Датски експерт: Трябва да има инициативи за по-нататъшна интеграция на България и Румъния в ЕС

Интервю с датски експерт по международни отношения за ролята на страната му в Югоизточна Европа и за визията ѝ за промяна в този регион

Владимир Митев

Владимир Митев от “Трансгранични разговори” разговаря със Златко Йованович от базираната в Дания организация “Демокрация в Европа” за датските икономически интереси и интереси в областта на сигурността спрямо Румъния и България. Златко Йованович казва, че Дания има интереси в областта на селското стопанство в Румъния, но в последно време вниманието на датската общественост е насочено повече към Западните Балкани, тъй като страните от тях потенциално могат да се присъединят към ЕС. 

Също така Златко Йованович припомня, че в стратегически план Дания се интересува от социалния прогрес, от модернизацията, от сближаването. “Дания иска да даде възможност на хората, които искат да участват в демократичните общества на ЕС”, казва датският експерт. Той допълва, че Дания има малко британска гледна точка към ЕС и е склонна да гледа на ЕС като на пазар, като на икономическа общност, а не като на организация, която върви към федерална държава. Но след Брекзит Дания се придвижва към френското разбиране за ЕС и по този начин социалните въпроси стават по-важни. 

Каква инициатива или стъпки между румънците и българите биха могли да насърчат доверието помежду им? Златко Йованович подчертава, че двете страни остават някак си загадъчни за Западна Европа. Той припомня общността “Отворени Балкани”, която представлява мини-Шенгенска зона в Западните Балкани. Но по отношение на Румъния и България подобна мини-Шенгенска инициатива може да предизвика противоположни ефекти и реакции. Що се отнася до присъединяването им към Шенгенското пространство, двете страни имат донякъде негативен имидж в Западна Европа, тъй като за тях обикновено се публикуват новини, когато нещо не е наред.

Видеото с интервюто може да бъде гледано тук със субтитри на български език:

Датските интереси в Югоизточна Европа

Г-н Йованович, първо, какви са датските икономически или други интереси, включително интереси в областта на сигурността, които са свързани с Югоизточна Европа? Кои са въпросите, които вълнуват Дания, и какъв е нейният интерес конкретно по отношение на Румъния и България?

Ще започна с това, че най-важните интереси като цяло са свързани с интеграцията на ЕС, с въпроса за осигуряването на демократично развитие в страните. Поне това най-често се представя, когато говорим за целия регион на Източна и Югоизточна Европа. По отношение на Румъния и България имаше икономически интереси. Още от самото начало имаше някои интереси, особено към Румъния по отношение на селското стопанство.

Дания има сравнително силен селскостопански сектор. И от тази гледна точка датчаните са проявили интерес към закупуване на имоти или разработване на имоти, най-вече в Румъния, по-малко в България. България традиционно е по-скоро, така да се каже, индустриална. И като продължение на това, през последните години се наблюдава и известен икономически интерес към развитието на неща като например сектора на информационните технологии, сектора на комуникациите и т.н. Датските интереси се засилват силно, не на последно място отново в Румъния, около Трансилвания и стария традиционен трансилвански регион, но също така и в целия район на Източна и Югоизточна Европа.

Що се отнася до въпросите на сигурността, тези въпроси не бяха разглеждани толкова често преди. Но по време на руската инвазия в Украйна, в началото на тази година, през февруари тази година, това изведнъж се превърна в нещо, за което чуваме повече. И в този случай фокусът беше поставен върху страните, които съседстват с Румъния и България, по-точно страните от Западните Балкани, които все още не са членки на ЕС. Това е така, защото те бяха разглеждани като потенциална нова кризисна зона. И поради тази причина все повече се говори за сигурността в целия регион. Но отново се фокусираме конкретно върху района на страните от Западните Балкани.

Дания като насърчител на социалния прогрес и “социалните технологии” в Югоизточна Европа

Добре. Нека дам малък пример от българския град Русе. И тогава да ви задам един въпрос. Дания не точно като държава, а чрез някои датски фондации насърчава реформата в областта на социалните грижи в нашия регион. И ми е известно, че организации от България и Румъния си сътрудничат по някакъв начин, възприемайки датското ноу-хау в тази област. Така че това може да е изненадващо за някои хора. Износът може да бъде не само на инженерни технологии, но и на социални технологии. И така, каква всъщност е датската перспектива за по-тясно регионално сътрудничество или интеграция в Югоизточна Европа между България и Румъния и като цяло в региона?

