Владимир Митев
Украйна отчаяно се нуждае от помощта на съседите си и на целия ЕС, за да се справи с тероризма, насочен срещу енергийната ѝ инфраструктура. Те са изправени пред целенасочени удари, които имат за цел да унищожат енергийната система на Украйна, да ги потопят в мрак и студ, а може би дори да ги замразят тази зима. Това е истинската криза и областта, в която трябва да съсредоточим вниманието и усилията си повече от където и да било другаде – казва Евгения Гусилов, румънски енергиен експерт, представляващ Румънския енергиен център (ROEC). Интервюто бе реализирано на 7 ноември 2022 г.
Добре дошли на специална дискусия на подкаста „Трансгранични разговори“ по темата за променящите се енергийни баланси и ситуация в Югоизточна Европа с Евгения Гусилов, експерт от Румънския енергиен център. Принудени сме да започнем с най-належащия казус. Република Молдова се намира в дълбока енергийна криза, след като Русия бомбардира редица украински съоръжения от енергийната инфраструктура. Затова сега Молдова разчита на подкрепа от западните си съседи като Румъния и България. Евгения, каква е ситуацията в момента в Молдова по отношение на енергийните доставки, но също така и по отношение на цените и тежестта им върху домакинствата?
Здравейте, Владимир. Много се радвам, че съм тук днес и че мога да разговарям с Вас по този неотложен енергиен въпрос в нашия регион.
Вие ме попитахте за Република Молдова. Молдова се сблъсква с може би най-голямата енергийна криза в своята постсъветска история. През последните 30 години никога не е имало толкова трудна ситуация като тази, в която се намира Република Молдова днес. Тази държава разчиташе на 70% от електроенергията си от електроцентралата „Кучурган“ в Приднестровието, а за 30% имаше договор, по силата на който внасяше електроенергия от Украйна. Заради бомбардировките на Русия над украинската енергийна и гражданска инфраструктура вече няма възможност да се внася електроенергия от Украйна. Този внос отпадна от средата на октомври. Освен това руските доставки на газ спряха да текат към газовия ТЕЦ „Кучурган“, който осигуряваше останалите 70 % от потреблението на електроенергия в Молдова. Загубата на този източник остави Република Молдова в много трудно положение през октомври 2022 г.
За да реши този проблем, Република Молдова се обърна първо към спешния договор, който наскоро подписа с Румъния. Това е договор между Moldelectrica и Transelectrica – електроразпределителните дружества на двете държави. Но този договор е за доставка на електроенергия само в извънредни случаи. Така че той не покрива изцяло структурния дефицит, който Молдова има в момента.
Така че от средата на октомври потоците електроенергия от Румъния към Молдова се осъществяваха в рамките на тези аварийни доставки. В края на октомври 2022 г. Молдова започна да купува електроенергия от пазара на електроенергия в Румъния, като този път Молдова плаща пълната пазарна цена. Количествата, които се предоставят чрез този договор за извънредни ситуации, са на преференциални цени. А допълнителните обеми, които Молдова в момента купува от Румъния, се купуват на пазарни цени.
Това е положението в момента. По същество Румъния подкрепя молдовската енергийна система през този период от време и помага на Молдова да преодолее кризата. Що се отнася до това икономическите трудности за жителите на страната, вие знаете много добре, че в Молдова се наблюдава инфлация, която е два пъти по-висока от тази, която наблюдаваме в Румъния. Така че молдовците се борят с 30-35% инфлация и това оказва значителен натиск върху бюджета им, върху разходите за живот, върху гражданите и бизнеса. Самата Румъния не е в най-добро положение, тъй като и при нас има инфлация, но тя е по-ниска. Румънската инфлация е около 15 %.
Самата Румъния се бори с дефицит в производството на електроенергия. Мисля, че засега сме в състояние да доставяме тези количества на Молдова, но занапред през зимата и ако температурите паднат, може да се окаже трудно дори за Румъния да продължи да доставя тези количества на Молдова, особено, като се има предвид, че и Румъния е вносител на електроенергия. Имаме дефицит в производството на електроенергия.
