Българската политика: каква промяна предстои след правителството на “промяната”?

Преглед на действията на правителството на Петков и някои предложения за по-комплексно разбиране на българската политика

Владимир Митев

Политическата криза, довела до падането на правителството на Кирил Петков, предизвика множество протести и контрапротести. Партньорите на България започнаха да се притесняват, че политическата нестабилност се е върнала в българското общество. Съществуват опасения за евентуално засилване на проруските тенденции. А хората, залагащи на новото поколение политици, се опасяват, че мерките, предприети от правителството на Петков за насърчаване на “промяната” – например намаляване на достъпа на олигархията до държавни пари – могат да бъдат отменени.

Тези опасения може би са основателни, но бих предпочел да гледам на българското политическо развитие не като на игра с нулев резултат, в която махалото се люшка или към САЩ, или към Русия. По-скоро виждам в българската политика надстройката на едно общество, което се трансформира от дългогодишния режим на “стабилокрация” под ръководството на премиера Бойко Борисов, режим, който бе обезглавен миналата година. Според мен българите сме интересни и си заслужава светът да се интересува от нас не само когато сме водени от изглеждащ като Джон Траволта, т.е. харизматичен, министър-председател. Нуждаат от модернизиране и “промяна” на страната ще продължи да е актуална независимо от управленската формула. И може би едно по-добро разбиране на българското общество, на неговите противоречия и същност, би могло да подпомогне самия процес на промяна. 

Все още не се разбира добре, че правителството на Кирил Петков, правителството на “промяната”, беше съставено от четири партии с много различен политически профил и геополитическа отвореност. Загадка е как Петков, наричан в медиите “антируски” политик, успява да си сътрудничи с русофилската Българска социалистическа партия. Друг съюзник на Петков е популистката партия “Има такъв народ”. която е обвинявана от водещи либерални политолози, че е близнак на Движението за права и свободи – партията на българските турци, чийто депутат е небезизвестният бизнесмен Делян Пеевски.

Настоящата политическа криза беше предизвикана от напускането на правителството на партията “Има такъв народ”. След гласуването на вота на недоверие Пеевски обяви, че падането на правителството на Петков е първата стъпка в борбата срещу олигархията. Самият Пеевски е санкциониран по закона “Магнитски”. КАТО ОЛИГАРХ 

Това, което Пеевски имаше предвид с изказването си за олигархията, е, че българската политическа система вече повече от десетилетие е белязана от напрежението между двама бизнесмени – Пеевски и Прокопиев. Членовете на Движението за права и свободи постоянно повтаряха, че правителството на Петков представлява интересите на Прокопиев. В същото време Петков и екипът му обвиняват главния прокурор Иван Гешев, че е компрометиран, очевидно заради връзките му с Пеевски.

Какво означава промяната?

Когато през декември 2021 г. беше сформирано правителството на Петков, то имаше голямата идея за промяна и модернизация след годините на безвремие при управлението на Борисов. Но какво всъщност означава тази промяна? В първите месеци изглеждаше, че това означава, че главният прокурор трябва да бъде заменен с човек, който ще се занимава с антикорупция по “неподкупен” начин, в съответствие с правителственото разбиране. Въпреки натиска обаче това не се случи – главният прокурор запази подкрепата на Висшия съдебен съвет. 

Тогава Петков, очевидно чувствайки се недостатъчно силен, опита необичайна и рядко използвана правна процедура чрез МВР, вместо чрез прокуратурата, като обвинява Борисов за предполагаемото му упражняване на изнудване. Борисов беше освободен след 24 часа без обвинения и получи профил на жертва въпреки лошия си имидж от продължителното управление. Така че използването на антикорупционната “стратегия” на правителството се оказа безсилна.

Друга стратегия за промяна, използвана от правителството, се опитваше да спре притока на държавни пари към фирми и сектори, които процъфтяваха при правителството на Борисов – строителство, транспорт и т.н. Тези усилия доведоха до протести, при които работодателите в тези сектори извеждаха работниците си да блокират пътища или да протестират в София под лозунга, че държавата е подписала договори – или че хората трябва да си изкарват прехраната. Правителството закри и лаборатория за санитарни проверки на границата с Турция, като заяви, че тя е свързана с олигархични интереси. 

Изводът от всичко това е, че бизнесът в България очевидно се нуждае от държавно представителство, за да работи. Политиката е мястото, където компаниите или бизнес секторите получават влияние и подкрепа от изпълнителната власт – независимо дали става въпрос за строителство и автомобилен транспорт, или за финанси и информационни технологии.

