Интервю с румънския икономически и административен ръководител за значението на Дунавската стратегия за Румъния и България, пречките в българо-румънските отношения и сферите, в които двете страни могат да се специализират по интелигентен начин
Владимир Митев
Костин Лиану е румънски експерт по икономика и управление. Изследванията му са в областта на интернационализацията, управлението, иновациите и брандинга. Той е автор на книги в тези области и практик в областта на иновациите и интернационализацията на екосистемите. Заемал е различни длъжности в румънското правителство, академичните среди и бизнеса. Блогът „Мост на приятелството“ го потърси във връзка със статията му „Интелигентна специализация в Дунавския регион, изграждане на доверие чрез общности на практиката“, неговите възгледи и опит за Дунавския регион и румънско-българските отношения.
Разкажете повече за идеите си за сътрудничество и взаимодействие в Дунавския регион между Румъния и България.
Да, така е, ако се позовем на статията, която написах по-рано, ние участвахме и участваме в този процес на сътрудничество и интелигентна специализация в Дунавския макрорегион и този процес на интелигентна специализация е важен регионален процес. Както знаем, в рамките на Европейския съюз по-малко хора знаят за това. В допълнение към регионалното развитие на ниво национални държави – членки на Европейския съюз, съществува и макрорегионално сътрудничество между няколко държави, които образуват макрорегиони. Дунавската стратегия и Дунавският макрорегион са следващият голям макрорегионален проект на Европейския съюз след Балтийския и Адриатическия макрорегионален проект. Сега има интерес към Карпатския регион. Така че тези макрорегионални проекти са стратегия на Европейския съюз за добавяне на стойност към процеса на европейска интеграция не само на национално или регионално равнище на страните членки, но и в някои големи региони.
Дунавът създават силна регионална идентичност, както и Балтийското пространство, тъй като целият дунавски макрорегион означава басейнът на река Дунав, т.е. не само течението на река Дунав, но и целият басейн на река Дунав, който включва 12 дунавски държави, сред които нашите държави, България и Румъния, са основните дунавски държави.
Така че това макрорегионално сътрудничество добавя стойност към вече съществуващото двустранно румънско-българско сътрудничество. Това, което се опитах да кажа в статията и което е валидно и днес, е, че в този процес на интелигентна макрорегионална специализация трябва да се мисли като вид специализация на ниво общности на практиката, т.е. клъстери, групи от предприятия, университети и изследователски институти, които са насочени към определени тематични области. Това е обширен процес, който до голяма степен зависи от предприемаческото откриване на тези специалности. По принцип зад интелигентната специализация стои поемането на ролята на бизнесмени за създаване на нови бизнес модели, като интелигентната специализация е тясно свързана с иновациите, с иновационния капацитет. Голямото предизвикателство за България, Румъния и районите в долната част на басейна на река Дунав е да се намерят формули за специализация, които да ускорят иновациите в страните с иновационно изоставане от страните в горната част на басейна на река Дунав – Бавария, Австрия, Баден-Вюртемберг, тъй като не цяла Германия е част от Дунавската стратегия, а само Бавария и Баден-Вюртемберг. Не става въпрос и за страни с по-голям капацитет за иновации и специализация, тъй като според официалната статистика на ЕС Румъния и България са страни с по-нисък иновационен капацитет. И така, опитахме се и ще се опитаме да стимулираме, от една страна, трансфера на опит в този вид общности на практика в района на горното течение на Дунав, от напредналите държави Бавария, Баден-Вюртемберг, Австрия към нашия район, но също така да намерим ресурси за създаване на собствени структури за интелигентна специализация между нашите държави.
И тук давам пример, който можем да обсъдим по отношение на басейна на река Дунав. Бихме могли да специализираме България и Румъния в областта на хранително-вкусовата промишленост, тъй като тук имаме капацитет за развитие, разполагаме с ресурси, с производствени фактори, със знания и с хора. Също така, областта на енергетиката, кръговата икономика и използването на биомаса са други области на интелигентна специализация. Речният трафик по река Дунав е друга форма на интелигентна специализация в сферата на логистиката и т.н. Така че процесът е огромен. В него всеки от нас се опитва да разработи различни конкретни проекти. Това е контекстът.
На теория звучи добре, но доколко изпълнението на тези идеи е задоволително, когато знаем, че например драгирането на Дунав е проблем от дълго време или дори нивото на водата, например, е ниско в последната година, и доколко българите и румънците действително си сътрудничат в ЕС? Няма ли проблеми в това отношение?