Така че засега Румъния успява да помогне на Молдова. Но дали това ще продължи да бъде така през декември или януари, февруари – месеци, които традиционно са тежки, трудни месеци и когато търсенето на отопление и електроенергия е най-голямо, тук могат да започнат проблемите или истинските проблеми. Защото може да не сме в състояние да продължим да осигуряваме доставки на електроенергия през зимните месеци.
Очаквате ли, че други европейски държави или може би ЕС като цяло, който има ангажимент към молдовското правителство, ще окажат някаква подкрепа? Има ли инструменти за това? Има ли дискусии за това?
Второ, България също може би е част от тази картина, защото наскоро България подписа договор за доставка на природен газ за Молдова. Какъв е потенциалът на тези отношения? Може ли газът да бъде доставен веднага или има някакви пречки за това?
И накрая, до каква степен Румъния разполага с инфраструктурата, която е необходима за осигуряване на цялото необходимо количество електроенергия на Молдова? Прочетох противоречива информация за това: например, че тези електропроводи нямат достатъчен капацитет, но също така имаше информация, че вече е доставено необходимото.
Ами, ние доставяме максималното, което можем, в рамките на ограниченията на преносния капацитет. Така че максималното, което инфраструктурата, свързваща Молдова и Румъния, ще позволи, Румъния ще го достави. Но е вярно, че търсенето на Молдова може да не бъде задоволено с това, което Румъния предоставя. И вие сте свидетели на невероятни и безпрецедентни усилия от страна на молдовското правителство да убеди населението си чрез мощни публични послания, с които се опитва да изгради солидарност и да убеди както бизнеса, така и гражданите, да участват в усилията за пестене на енергия. Така че има много неща, които молдовските власти се опитват да направят. Те също така успяха да намалят потреблението на газ през септември и октомври в сравнение с предишни години.
Но вие ме попитахте за Молдова и България през последните години. Мисля, че е много умен ход от страна на молдовското правителство да подаде ръка към България. Не си спомням кога е било последното българско посещение на високо равнище в страната преди това посещение на българския президент в Молдова. Мисля, че молдовското правителство прави добре, че се опитва да установи отношения и да достигне до страните от региона и да започне сътрудничество, което може би отдавна е закъсняло. Сега Румъния разполага с необходимия капацитет за транзит на газ, но мисля, че трябва да положи усилия да научи как да се осъществява този внос на природен газ чрез тази инфраструктура. Част от нея е стара, както знаете, Трансбалканският коридор, а друга част е нова инфраструктура, която е налице и може да бъде използвана. Така че природният газ може да преминава през тази нова инфраструктура. Но сега въпросът е да се научим как да правим това с търговска цел, как да получаваме достъп до газа, как да резервираме капацитет и как да започнем доставките.
Затова приветствам тази първа стъпка в сътрудничеството между Молдова и България. И се надявам, че Румъния ще предостави от своя страна необходимата помощ, за да стане това реалност и да видим може би първите количества природен газ, които ще преминат през България, през Румъния за Молдова. Защото, както знаете, газопроводът е изграден. Той е завършен, но стои празен от около две или три години, откакто завършиха разширението на Яш-Унгени до Кишинев. Така че инфраструктурата вече е налице. Просто трябва да започнем да я използваме. И от тази гледна точка мисля, че тези стъпки и това сътрудничество в нашия регион не могат да дойдат достатъчно скоро, защото сега е моментът, в който действително се нуждаем от това.
Знаем, че съществува така наречената Молдовска платформа (група за подпомагане на европейския път на Република Молдова, в която влизат Германия, Франция и Румъния – бел.прев) и вероятно има различни начини, по които европейските държави се ангажират с подкрепа за Молдова. Има ли нещо, което може да бъде направено от други европейски държави по организиран начин, за да се подкрепи Молдова в тази ситуация?