Четвъртата стратегия за промяна на правителството е политиката по отношение на доходите. То значително увеличи пенсиите – очевиден жест към по-възрастните избиратели на Българската социалистическа партия. Така се задвижи изграждането на на динамична идентичност между млади представители на бизнеса (олицетворявани от министъра на финансите Асен Василев) и по-възрастни, непривилегировани членове на българското общество – процес, който в крайна сметка може да излекува раните на прехода, останали незараснали от Борисов. Правителството увеличи и заплатите в образованието. В държавната администрация се провеждат различни стачки, в които се настоява и за увеличение на заплатите, тъй като инфлацията намалява стойността на доходите. Дълго време Борисов поддържаше ниски или слабо нарастващи заплати и пенсии.

Важно е да се отбележи, че промените включват и активизиране на българо-румънските дипломатически и политически отношения. По времето на Борисов България и Румъния се опитваха да привлекат другата страна за обща стратегия в Черноморския регион. Румъния се интересуваше от засилена дейност в областта на сигурността по линия на НАТО, докато част от българския външнополитически елит изглеждаше заинтересован от инициативи като създаването на европейски черноморски макрорегион, който би могъл да стимулира сътрудничеството с черноморските държави. В крайна сметка никой не пожертва интересите си, за да може да се реализира регионалната програма на другия. 

Състоянието на външната политика в региона в навечерието и след избухването на войната в Украйна и идването на власт в София на правителство, подкрепяно от САЩ и Европейската комисия, обаче промениха динамиката в българо-румънските отношения. Дискусиите относно инфраструктурното свързване започнаха да напредват. Въпреки това беше отбелязано, че двете нации не се познават и че динамиката в политическите и икономическите им отношения се дължи главно на международните структури, в които са интегрирани. При липсата на културни центрове за взаимен обмен в двете столици и други инфраструктури за културно, икономическо и медийно сътрудничество, двете нации трябва да намерят и вътрешните стимули за това сътрудничество. Така че трябва да видим до каква степен и под каква форма това българо-румънско сближаване ще продължи в една нова управленска формула.

Защо правителството на промяната падна?

С тези амбиции за промяна и постигнати или непостигнати резултати правителството на Петков падна. Интерпретациите за причините за това са в две посоки: вътрешна и международна. 

Първата подсказва, че изглежда Петков наистина е засегнал някои добре окопани интереси в българското общество. Той се опита да спре държавните пари за компании, считани за близки до правителството на Борисов. Той също така не пожела да плаща руския газ в рубли, което доведе до спиране на доставките на руски природен газ за България. По този начин той би могъл да навреди на сериозни интереси в енергийната сфера. 

Геополитическото обяснение за падането на правителството може да се свърже както с променящата се динамика на войната в Украйна (Русия постига военни успехи в Луганска област), така и с променящата се динамика по въпроса за възможното започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС. В дните преди падането на правителството на Петков българите научиха за т.нар. френско предложение за уреждане на българо-македонския конфликт – ЕС да стане гарант, че българските искания към Македония, свързани с ограничаване на идеологията на македонизма, ще бъдат спазени. В замяна на това България ще позволи на Северна Македония да започне преговори с ЕС. Българският парламент одобри френското предложение след падането на правителството на Петков. 

Съществуват тълкувания, че ако правителството на Петков все още е било на власт, подобен вот би бил невъзможен или би могъл да доведе до разпадане на управляващата формула. Френското предложение беше гласувано в парламента от две партии от падналата коалиция – “Промяната продължава” и “Демократична България”, и две опозиционни партии, наричани доскоро олигархични – ГЕРБ на Борисов и “Движението за права и свободи”. Както “Има такъв народ”, така и Българската социалистическа партия се обявиха през последните месеци срещу отмяната на българското вето в преговорите със Северна Македония. В крайна сметка социалистите в парламента се въздържаха, а популистите от “Има такъв народ” и “Възраждане” гласуваха против. Очевидно партиите с националистически или консервативен дневен ред имат известни резерви към започването на преговори на ЕС със Северна Македония, докато други партии, наричани в настоящата ситуация “евроатлантически”, видяха френското предложение като отговарящо на българските национални интереси.

Повече контекст

В българската политика има още един важен актьор – президентът Румен Радев. Той е бивш военен пилот и в различни моменти от политическия си живот е определян като проруски (тъй като влиза в политиката с подкрепата на Българската социалистическа партия) или проамерикански (тъй като насърчава инициативата “Три морета” в Централна и Югоизточна Европа – международна платформа, която се разглежда като подкрепяно от САЩ усилие за блокиране на руското и китайското влияние в региона). 

Същото се наблюдава и при Борисов. След антикорупционните протести през 2020 г. той беше обвинен в проруска ориентация, тъй като работи усилено за завършването на газопровода “Турски поток”, насочен към Сърбия. Той беше и подходящият човек за добри отношения с Тръмп и Орбан. Неотдавна Борисов предложи да подкрепи в българския парламент всичко, което иска украинският посланик (макар че по-късно Борисов намекна за нюанс в отношението си към посланика), а сега, когато Борисов недвусмислено подкрепи френското предложение, по някои телевизии започнаха да го определят като евроатлантически политик. Движението за права и свободи е обозначено по същия начин.

