотици хиляди румънци от средната класа и корпоративния сектор. Веднага след европейските избори от май 2019 г. Ливиу Драгня влезе в затвора, а румънската политика оттогава до днес плавно преминава под доминацията на десните сили. 

За да научим повече за промяната, която правителството Къцу носи в Румъния след сформирането си през декември 2020 г., се свързахме с политолога Аурелиан Джугъл.

Доктор Аурелиан Джугъл е университетски преподавател във Факултета по журналистика и комуникационни науки към Университета в Букурещ. Правил е изследователски стаж (електорални изследвания и електорална география) в Географския факултет на Университета в Бристол. Напоследък той е сътрудник на румънските медии  „Култура” и „Либертатя”. Освен това е писал много и за „Барикада Румъния“ и има преведени статии на българската „Барикада“.

Господин Джугъл, Социалдемократическата партия управляваше Румъния в продължение на много години и тогава все слушахме как „нови хора“ трябва да дойдат и да премахнат социалдемократите от властта. В същото време тяхната партия правеше някои финансови жестове към населението, за да задържи своето обществено влияние. Но сега имаме друга ситуация в Румъния. На власт е дясно правителство с участието на Националнолибералната партия (от която идва и президентът Клаус Йоханис), партията на етническите унгарци (UDMR) и  Съюзът “Спасете Румъния – „Плюс”, който трябва да представлява младите хора и технократите от Румъния. Какво промени правителството на Къцу през първите два месеца на управление?

Да, това е правилният въпрос. Какво по-различно прави правителството на дясната десница спрямо правителство на лявата десница, както мнозина определят Социалдемократическата партия, при положение, че сегашният кабинет има мнозинство в парламента, което не е голямо, но удобно? Това правителство усърдно реализира неолиберални идеи.

Има няколко линии на действие, които трябва да дадат ясна и точна представа за същността на новото правителство.

Разбираме, че ваучерите за почивка се премахват от публичната система. Това бяха средства, които правителството даваше на бюджетните служители, за да насърчи вътрешния туризъм. Те подкрепяха средната класа, малките и средните предприятия (МСП). Сега изведнъж тези стотици милиони леи, подкрепящи туристическия сектор, изчезват от румънския пейзаж.

Второ, учениците вече не получават безплатно пътуване с румънските държавни железници. Преди румънската държавна железопътна компания се възползваше от правителствените субсидии за превоз на учащи, защото чрез тях бяха решавани определени проблеми в железопътната система.

Идват времена на бюджетна строгост. Заплатите в публичната система бяха замразени. Няма да има повече увеличения, дори корекции с размера на инфлацията. По същия начин увеличението на детските надбавки бе замразено. Увеличението на надбавките се забавя, въпреки че това е закон, обнародван от президента Йоханис, който ясно предвижда, че детските надбавки трябва да бъдат удвоени.

Стигаме до изграждането на бюджета. Говореше се за здравна реформа в образованието. Има програма за реформа на образованието, инициирана от президента Йоханис. Но бюджетът за образование е най-ниският за всички времена. Той дори не достига 3% от БВП. Бюджетът за научни изследвания има подигравателна стойност – 0,18% от БВП. 2,5% от БВП се дават за образование. Тенденцията към достигане на 6% от БВП, за която се говори по принцип, остава далеч. Намаляват средствата за здравната система за втора поредна година.

Пандемията от коронавируса допълнително отслабва здравната система. Статистическите данни в областта на медицинската система показват, че там има спешни проблеми за решаване. Само 46% от населението на страната има достъп до медицинска консултация, 54% до семейния лекар. 17% от гражданите на страната имат достъп до лекар специалист и само 5% до хоспитализация. Това са статистически данни, включително тези, предоставени от европейските институции. Освен това сме сред европейските страни с най-малко лекари и с най-малко медицински сестри на хиляда жители в ЕС. На румънската територия се появяват така наречените медицински пустини, които не се покриват дори от медицински кабинети, нито от превантивни амбулаторни клиники и т.н.

И тогава? Къде е реформа, която десните партии настояват, че правят? Тя само в областта на инвестициите в икономиката ли е? Инвестициите в икономиката наистина се разрастват, но трябва да видим крайният резултат, какви ще бъдат краткосрочните и средносрочните последици.

Засега това, което правителството предлага, е голяма икономия. Правителството посочва данни, които затвърждават стари тези на партиите, които го изграждат. Насърчава се приватизацията на публичните системи. Политиката става подчинена на икономиката и икономиката се деполитизира.