Мисля, че винаги има възможност да се направи повече. И смятам, че наистина Европейският съюз, чрез своите институции, има ключова роля, не само по отношение на изпращането на послания, но и за оказване на помощ и съдействие по всякакъв възможен начин. Да помогне на тези страни в нашия регион, Югоизточна Европа, да започнат да правят първите стъпки в тази посока. Това може да бъде финансова подкрепа. Това може да бъде техническа консултантска подкрепа, защото, да кажем, на нивото на България, Молдова, дори Румъния, до известна степен липсва опит по отношение на това как да внасяте природен газ през други държави, как да резервирате капацитет и да транзитирате природния газ, който купувате, през две или три други държави? Имам предвид доставките на газ, които не са директен внос. Затова смятам, че ЕС може да допринесе значително, като помогне на тези държави да научат по-бързо тези правила и начините, защото ние сме в една бързо развиваща се среда и не разполагаме с лукса да отделим шест месеца или една година, за да научим как да го правим. И мисля, че именно тук ЕС може би трябва да направи повече, за да подкрепи тези страни.
Румъния беше много заинтересована от завършването на интерконектора Гърция-България, защото, както разбирам, Румъния може да се нуждае от внос на природен газ чрез него от Азербайджан или други места. Но ми беше интересно до каква степен е в експлоатация интерконекторът България-Румъния, който е разположен в близост до Русе-Гюргево, и може да влезе в сила? В момента активен ли е по някакъв начин?
Ами, вие знаете много добре, че той е завършен от 2016 г., така че технически няма проблем с този интерконектор. Той е в състояние, в което може да бъде експлоатиран. И мисля, че някои обеми преминават през този интерконектор. Но отново мисля, че това е въпрос на забавяне, защото Румъния иска да получи достъп до газ от Азербайджан, може би от някои от гръцките терминали. И доколкото знам, Transgaz, дори през пролетта на тази година, е сключила договор с адвокатска кантора специално по тази причина, за да ги обучи и да им помогне да резервират капацитет през Гърция, през IGB, защото те нямат познания как да го направят.
Добре, за какъв капацитет работи Румъния в момента? От какъв капацитет се нуждае Румъния, особено в случай, че и Молдова трябва да бъде снабдявана с газ?
Мисля, че Румъния се конкурира за всеки свободен капацитет, който не се използва от България по този интерконектор. Спомням си, че това лято четох, че българското правителство се интересува да резервира поне половината от капацитета на този интерконектор. Така че, доколкото, знаете, е останал значим капацитет, какъвто и да е останал, мисля, че Румъния би била доволна да резервира този капацитет и да може да внася в Румъния и след това в Молдова или Молдова може директно да сключи това споразумение с България – според подхода, който сработи първо и по-бързо.
Румъния либерализира своя пазар на електроенергия за домакинствата преди България и всъщност там имаше проблем с цените на енергията поне от една година, защото миналата зима имаше някои инциденти с голям брой фактури за плащане на електроенергия, които бяха на супер цени. Така че имам още веднъж няколко въпроса. По принцип, до каква степен е решен този проблем с цените на енергията или как се решава в момента? Какви са дискусиите по този въпрос и какви са решенията, които Румъния прилага?
Да, прав сте в смисъл, че и Румъния излезе със схема за подпомагане. компенсира, да кажем, доставчиците. Така че Румъния направи две неща. Тя запази цените за крайния потребител и след това предостави компенсация на доставчиците на електроенергия и газ за разликата между реалната цена и цената, платена от потребителите и крайните клиенти. Тази схема за подпомагане беше приета за първи път точно преди една година, т.е. през ноември 2021 г., но впоследствие беше променена през февруари 2022 г., след това през март 2022 г. и отново през септември 2022 г. Така че те продължават да коригират и да играят с различните нива, защото хората или крайните клиенти, които се възползват от тази субсидирана цена, попадат в определен профил на потребление. Така че, ако сте консумирали, да речем, до 100 киловата на месец през миналата година, тогава се възползвате от субсидираната цена, която е 0,68 леи/киловат. След това, ако потребявате, ако потреблението ви попада между 100 и 255 киловата на месец, тогава се прилага друга цена, субсидирана цена. Но ако нивото на потреблението ви надхвърля, да речем, 255 киловата на месец, тогава не се ползвате от субсидията.