Когато говорим за сътрудничество между Румъния и България, разбира се, има много по-голям потенциал. Ако погледнем статистиката за стокообмена, развитието на броя на проектите, които България и Румъния изпълняват заедно или в контекста на европейските мрежи, ще видим, че има динамика. Има общи проблеми, свързани с течението на река Дунав, със сушата, които не са само в Румъния. За съжаление те са навсякъде, не само в България. Затова има трансгранично сътрудничество и в други области, в които Румъния и България са успели да разработят ценни трансгранични проекти.
Например?
В областта на агроиндустрията аз самият съм си сътрудничил, участвал съм в сътрудничество в областта на биологичното земеделие и агроекологията, в обмен на знания, информация и обучение между румънски и български земеделски производители. В сектора на зелената енергия има форми на подкрепа и сътрудничество. Не ги познавам всички, но има много, много форми на сътрудничество и ценни проекти.
Сътрудничим си и в Interreg, който е посветен на микрорегиона на река Дунав. Има румънски и български партньори, които са разработили различни съвместни проекти. За съжаление не е толкова много, колкото очаквахме. И големият проблем, ако говорим за Дунавската стратегия, е, че тя, както и другите макростратегии, няма ясно финансиране, освен Interreg, нямат специални фондове, като проекта Horizon Europe или други проекти. Тази стратегия е своеобразен акумулатор на проекти и платформа, чрез която можете да обосновете, че определени проекти са от макрорегионално значение.
Да, прав сте, в момента няма много постижения, но това не означава, че трябва да се откажем да продължим да проучваме различни възможности за сътрудничество. Също така поддържаме връзки с ваши представители в Румъния в областта на търговията и с университети в България. Сътрудничим си по проекти по програма „Еразъм“ с университети в България, които имат отношение към Дунавската стратегия, например в областта на изкуствения интелект. Сътрудничим си и с цифрови хъбове, имаме сътрудничество с цифрови хъбове в Русия по темата за сътрудничество в областта на цифровата трансформация, която е компонент не само на Дунавската стратегия, но и на всички европейски стратегии, т.нар. зелен и цифров преход. Така че бих казал, че като цяло постигаме напредък, макар и не толкова голям, колкото ни се иска. Има и други предизвикателства, свързани с геополитиката, които напоследък отнемат много от времето ни, както в Румъния, така и в България. Съществува и институционален компонент, в който са налице тези краткосрочни предизвикателства, които заемат политическия дневен ред в Румъния, а вероятно и в България, и които често отблъскват вземащите политически решения от проекти с визия и обхват на тази стратегия.
Лично аз мога да ви кажа, че имаме Консултативен съвет за Дунавската стратегия към румънското Министерство на външните работи. Когато казвам „ние“, имам предвид моята мрежа от клъстери, асоциативни структури и университети. Провеждаме редовни срещи по Дунавската стратегия, през лятото отбелязахме Деня на Дунав, но поне на ниво румънски власти в момента не виждам постоянна загриженост за тази стратегия. Така че няма загриженост, няма голяма активност при определянето на проектите. Тя е поставена на втори план, тъй като имаме проблем с енергията, с нарастващите цени, с големите бюджети, които трябва да покрием за други неща, където няма голям апетит за тази стратегия сред вземащите политически решения.
Колко голям е всъщност потенциалът на Дунавската стратегия за насърчаване на отношенията в региона?
Стратегическият потенциал на региона е много голям. Това е, което осъзнах през годините, от 2011 г. насам, когато работихме по различни области и стълбове на Дунавската стратегия. Особено по отношение на стълба на конкурентоспособността. Забелязах, че тези, които инвестират повече на държавно ниво, чрез публични политики, чрез административен капацитет по Дунавската стратегия, чрез подкрепа на мрежи и тематични области, чрез организиране на информационни конференции за бизнес средата, чрез подпомагане на фирми или асоциативни структури да пишат ценни проекти, за съжаление не са от нашия регион, те все още са от Баден-Вюртемберг, Бавария, Австрия. Те подкрепят тази стратегия със своите бюджети, поне в своите страни. Виждате ли, в Румъния няма водещ проект или два водещи проекта по Дунавската стратегия, в които да казваме например: „За нас Дунавската стратегия има за цел да се бори със засушаването и замърсяването в района на река Дунав“. Имахме проект за есетровата риба и някои други проекти, свързани с логистиката, които също сме насърчавали, но нямаме проект, по който румънската държава да каже: „Господине, искаме да финансираме тези три проекта. Ние, като държава, искаме да покажем, че Румъния, като държава, подписала и инициирала през 90-те години, е избрала стратегиите на Дунавската стратегия.“ Румънската държава е в състояние да финансира макрорегионален стратегически проект в интерес на всички региони, който да бъде финансиран от румънското правителство, поради което в момента нямаме никаква макрорегионална институция в тематичните области, която да е координираща тематична област. Това означава, че ние нямаме, например като хърватите институт, посветен на предприемачеството и предприемаческото образование. Центърът за изследване на системата на камарите и сътрудничеството на ниво териториални камари се намира в Будапеща. Центърът за конкурентоспособност и иновации е някъде в Баден-Вюртемберг и т.н.