И Радев, и Борисов са генерали и имат профил в сферата на сигурността. Борисов е генерал, излязъл от Министерството на вътрешните работи. Радев е генерал от армията.

Отношенията между Петков и Радев изглежда се влошават. Редица гласоподаватели от партиите “Продължаваме промяната” и “Демократична България” изразиха недоволството си, че са гласували за Радев като президент. От друга страна, хората, които изглежда подкрепят по-автохтонни политически тенденции, като тези, олицетворявани от Радев, обичат да казват, че Петков се е сближил твърде много с американското посолство, докато нагласите сред населението “са различни”. 

Очевидно Петков е лицето на българския технопопулизъм – тенденция, която насърчава технократския подход, финансовия сектор, екологичните политики и борбата с корупцията. Радев внимателно изгражда подкрепа сред местната интелигенция, църковните представители и хората с определена патриотична ориентация. Той също така ангажира представители на бизнеса и синдикатите чрез конференции и събития, които го утвърдиха като своеобразен арбитър или балансьор в политическата система. Радев твърди, че френското предложение за Северна Македония е както добро, така и недостатъчно. Той се обръща към хората от по-старите поколения, които са усвоили ценностите си от времето, когато държавата е била по-силен фактор в живота на хората. Очевидно младите и образовани българи до 40-годишна възраст клонят към партията на Петков или “Демократична България”.

Важно е да се отбележи обаче, че именно Радев назначава Петков за министър на икономиката, като Петков не декларира, че по това време има канадско гражданство, което прави назначаването му за министър на икономиката през 2021 г. незаконно поради двойното гражданство. Освен това харвардското дуо Петков и финансовият министър Василев помолиха своите поддръжници да гласуват за Радев на президентските избори през ноември 2022 г. 

Коментар

Изводът от политическата криза е, че българската политика преминава през постепенно пренастройване. Падането на правителството на Петков и решението за френското предложение за Северна Македония прави това още по-очевидно. 

Може да се гадае какво ще се случи сега в българската политика, където всеки може да се събере с всеки. Една от хипотезите е, че “автохтонната” политическа тенденция в българската политика може да стане по-силна за сметка на тази, която е по-подкрепяща глобалния капитал, или поне достатъчно силна, за да поиска предефиниране на управленската формула. Причините за това очевидно развитие могат да бъдат различни: променящата се динамика на руската военна интервенция в Украйна, предстоящите междинни избори в САЩ, на които се очаква републиканците да се представят добре, динамиката на отношенията между Франция и Германия или между ядрото на ЕС и Великобритания, противоречията около Турция, която е основен фактор в българската политика, и т.н.

Ако е вярно, че българската управленска формула се променя, мисля, че наблюдателите трябва да бъдат внимателни, когато поставят етикети на българските политици. Българите сме смесени и имаме сложна идентичност в отношенията помежду си. Рядко ни се налага да избираме между Запада и Изтока в ясно определен и дестилиран смисъл. Нашият “прозападен” министър-председател Петков управляваше в коалиция с партии, които са обвинявани, че са произточни. Нашият “русофилски” президент лансира “прозападния” Петков в голямата политика и стоически понесе негативните аспекти на грешката на Петков с двойното гражданство. Преди да бъде обвинен, че е “проруски настроен”, Борисов се разбираше много добре с администрацията на Барак Обама или Ангела Меркел. 

Румънската общественост, а и всеки друг, който се интересува от България, може да спечели само ако успее да мисли по-сложно за българската политика. Един от начините да се разбере българското общество е да се погледне на него не чрез статично определение – например, не че то е прозападно или проруско по фиксиран начин (защото нито Западът, нито “Изтокът” са фиксирани), а да се види неговата еволюция, динамика и противоречия. В нея има и вътрешни реалности – напрежение между олигарси, институции за сигурност и т.н. 

Без значение каква ще бъде следващата управленска формула, българското общество ще има нужда от промяна. Дори ако Петков, красивото и умно лице на българската политика, вече не е министър-председател и дори ако на власт дойде друга политическа тенденция, българо-румънското сближаване ще остане един от елементите, които носят промяна в страната и региона.  

Във времена на политическа конкуренция, каквато наблюдаваме сега в България, може да има пропаганда или манипулация, чрез която една тенденция да се стреми да спре инициативите на някои конкуренти. Би било чудесно, ако българо-румънското взаимодействие е възможно независимо от международната или местната политическа обстановка. Това изисква по-голямо ниво на взаимно опознаване и доверие и се надявам, че тази статия скромно допринася за това.

Снимка: Пещера в България (източник: Pixabay, CC0)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.