Все пак има категории и бенефициенти, които са освободени, и това са предприятия, работещи в хранително-вкусовата промишленост. Това са, да речем, болници, доставчици на транспортни услуги, доставчици на обществен транспорт, които използват електроенергия като Metrorex (компанията, управляваща метрото в Букурещ). След това включиха църквата в списъка на бенефициентите, които се възползват от тази субсидирана цена, която е малко по-висока – една на киловатчас. Но идеята е, че правителството продължава да се връща назад и да променя отвово и отново нови изменения на този механизъм, на механизма за подпомагане. Сега дори искат да удължат срока на действие на този механизъм за подпомагане не по-рано от август следващата година. Това е сегашната разпоредба, но може би за следващите две години. Така че този механизъм вече беше променян три пъти и през цялото време непрекъснато се обсъждат нови промени всяка седмица. И мисля, че именно това поражда още по-голяма тревога на пазара и несигурност и не вдъхва доверие на потребителите.
От една страна, имаме тези реални проблеми в производствената сфера, дефицита на производство и, да кажем, рикошета от голямата европейска криза с природния газ. Но от друга страна, в Румъния тези проблеми се усложняват от нашите местни трудности.
В продължение на две години по време на пандемията някои доставчици на електроенергия не са отчитали електромерите на домакинствата. Имаме разпоредба, че всяко домакинство може само да прочетете показателя на елетромера и да го съобщи на доставчика на електроенергия всеки месец, така че фактурата да отразява действителното ниво на потребление. Но може и да не се прави самоотчитате. Тогава доставчикът на електроенергия изпраща човек, който да извърши отчитането, защото ние в Румъния не сме въвели все още интелигентното отчитане, инсталирането на интелигентни електромери, които биха могли да предадат дистанционно дигитално автоматично стойността на потреблението. Нашата система на отчитане все още се базира на хора, които трябва да посещават на място. И веднъж на всеки четири или пет, шест месеца те трябва да прочетат действителния показател на потрбелението и след това да ви изпратят фактура с разликата между служебно написаното потребление за изминалия период и реалното. Така че, ако са ви написали сметка, която са фактурирали повече, те ще приспаднат от нея. Но ако са ви начислили по-малко, ще ви фактурират повече, за да отразят действителното ви потребление.
И така, това, което се случи по време на пандемията, е, че някои от тези електроснабдителни дружества не извършваха редовно отчитане на електромера. И в допълнение към тази криза, с рязкото покачване на цените на електроенергията и с паниката и страха на хората по всички тези въпроси, имаме всички тези извънредни ситуации, в които, тъй като доставчиците на електроенергия и други комуналните услуги са били мързеливи и не са си направили труда да отидат на място при клиента и да прочетат какво показва действителният електромер, сега те правят тази регулация със задна дата и това изплаши много клиенти, защото те изведнъж получиха сметки за 2 000 евро. Имаше някои такива случаи, за които беше съобщено.
За клиентите, които се сблъскват със ситуацията, има достъпни пътища за оспорване на сметките. Първо трябва да са се опитали да решат проблема с доставчика си на електроенергия. Ако не са успели, тогава могат да подадат възражение или да напишат писмо до регулатора и да се оплачат от това. И ако това не реши проблема чрез посредничество или чрез някаква друга регулаторна мярка, тогава те могат да съдят доставчика на електроенергия. Но това е една от областите на недоволство сред клиентите, защото създава голяма паника. Хората получават различни сметки. Някои са плащали повече, други са плащали по-малко. Но отчитането не е нещо, което трябва да се прави веднъж годишно или веднъж на две години. Действителният период на отчитане по закон е на всеки няколко месеца, за да не се натрупват обеми и след това да се виждат тези по-високи сметки.
Това е посланието ми. Кризата с електроенергията и енергетиката е едно, а проблемите на нашето вътрешно самоуправление са друго нещо и те задълбочават тази криза, защото създават и изострят противоречия, които реално не съществуват.
Бяхте критична към факта, че политиките се променят бързо и постоянно се предефинират, а също и по отношение на този процедурен, да кажем, проблем с отчитането на потребената електроенергия. Но има ли вашият енергиен център общи препоръки или съвети за начина, по който може да се реши кризата с цените на енергията?