Така че това е, което ни липсва – да имаме тематична подобласт, за която да можем да кажем: „Вижте, румънската държава върши тази работа като приоритет за всички програмни периоди на Дунавската стратегия“.
Защо не можем да постигнем такава специализация в нашите страни, които имат своята тежест в Дунавския регион?
По мое мнение, според данните, с които разполагам, Дунавската стратегия не е добре позната, не е добре комуникирана, не е добре подкрепена чрез комуникация. Малко хора знаят какво означава Дунавската стратегия, какви предимства може да предложи на университетите, на бизнеса и на публичните институции. Основният проблем, свързан с очевидната липса на интерес, или по-точно казано, със слабия интерес, е свързан с липсата на комуникация. И тук националните държави имат важна роля в създаването на комуникационни структури и в подкрепата на тази стратегия чрез дейности и конференции. Това е минимумът, който трябва да направим, но трябва да съобщим това колкото е възможно повече и да финансираме комуникацията, защото ако оставим финансирането на комуникацията на общностите на практиката, на университетите, на бизнес средите, няма да постигнем това, което постигаме. Държавата трябва да се намеси, за да комуникира, тъй като държавата има различен капацитет за комуникация, това е, да кажем, комуникационна машина. Ако оставим комуникацията да се развива повече по тези важни въпроси, мисля, че ще имаме полза.
Когато говорим за Румъния или за румънската администрация, има една тенденция за иновации или нови концепции, като например по отношение на Дунавската стратегия, това т.нар. дунавски офицери. Използвате активно административната форма, наречена функционални области. Имате позиция в администрацията, наречена “консултант по етиката”. Така че в Румъния правите административни иновации! Можете ли да ни разкажете повече за тези иновации и тяхната философия?
Нека ви дам пример за институционална неспособност. И така, когато бях в Министерството на икономиката, отговарях за Дунавската стратегия. По това време в Министерството на икономиката имаше човек, отговарящ за стратегията, който имаше задължението да създаде мрежата и да включи тематичните области, тъй като почти всеки месец се събира подкомитет от приоритетните области, 11-те приоритетни области в тематичните области. Именно там се създава лабораторията на общностите на практиката. Там се изгражда науката, капацитетът за писане на проекти, за финансиране. Това, което трябва да направите, е да отидете на тези срещи. Държавата не разполага със структури на SUERD, създадени във всички наши министерства, които да участват в тези неща, да могат да бъдат финансирани, да бъдат бюджетирани. Ако отидете там, ще видите, че хора от Баден-Вюртемберг отиват, хора от Бавария отиват, хора от Хърватия отиват на тези срещи от Румъния често не отиват, защото нямат финансиране. Така че, освен за комуникация, не съществува институционален капацитет за проследяване на Дунавската стратегия. И тогава Дунавската стратегия ще продължи напред, без някои страни да се възползват от този напредък.
Какво се случва с идеята за обучение на дунавски офицери? Какво всъщност означават дунавските офицери и доколко се прилага този подход?
Това беше предложение и ето формата на финансиране. Дунавските служители идват от гражданското общество като предложение и са посочени от други публични органи, особено на местно равнище. От тях се очаква да бъдат разпространители на информация и „водачи“, консултанти, ментори, които да доближат идеята за Дунавската стратегия до местните власти и местните общности. Така че те са връзка, те са посланици на Дунавската стратегия на местно ниво. Идеята беше тези дунавски офицери, поне отчасти, да получат финансиране от местните бюджети, в нашия случай от окръжните съвети, за да могат да вършат работата си, която вие не можете да вършите. Много неща правим доброволно, много неща правим от ентусиазъм, но няма да можем да правим всичко наведнъж от ентусиазъм. В Консултативния съвет на SUERD провеждаме срещи, организираме, разпределяме ресурси, пишем, изготвяме материали. Има и други членове на Консултативния съвет. Бизнес общността се включва, но не участва безвъзмездно, както досега. Имаме голяма амбиция и желание да направим тази програма по-известна. Но никой не финансира дейността ни.
Така че тези служители са по-скоро намерение?
