Социалната порнокритика на Раду Жуде

Рецензия на филма “Каръшко чукане или шантаво порно”

Александру Йонашку

В началото на 70-те години на миналия век появата на първите естетизирани порнографски продукции като “Зад зелената врата” и “Дяволът в мис Джоунс” сякаш беше сигнал, че порнографските действия, да ги наречем несимулиран секс, естествено ще станат част от масовото кино. Като се има предвид, че началото на това десетилетие бележи напредъка на правата и чувствителността на сексуалната революция от 60-те години на ХХ век, като например легализирането на абортите в западния свят, човек би могъл да си помисли, че това ще доведе до ситуация, в която пълнометражен художествен филм ще включва сцени, в които главните герои правят секс, като например култовия “В царството на чувствата” от 1976 г. (който скандализира филмовия фестивал в Кан в същата година). Въпреки това порнографията се развива като вид развлечение, отделно от киното, а киното запазва дистанция от този нов жанр на развлечение, възникнал в резултат на сексуалната революция. Както можете да предположите, румънското кино не може да се похвали с много филми, съдържащи сцени на несимулиран секс. Подобен пърформанс би бил немислим дори по време на прехода, т.е. през 90-те години на ХХ век и първата половина на следващото десетилетие, когато обществото е обхванато от своеобразна хаотична и фрагментарна сексуална революция, а творците се опитват да се дистанцират от лицемерието на цензурата на миналия режим. В най-добрия случай можем да открием неясни и напълно забравени продукции като “Звездни собственици” от 2001 г., но публиката от прехода може да види някои еротични сцени, но това е всичко, нищо явно.

Филмът на Раду Жуде е разобличение на лицемерието на румънското общество, както може да се предположи от заглавието: сексът е с ,,проблеми” и всеки опит за лична или комерсиална порнография ще доведе до множество проблеми и обърквания.

И в румънската градска среда има много неща, които могат да се намесят, докато двойката прави секс, като например роднини от разширеното семейство, които искат да им се купят неща от аптеките.Това е така, защото жилищата се строят с цел печалба и имаме най-пренаселените жилища в ЕС, понякога с 2-3 поколения в двустаен апартамент. След явните сцени, които продължават само три минути, се появяват надписи, които ни съобщават заглавието на филма и ни показват цитат, който изглежда доста случаен, от епоса “Махабхарата”, нещо за това как светът потъва в дълбокия океан на времето, т.е. всичко се забравя, но първо остарява и умира, което означава не само хората, но и всички техни ежедневни начинания. В първата част на филма, “Еднопосочна улица”, проследяваме главната героиня Емилия Чилибиу, учителка в колеж в Букурещ, но също така и героиня на порнографско видео с партньора си, видео, което се оказва в мрежата, която преминава през различни улици в Букурещ, за да стигне до срещата с родителите си – където ще реши дали ще стане учителка или не. Разходката из Букурещ през втората година от пандемията може да се превърне в преживяване, което не е далеч от образа на странна антиутопия – град, в който улиците се ремонтират, сградите се обновяват, всичко се ремонтира, а всеки се движи като със собствена кола, което означава, че ако не карате автомобил, ще ви е много трудно да се ориентирате в такъв обширен, лабиринтен град. Обективът на Жуде улавя и как смесицата от агресивна комерсиалност на реклами на букмейкъри и ММА боеве, объркан национализъм с дакийски фантазии или книги с мемоари на бивши секретарки, продавани заедно с бестселъри на десни интелектуалци. Всички тези неща сякаш формират агресивна мъжественост, като шофьорите, особено на миниванове 4Х4, винаги са склонни към вербална агресия, а мнозина не искат да се съобразяват с антипандизните мерки. 