Всъщност, да, имаме някои препоръки, които произтичат от факта, че разглеждайки пазара, анализирайки това, което се случва на пазара, виждаме, че всеки голям проект, който би могъл да допринесе за подобряване на сегашното положение на Румъния на този енергиен пазар, всички нови проекти, които биха могли да доведат до нови количества електроенергия на пазара, не са се случили.
Когато говорим, да речем, за трети или четвърти блок на АЕЦ „Черна вода“, да, от 2009 г. се опитваме да ги изградим, а 13, 14 години по-късно все още нямаме такъв. Румъния се опитва да напише нов енергиен план тази година. Той трябваше да бъде завършен преди две години, но все още не е завършен и ще бъде завършен сега. Обещанията са от догодина да имаме значително облекчение в енергийния сектор. Имаме големи проекти, които принадлежат на държавни компании, проекти, които се сблъскват с огромни закъснения, които, разбира се, задълбочават тази криза в смисъл, че сега имаме дефицит в производството на електроенергия. Но можеше да се окажем в ситуация, в която да няма такива дефицити, защото тези инвестиции щяха да бъдат направени навреме.
По отношение на препоръките, виждайки тези трудности от страна на държавните дружества да осъществят и изпълнят проектите, които биха добавили значително количество електроенергия на пазара, ние препоръчваме на правителството да допълни, да удвои, да утрои, да увеличи четири пъти средствата и да опрости и ускори процеса, чрез който, да речем, румънците могат да станат просуматори. Идеята е домакинствата на произвеждат за собствено потребление, а излишъците да се вкарват в енергийната система. Това е идея с огромен потенциал и е наистина, наистина тъжен фактът, че сме имали законодателната уредба за тази практика на пронсуматорите от 2008 г. насам, но до 2018 г. тя е била само на хартия. Липсваха техническите разпоредби, свързани с нея и просуматорите не съществуваха. След като най-накрая тази пречка беше преодоляна, просуматорите започнаха да се появяват в Румъния. Сега това е много бързо развиващо се явление, което се разраства от година на година и от нула просуматори преди три години стигнахме до около 22 000 просуматори тази година. И дори регулаторните органи очакват да достигнат 30 000 просуматори в Румъния до края на тази година. Така че смятам, че в една държава с правителство, което изпитва такива затруднения с осъществяването на инвестиции в тези средни и големи, мащабни проекти, които биха могли да облекчат пазара и да го снабдят с електроенергия, и така да можем да захранваме Молдова, без да се страхуваме, че самите ние може да останем без електроенергия.
Мисля, че ако макропроектите, големите проекти не работят и не сме в състояние да ги въведем, мажем поне да позволим финансиране за по-малките потребители, за средните потребители, т.е. за домакинствата, малките и средните предприятия, да инсталират устройства за собствено производство и собствено потребление на ток. Маст от решението може да дойде от тази политика. Факт е, че имаме случаи и те бяха широко отразени в пресата на хора, подали заявления за инсталиране на покривни слънчеви панели през 2019 г., а заявленията им все още не са обработени три години по-късно. И това е в разгара на най-голямата енергийна криза, която нашият регион е виждал. За мене това е област, в която правителството би могло да направи повече, за да не залага всичко на големите инвестиционни проекти, но и да остави известна свобода на действие за микроинвестициите в енергетиката.
Много шум се вдига и около идеята за ядрени модулни централи. Ако разбирам правилно, да кажем това са мини ядрени централи, които са американски енергиен проект, способен потенциално да бъде дори изнесен в региона, ако има успех в Румъния. И очевидно румънският елит е заинтересован от повече американски инвестиции. Но каква е вашата преценка за потенциала на този проект или какви са пречките пред него?
Вие повдигнахте много важен въпрос. Смятам, че малките модулни реактори могат да бъдат фантастична възможност не само за Румъния, но и за целия регион. И колкото и да се радвам, че правителството подкрепя и предприема правилните стъпки в тази посока, фактът, че в момента това не е правено никъде другаде в Европа, е именно това, което може да забави и застраши разгръщането на такъв проект. Той е първият по рода си в Европа, а това може да предизвика и опозиционно обществено недоволство, защото хората могат да се страхуват от неща, които са нови и не разбират напълно.