Ние сме направили много тук с подобни проекти. Но погледнато от общата датска перспектива, много се набляга на социалните инициативи и инициативите, които дават възможност на по-големи слоеве от населението. Така че това се разглеждаше като начин да се осигури включването на повече хора в процеса на вземане на решения. А също така Дания се интересува от това хората да бъдат по-заинтересовани от целия проект на Европейския съюз. Така че от тази гледна точка социални инициативи като тази също се разглеждат като част от овластяването на хората, които трябва да участват в демократичното развитие на страните. Това в много отношения се отнася и за всяка форма на интеграция в Европейския съюз.

Работата е там, че Дания традиционно е страна, която е била малко на едно мнение с Обединеното кралство по отношение на начина, по който се гледа на ЕС. Той е бил разглеждан като пазар с някои, някои сред други икономически интереси, които могат да бъдат изпълнени.  Дания влезе в ЕС по едно и също време с Обединеното кралство и гледаше на ЕС по-скоро като на разширяващ се за различни цели, отколкото като на по-федералистичен. В този случай беше така, както се случи със страни като Франция и Нидерландия и т.н. Но след Брекзит и излизането на Обединеното кралство от ЕС Дания се оказа в нов вид интересна и несигурна ситуация. Тя започна да се обръща повече към нагласите и стратегиите, които познаваме от места като Франция. Това означава, че демократизацията на Съюза и функционирането на Съюза са били във фокуса на вниманието. И в тези условия социалните въпроси бяха част от това развитие.

Предизвикателство: как може да се насърчи културата на трансгранично общуване и регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа

Румъния и България са специфична част от ЕС, тъй като не са част от еврозоната и не са приети в Шенгенското пространство. Освен това, за разлика от много други европейски държави, те нямат право на безвизово пътуване до САЩ. Така че има нещо специфично за тези държави. Докато други държави в ЕС са формирали някакви общности или групи, като Вишеградската група, групата на Бенелюкс, средиземноморските държави. Те имат някаква идентичност и организации помежду си. България и Румъния някак си остават изолирани. Те имат определено изолирано мислене. Те не си имат толкова голямо доверие на държавно ниво. Затова искам да ви предизвикам, ако позволите. Какви инициативи биха могли потенциално да насърчат по-голямото доверие? Смятам, че ако Дания се интересува от по-голямо социално сближаване в ЕС или от развитие, доверието е един от факторите за това. И вие имате своя опит от балканския регион. Как точно този процес на европеизация или някакво трансгранично мислене може да бъде насърчен в Югоизточна Европа?

Е, това всъщност е голям въпрос, защото, честно казано, Румъния и България в някои отношения все още са загадъчни страни за повечето датчани, а също и за политиците. Известно внимание се отделя на т.нар. нови членове на ЕС, които се намират географски по-близо до Дания, по-специално трите балтийски страни – Латвия, Литва и Естония, както и Полша. Интересът към Югоизточна Европа не беше много голям. Така че не е имало същите културни инициативи от самото начало и други инициативи. Тя все още е малко непозната област. Не виждам много инициативи оттук по отношение на това какви са добрите перспективи и как да се интегрира регионът, погледнато от датска гледна точка.

От друга страна, можем да видим от Западните Балкани, страните, които не са част от ЕС. Те са създали своя собствена форма на мини-Шенген и осъществяват свободен трансфер на хора и стоки в периферията на ЕС извън ЕС. Така че по същата причина може да се постави въпросът дали Румъния и България трябва да направят същото. Но това е много труден въпрос, защото ще създаде двойна структура в рамките на ЕС, която според мен ще бъде дори по-проблематична, отколкото е в Западните Балкани.

Още нещо в тази връзка е, че когато говорим за това, че Румъния и България не са част от Шенген. Интересно е, че от следващата година изглежда, че една страна, която пристигна в ЕС след тези две държави, а именно Хърватия, ще стане част от Шенген. Това може да създаде у Румъния и България усещането, че са изоставени. Тъй като Дания и някои други западноевропейски и северноевропейски държави се фокусират предимно върху неща като корупция, организирана престъпност и проблеми с върховенството на закона в Румъния и България. И в този случай медиите също се фокусираха предимно върху тези страни, в които имаше проблем – демонстрации или някакъв вид политически сътресения. Но наистина в някои отношения тези страни остават малко мистериозни и не са известни като регион. Вярвам, че такъв е случаят и с някои от тези други страни като Холандия или Франция, а също така и с Румъния и България по тази причина. Трябва да има инициативи, които сами по себе си да интегрират още повече Румъния и България и всъщност да действат заедно. Защото в противен случай техните гласове не винаги се чуват по същия начин, както гласовете на така наречените стари страни от ЕС.

Синмка: Dušan Cvetanović: https://www.pexels.com/photo/eu-flag-12541596/ Pixabay, CC0)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.