През значителна част от първата половина на филма Емилия Чилибиу чака на светофари и пресича пешеходни пътеки, а зрителят има усещането за задънена улица в град, където всичко сякаш тече по собствена логика, където хората никога нямат време и се чудиш как някой може да стигне от точка А до точка Б, когато тесните тротоари са заети от коли? След това ежедневното насилие, породено от неравенството и лишенията, подтиква хората да реагират агресивно в търговските центрове, докато притежаването на кола, за да стигнеш навсякъде в Букурещ, означава социален статус. По някакъв начин филмът разкрива своеобразна порнография на градския живот след прехода: игрални зали и валутни борси, заемащи едно и също пространство с политически плакати, сякаш винаги става дума за предизборна кампания, пешеходни пътеки, преградени с боларди, дискусии в аптеките за увеличаването на бюджетите за разузнавателни структури за сметка на образованието и здравеопазването, дискусии в аптеките за традиционните методи за лечение на рак или за исторически сгради, оставени в разруха. Всеки, който гледа за първи път филм на Раду Жуде, не може да избегне впечатлението, че режисьорът изобразява своеобразен калейдоскоп на румънската градска левица и нейния поглед към обществото. Впечатлението е особено видимо в последната част на филма, когато Емилия Чилибиу трябва да понесе присъдата на родители, възмутени, че децата им са я видели в повече от еротични пози. В последните четиридесет минути на филма виждаме герои, чиито реплики препращат към текстове на десни интелектуалци, като например този, изигран от Анди Васлуяну, който не иска “здравната диктатура” (любимата фраза на антиваксърите в Румъния) да е виновна за това, че инжектира страх в “съвременния човек”.’ Професор, който твърди, че е запознат с дебатите на местната левица, цитира изследването на Себастиан Цок за това как педагогиката възпроизвежда властовите отношения и привежда статистически данни за риска от бедност и социално изключване в Румъния.  Има и намеци за въображаемото местно алт-дясно, виртуалното крайно дясно, с конспирации като “превръщането на мъжете в *утки” или манията, че либерална феминистка като Михаела Мирою всъщност е радикална левица. В ролята на Катя Паскариу, член на колектива на политическия театър, която сега може да бъде видяна в спектакъла ,,АКРОБАЦИИ – 7 дни от живота на една селска учителка”, учителката Емилия Чилибиу смело се изправя пред странно и лицемерно осъждане, в противовес на актуалната информация на прогресивния учител. Учителите от едно измислено училище в Букурещ “с традиции” възпроизвеждат празен и псевдонаучен дискурс (присъстващ и в останалата част от румънското общество), с глупави понятия като “животът и психическото и физическото здраве на нашите деца”, но и с много карагьозски алюзии: един учител се казва Гица Ницеску, заместник-директорът се казва Ница Гицеску, един учител се казва Чикош. По същата изкривена логика директорката повтаря авторитарния подход, че учителят “трябва да има безупречно морално поведение”, т.е. мантрата на всички консерватори, които отричат правото на хората да живеят личния си живот, както желаят.

Въпреки това темите от третата част до голяма степен се отразяват и в монтажните последователности от втората част, озаглавени “малък речник на анекдоти, знаци и чудеса”, където не запазваме много подробности, освен посланието, на което Раду Жуде държи, че румънците имат редица предразсъдъци и работят в противоречив режим на социално прикриване и разкриване в личния живот, или че цялото румънско общество е йерархично структурирано и се смята, че не само жените трябва да се подчиняват на мъжете, но също така децата трябва да възпроизвеждат желанията на родителите си, природата трябва да освободи място за бетонни конструкции със съмнителна обществена полза, пешеходците заемат някак си по-ниско място в тази обобщена йерархия в сравнение с шофьорите и дори животните са оставени от Бога, както се изразява един герой, за да бъдат консумирани от хората, знаейки, че “всички животни, всички неща имат цел от Бога”. ” В това социално разслоение, което е толкова трудно да бъде пронизано от демократични ценности като равенство на възможностите и толерантност, работниците са експлоатирани от работодателите, а културата е подчинена или на капиталистическата печалба и консуматорството, или на националистическите разочарования, които прикриват неравенството. 

Някои сцени сякаш нямат особен смисъл в дискурса на филма, като например моментите, в които човек говори по телефона за това как комунистическата сигурност е преследвала онези, които са разпространявали манифести в края на 80-те години, или студентите, които обсъждат в ресторант японските студенти, принудени да станат пилоти камикадзе, наречени токкотай, особено ако са от хуманитарни факултети, защото “студентите от реалистичните, техническите факултети се измъкват, а студентите от хуманитарните факултети се смятат за много по-маловажни и не се измъкват” – препратка към маргинализирането на хуманитарните науки в неолиберализма? Във всеки случай този ученик, който включва Аурел Влайку в категорията на пилотите самоубийци, има невероятно чувство за хумор. От всички наблюдения, хвърлени върху местната левица, не знаем как Раду Жуде се отнася към виртуалната порнография – тема, която предизвиква ожесточени дебати и спорове във феминистките среди. Оценяван от гледна точка на социалната критика, филмът на Раду Жуде постига целта си.

Ако искате да видите първия румънски филм със сцени на несимулиран секс, деца, принудени да усвоят мъжкото насилие на войната, и епизоди на исторически садизъм под флага на Европейския съюз, но и фантазии за феминистко отмъщение, в които фалократи са изнасилвани с вибратор, прогресивни учители, които рецитират порно стихотворение на Еминеску, или единственият пример, в който думата “mansplaining” е използвана в консервативен контекст (и тук румънското кино със сигурност е счупило някои рекорди), филмът на Раду Жуде е това, което търсите. Споменах ли, че той беше награден със “Златна мечка” на миналогодишния международен филмов фестивал в Берлин? За тези, които не знаят, “Златната мечка” е немският вариант на “Оскар”.

Снимка: Стоп кадър от официалния трейлър на филма на Раду Жуде (източник: трейлър)

Прочети на румънски език!

Прочети на английски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.