Затова смятам, че индустрията и правителството трябва да излязат да бъдат активни в комуникацията от самото начало, за да не се препънат в ситуация, в която екологичното движение мобилизира и образова обществеността в обратна посока, в посока на отхвърляне на тази нова технология. Ако тази мобилизация стане факт, отново ще изпуснем поредния влак. А аз, честно казано, съм толкова уморена от пропускането на възможности.
И се сещам за откритието на природен газ в шелфа на Черно море. Изминаха десет години. Нищо не се е случило по отношение на разработването на находището Нептун Дийп. Не изглежда вероятно да видим окончателно инвестиционно решение толкова скоро, колкото бихме искали, дори не и през следващата година и не е сигурно, че това ще се случи. Така че много се надявам, че ще имаме мъдростта да прокараме това решение по начин, който ще бъде приет от обществото. И все пак не искам Румъния да пропусне още една възможност, защото не е ангажирала всички заинтересовани страни или не е формирала общественото мнение от самото начало по този въпрос.
Споменахте газовите запаси на Румъния в Черно море. И аз си спомням, че преди няколко години се вдигна много шум около така наречения газопровод BRUA, който трябваше да започне от България и да премине през Румъния към Унгария и Австрия. Какво всъщност се случи с този проект?
Ами част от този проект – инфраструктурата, която минава през територията на Румъния, беше изградена, с финансиране от ЕС. Това, което не се случи, е връзката, която трябваше да свързва България, Румъния, Унгария и Австрия. Разширението на „Турски поток“ ни изпревари на пазара. Така че те бяха по-бързи в изграждането му и снабдиха пазара. Сега в известен смисъл пазарът не е налице за този транзитен маршрут. Но това не означава, че той не може да бъде активиран отново или че BRUA няма да намери своето място в тази нова география и енергия. Създава се ново геополитическо уравнение, в което Европа се опитва да получи достъп до газ от Азербайджан или от гръцки и турски терминали за втечнен природен газ. Ние бихме могли да променим предназначението на BRUA, така че да се използва занапред. Но в момента мисля, че той е допринесъл повече за развитието на газопреносната система на територията на Румъния, а не толкова за снабдяването на региона или за повишаване на регионалната сигурност на доставките.
Нека завършим с по-широка перспектива за Югоизточна Европа и доставките на газ, защото виждаме, че Гърция се утвърждава като доставчик на газ. В Александруполис ще бъде изграден терминал за втечнен газ, а газовият конектор с България е завършен. Но от друга страна, Турция и Русия изглежда също си сътрудничат много добре. И изглежда, че Турция ще стане още по-важна с тези доставки на азерски газ и може би дори на ирански газ при определени обстоятелства. Така че, ако се опитате да уловите тенденцията в нашия регион, кои са победителите, кои са губещите, каква всъщност е тенденцията? Какво се случва с доставките на газ в нашия регион?
Мисля, че това, което виждаме, е най-голямото пренареждане на енергийния и особено газовия пейзаж, което нашият регион е виждал от много десетилетия. Това е моментът, който преживяваме в момента. Участниците искат да се позиционират така, че да спечелят възможно най-много от този нов дизайн, който ще се появи, защото потоците и посоката на газовите потоци се променят.