Те са по-скоро намерение, което, доколкото ми е известно, не се е осъществило на много места в Румъния. Няма стратегически, институционален подход, какво означават дунавските офицери и може ли румънската държава да ги финансира с нещо. Трудно ми беше да направя тези неща. Също така направих няколко курса, защото тази стратегия има история, има някои истории, хората трябва да разберат какво означават тези неща, как да получат финансиране. Когато се организират от района на горния Дунав, от Бавария, от Баден-Вюртемберг, от Австрия, те са по-ангажирани с такива събития, те ни се обаждат, но ние нямаме собствена инициатива.
Споменахте, че има геополитически предизвикателства. Как тези предизвикателства влияят на двете държави и на отношенията между тях?
Геополитическите предизвикателства засягат всички нас. Колкото по-близо сме до огнището на конфликта, толкова по-силно сме засегнати. Основното геополитическо предизвикателство за целия континент е да бъдат спазени геополитическите ангажименти и геополитическото единство на нашите страни в неблагоприятния контекст, в който някои програми за устойчиво развитие могат да бъдат отложени, като например Зелената стратегия, използването на определени енергийни ресурси и т.н. Тук можем да видим преосмисляне на амбициозната програма, която първоначално си бяхме поставили за борба с изменението на климата, за зелен преход и т.н. Така че в това отношение геополитиката засяга всички нас, включително Комисията и държавите членки. В нашия случай геополитиката засяга и въпросите за границите на поносимост на по-слабо развитите държави, които те обясняват на своите граждани. И знаете ли, дебатът в България вероятно е също толкова интензивен за това как ще поемем разходите за енергийната преориентация на Европа след конфликта е географска преориентация. Всички тези неща, разбира се, ще се отразят на нашите страни и, разбира се, на избирателите и хората. Но в двустранен план смятам, че сме в синхрон, дори ако в този демократичен концерт има и други гласове. Но мисля, че имаме общи интереси и в геополитически план се чувстваме под лупа. И в резултат на това сближаваме нашите народи. Това е моето възприятие.
Да, в този смисъл смятате ли, че българите и румънците ще се сближат, при положение че не, те не се познават, може би хората не си вярват и т.н. Така че виждаме, че Полша и Украйна например се справят много добре помежду си, а Турция и Русия си сътрудничат също донякъде добре. Как България и Румъния могат да развият отношенията си в този контекст? Какво могат да направят?
Трябва да провеждаме срещи на политическо равнище възможно най-често. Ние от клъстерите не можем да влияем на това. Преди време се провеждаха срещи между правителствата, на които се определяха приоритетите за мостовете на Дунав, за сътрудничеството по Дунав. Така че това е включено в политическия дневен ред, за да можем да работим заедно в тази област на устойчивост. Защото в крайна сметка териториалната устойчивост е важна както за Румъния, така и за България. Когато говоря за териториална устойчивост, имам предвид борбата със сушата. Това е обща тема, на която трябва да обърнем внимание, тъй като тя е трансгранична. Трансграничното измерение трябва да бъде политически обосновано и подкрепено от възможно най-много срещи между нас. Нека да разработим съвместни проекти за финансиране по тази тема. Нека да свържем различните ни национални стратегии с българо-румънския трансграничен интерес. От моя гледна точка отношенията ми на академично ниво и на ниво околна среда, бизнес, клъстери, общности, практика са отлични. Така че ние имаме общ афинитет, разбираме се много добре и ви казвам, че често ходя в България по различни проекти и виждате, че искаме да работим заедно и на наше ниво има сътрудничество и разбирателство. Ако разширим тези практики, това чувство на доверие един към друг определено ще нарасне.
Нека завършим със следния въпрос: кой е агентът на промяната с най-голям потенциал в румънско-българските отношения? Питам, защото изглежда, че в някои отношения разчитате на държавите, но ви се струва, че те се движат по-бавно? И затова питам до каква степен други действащи лица, като например народи, НПО, културни или други организации, могат да бъдат двигатели на промяната?
Агентите на промяната наистина са, както казахте, НПО, гражданското общество. Имаме много добри връзки с Българо-румънското дружество за приятелство. Познавам ги, те са и често ходя в офиса им, когато има срещи. Подкрепям срещи между бизнесмени, между асоциативни структури, сдружения по различни теми. Така че това е ясно. Със съзряването на гражданското общество в Румъния и България и с тяхното сътрудничество връзките между тях се засилват. Бих споменал и ролята на университетите тук, в академичната сфера, толкова повече процесът ще катализира и ще изпраща сигнали към политиците.
Снимка: Костин Лиану (източник: Костин Лиану)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