Наскоро Румъния стана свидетел на няколко пожара в държавни болници. В същото време корона кризата продължава. Какво е отношението на правителството към медицинската система и здравето като сектор?

Ако погледнем проектобюджета за 2021 г. виждаме, че има намаления в здравеопазването в сравнение с 2020 и 2019 г. и цифрите са много ясни. Въпреки сложните изчисления, направени от някои анализатори, през 2021 г. проектобюджетът предвижда намаление с над 11% за здравеопазване в сравнение с 2020 г., а през 2020 г. се наблюдава спад с 24% в сравнение с бюджета за 2019 г. Недостатъчно финансирана система все пак продължава да бъде недофинансирана.

Това не означава нищо повече от опит за дискредитиране на обществената медицинска система. Разбира се, правителството може да каже, че по-добре управляваните пари и ограничаването на изтичането на парични потоци през някои компании, които съществуват около медицинската система, могат да увеличат финансовата ефективност. Но това не е достатъчно. Дори корупцията да е нула, което само по себе си е утопия, обществената медицинска система трябва да бъде укрепена, а не отслабена както предвижда настоящата визия за строги икономии. Има исторически минимум в образованието, въпреки че планът за реформа на президента съществува, виждаме, че образованието остава сиво като здравето. Ако публичните системи са недофинансирани, как можем да повярваме, че това ще бъде нещо различно от опит за дискредитиране на ефективността на държавните медицински и образователни системи?

Правителството има за цел да поднови борбата срещу корупцията, която беше известна извън границите на Румъния до 2018 г. Как е възможно тя да бъде рестартирана? Иска ли румънското общество такъв рестарт в момента?

Тук има два елемента От една страна, борбата с корупцията има идилично измерение. Хората искат политиците да бъдат възможно най-етични. Нормално е честните хора да очакват ефективността на публичната система.

Второто измерение идва от политическата инструментализация на корупцията. Антикорупцията по време на мандатите на Бъсеску изобщо не приличаше на тази от времето на Понта. Имаше възходи и падения. През последната година и половина антикорупционната прокуратурра DNA има доста слабо медийно присъствие.

Според мен антикорупцията ще действа с ниски обороти. Вероятно ще послужи за изместване на фокуса от други важни обществени проблеми. Но не мисля, че ще се повтори нивото, на което борбата с корупцията бе инструментализирана. 

Сега дори Съюзът “Спасете Румъния”, който е част от правителството и поддържа антикорупцията прие една по-мека линия. Достатъчно е да сравним сегашната им реторика с тази от времето, когато Ливиу Драгну бе поставен под прицела на DNA. Реалностите са ясни. Когато корупцията се извършва политически опоненти, това е чудесно. Когато антикорупцията ни настигне нас самите, това е манипулиран механизъм. Мисля, че сегашното правителство не е толкова заинтересовано да рестартира антикорупцията. Практиката на властта ви притъпява желанието за справедливостта.

Наскоро бяха обвинени двe приближени фигури на бившия президент Бъсеску. В България Бъсеску е представен като голям визионер, който е задвижил румънската антикорупцията със собствените си ръце. Вероятно е изненадващо да се знае, че братът на Бъсеску е имал проблеми с антикорупцията, в даден момент срещу Бъсеску е имало наказателно производство,а сега виждаме, че близките му са подложени на наказателно преследване. Как си обяснявате тези събития? Как става преследван човекът, основал антикорупцията?

Ако погледнем досиета, по които са обвинени Елена Удря и Йоана Бъсеску, те са по-стари. Бившият президент действително изгради политическия си капитал в областта на антикорупцията на базата на лозунга от 2004 г. „Изгори корумпираните!“, Отново трябва да се отбележи, че антикорупцията винаги е била добра само когато са обвинени политически опоненти. Когато антикорупцията ни удари отзад, тя вече не се разглежда като независима сила, а като политически линч. Тук няма нищо ново, всичко вече се е случвало.

Показателна е пиесата на Булгаков „Фаталните яйца“, когато разсеян учител оставя няколко змийски яйца да се излюпяти чудовищата, излезли от тези фатални яйца го поглъщат. Никой не е мислил, че антикорупцията може да работи в обратна посока.

Изглежда, че нейното политическо приложение е било просто едно говорене. Не знам механизмите на ДНК. Но това, което забелязваме, е, че политиката винаги е гледала на антикорупцията като на инструмент за политическа борба.

Снимка: Аурелиан Джугъл (източник: YouTube)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

About Author