Гърция има своята роля, защото може да се включи в международния пазар на втечнен природен газ, но това прави и Турция. Турция също разполага с терминали за внос на втечнен природен газ. Това, което Турция иска обаче, е да може да бъде не само транзитна страна за природен газ. Преди десет години може да са искали да бъдат транзитна страна. Това, което виждам в момента на пазара, е желанието на Турция да бъде нещо повече от транзитна страна за природен газ. Те искат да бъдат препродавачи на природен газ. И мисля, че това е областта, в която Турция си сътрудничи с Русия и се надява, че партньорството с Русия ще позволи на Турция да стане продавач на природен газ или препродавач на руски природен газ. Така че, според мен, това е целта, към която Турция се стреми, но не залага само на руския газ. Мисля, че Турция също така иска да стане препродавач на втечнения природен газ, който в момента внася. И Турция би могла да приема този втечнен природен газ, да го регазифицира и да го подава към европейската газопреносна мрежа за Югоизточна Европа, а след това той да достига България, Румъния, Молдова, а защо не и Украйна, Това би имало смисъл, но това са, да кажем, два може би конкурентни модела. А Турция се опитва да намери по-добро място за себе си в тази новопоявила се газова инфраструктура. И се опитва да се възползва от, да кажем, проблемите на Русия, за да спечели нещо от това за себе си.
А каква ще бъде ролята на България и Румъния по отношение на доставките и разпределението на газ в тази промяна, която наблюдаваме?
Нашата роля е да се научим възможно най-бързо как да получаваме достъп до този природен газ от, да кажем, пазара на втечнен природен газ, как да го регазифицираме и как да го транзитираме през нашите страни, не само в полза на нашите страни – местното българско потребление или местното румънско, но трябва да можем и да го монетизираме, като го изнасяме или транзитираме този газ по-нататък към страни като Молдова или дори към Украйна. В настоящата ситуация, погледнете кризата и мащабите на кризата там. Днес говорихме за Молдова, но изобщо не говорихме за Украйна и за това, че тя отчаяно се нуждае от помощта на своите съседи и на целия ЕС, за да се справи с този целенасочен, да речем, тероризъм, насочен към енергийната инфраструктура, защото това са целенасочени удари, целящи да унищожат енергийната система на Украйна и да я потопят в мрак и студ, а може би дори да я накарат да замръзне тази зима. Така че това е действителната криза и областта, към която трябва да насочим вниманието и усилията си повече от където и да било другаде. Как да помогнем на Украйна? Как помогнахме на Украйна през последните две или три седмици и как ще помогнем на Украйна през следващите месеци, като се има предвид тази безмилостна атака срещу енергийната ѝ инфраструктура?
Така че се връщаме към началото на разговора ни за Молдова и Украйна. По какъв начин Украйна може да бъде подкрепена от нашия регион, особено от Румъния и България?
Сега Украйна отчаяно се нуждае от генератори. Така че, ако искаме да говорим за незабавна подкрепа за Украйна, трябва да говорим именно за това. И да, Украйна получи близо 500 генератора към механизма за гражданска защита на ЕС. Имаше и държави, които допринесоха и дариха генератори. Австрия, Полша, Финландия, Франция, Ирландия. Но това е, което трябва да си зададем. Колко генератора е дарила Румъния? Доколкото ми е известно, нищо. Колко генератора е дарила България на Украйна? Пак казвам, не разполагам с цифрата, но солидарността и добросъседските отношения в моменти като този, когато са подложени на постоянни атаки, бомбардировки и ракети, които са насочени към енергийната им инфраструктура с надеждата да ги оставят на тъмно, да ги замразят и да ги оставят да мръзнат в студа, това са моментите, в които трябва да помагаме и да съдействаме най-много на Украйна. И генераторите не са военна помощ. Това не са бомби, ракети и танкове. Това е гражданска помощ. И мисля, че мярката на нашите отношения с Украйна и мярката на нашата подкрепа за Украйна ще се види в моменти като този и цифрите ще говорят сами за себе си. Всяка страна ще може да види равносметката, кой какво е дарил? Колко, в този случай генератори, за да помогнат на Украйна в този труден момент, когато зимата чука на вратата.
И за да разширя малко този въпрос, могат ли България и Румъния да играят роля в обсъжданото икономическо възстановяване и съживяване на Украйна, което всъщност е обсъждан въпрос от ЕС в момента?
Абсолютно. И Румъния, и България трябва да бъдат част от тези усилия. Но докато този момент настъпи, трябва да съсредоточим усилията, времето, вниманието и ресурсите си, колкото и ограничени да са те, за да помогнем на Украйна да преодолее този много труден момент, в който се намира в момента.
Снимка: Евгения Гусилов (източник: Евгения Гусилов)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
