Courrier des Balkans | От нашия кореспондент в Румъния | Събота, 01 юни 2024 г.
Интервю на Бенджамин Рибу
Владимир Митев работи като журналист в Русе, град на река Дунав, граничещ с Румъния. Работи за български и румънски обществени радиостанции.
Le Courrier des Balkans (CdB): Нарекохте блога си за отношенията между двете страни „Мостът на приятелството“ във връзка с едноименния мост, който свързва Русе с румънския град Гюргево. Въпреки това има само два моста над река Дунав на границата от над 600 км…
Владимир Митев (В.М.): На първо място, трябва да се отбележи, че тези мостове бяха построени по геополитически причини, след международен натиск. Мостът Русе-Гюргево датира от 1954 г. и е построен с подкрепата на Съветския съюз в отговор на влизането на Гърция и Турция в НАТО, когато Източният блок се нуждае от по-добра логистика. Що се отнася до моста „Нова Европа“ между Видин в България и Калафат в Румъния, австрийската намеса в рамките на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа позволи неговото завършване. Разположен в западния край на българо-румънската граница, в непосредствена близост до Сърбия, мостът беше сметнат за необходим след войните, които опустошиха Югославия през 90-те години на миналия век, но също и в контекста на присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. От подписването на споразумението от българското и румънското правителство до завършването на моста изминаха тринадесет години. Това показва, че елитите на двете страни едва ли са ентусиазирани да правят неща заедно и че предимно международният натиск ги подтиква към съвместни инициативи. В България и Румъния също така липсват хора и организации, които могат да действат като мостове, за да внесат по-голяма динамика в двустранните отношения и да създадат условия за взаимно доверие.
CdB: Как оценявате развитието на отношенията между двете страни след присъединяването им към ЕС през 2007 г.? Какво се случва добре?
В.М.: От икономическа гледна точка европейската интеграция има много положително въздействие върху отношенията между двете страни. През 2010 г. стокообменът възлезе на 2,8 млрд. евро, което е осем пъти повече от 2000 г. От 2010 г. до 2022 г. тази цифра се утрои и достигна 8,5 млрд. евро. Туризмът също се развива добре: през 2022 г. 1,2 милиона румънци посетиха България. Същата положителна динамика може да се наблюдава и в политическите отношения след началото на войната в Украйна: София и Букурещ се сближиха по отношение на сигурността и дори беше подписана декларация за стратегическо партньорство. Създадени беше и румъно-българо-турска военноморска мисия, която да прочиства Черно море от плаващи мини.
Най-голямото предизвикателство сега е да променим начина на мислене. Способността на елитите да действат заедно е възпрепятствана от комплексността на процедурите и тясното тълкуване на националните интереси. Желанието за сближаване трябва да бъде стимулирано от гражданите. Българо-румънските отношения се характеризират с известно взаимно безразличие и голяма инерция от периода на посткомунистическия преход. Нуждаем се от повече взаимно доверие и повече комуникация. Международният контекст обаче благоприятства това и ние трябва да се възползваме в по-голяма степен от него, тъй като той може да не продължи дълго. Тези промени предполагат промяна в начина, по който мислим за себе и за регионалните си отношения. Нуждаем се от истинска стратегия между съседите, а не от „голям брат“, който да ни диктува от изток или запад какво да правим. За да постигнем това, трябва да растем заедно като съседи, а не да се противопоставяме на растежа на другия.
CdB: Възнамеряват ли политическите сили на двете страни да създадат по-силен регионален съюз?
В.М.: Мисля, че елитите на двете страни не са свикнали да осъществяват съвместни проекти, да постигат консенсус или да се договарят за общи политики. Това е и проблем на самовъзприемането: не сме наясно, че начинът, по който взаимодействаме в съответната среда, създава повече бариери, самодостатъчност и предразсъдъци спрямо другите. Сякаш никой никога не ни е учил как да съжителстваме с други хора от различни общества и култури, дори и да не са толкова далеч една от друга, както е в нашия случай! Тази липса на откритост се отнася както за елита, така и за медиите и широката общественост. Първата стъпка е да се разделим с нашето егоцентрично виждане, а това е доста голямо предизвикателство.
CdB: Очаква ли Румъния по-ясна „проевропейска“ ориентация от България? С други думи, „русофилската“ тенденция на България пречи ли на Букурещ да се довери на София?
В.М.: Да, румънците все още са склонни да възприемат българите като „потенциални руски агенти“. Забелязал съм това в разговори и в румънските медии. Сред някои има и чувство за превъзходство, сякаш латинската култура превъзхожда славянската. Чувал съм истории за българи, които са се отказали от опитите си да установят връзки с румънците заради това постоянно усещане, че са гледани отвисоко. Същото недоверие се отнася и за българската страна. Съществуват много стереотипи, може би защото дълго време между двете страни не се е филтрирало нещо ново за образа на другия. Това бавно се променя.
България не може да бъде разглеждана само като „прокси на Русия„. В Румъния също има руски инвестиции, например в областта на енергетиката, да не говорим за факта, че втората румъноезична страна, Молдова, също има тесни традиционни връзки с Русия. И в двата случая връзките и идентичността са сложни. Двете страни, които се присъединиха към ЕС и отчасти към Шенгенското пространство по едно и също време, често са поставяни в един кюп, въпреки че не напредват с еднакви темпове във всички области, и затова редовно се опитват да се разграничат, за да покажат на Брюксел, че всичко не е черно-бяло.
Например, макар че българският президент Румен Радев редовно е критикуван за русофилската си позиция, той също така подписа стратегическо партньорство с румънския си колега Клаус Йоханис през март 2023 г. Той организира и срещата на върха на инициативата „Триморие“, описвана като международен антируски формат, в София през 2021 г. Днес всичко, което не е антируско, се обозначава като „проруско“, защото има поляризация, причинена от войната в Украйна. Фактът, че западните държави са правили бизнес с Русия, при това в много по-голям мащаб от България, не ги прави по-малко западни. Разбира се, не бива да подценяваме факта, че много българи все още се чувстват в периферията и са скептично настроени към Западна Европа. Да бъдеш прозападен не е несъвместимо с привързаността към, да речем, по-периферни тенденции. Напротив, това може дори да направи нашата „западност“ по-здраво вкоренена в реалността на нашите региони.
CdB: Дали идването на власт на партията на Кирил Петков „Продължаваме промяната“ не даде признаци за подобряване на отношенията между двете страни?
В.М.: Отношенията наистина навлязоха в много положителна фаза при правителството на Петков, което ще управлява между декември 2021 г. и юли 2022 г. Голям брой досиета в двустранните отношения бяха деблокирани. Започнаха да се обсъждат инфраструктурни проекти и дори беше решено, че ще бъде построен нов мост между Русе и Гюргево. България се съгласи да сътрудничи и в проекта „Бърз Дунав“, за да направи Дунав плавателен през цялата година. Съществуваше и проектът за междусистемна газова връзка с Гърция – по-късно завършен – който позволи на Румъния и Молдова да получават азерски природен газ. В това отношение правителството на Петков представляваше огромна крачка напред, спрямо времето на Бойко Борисов. Но в последно време Петков е изпаднал в немилост и не се очаква партията му да бъде в добра позиция за парламентарните избори на 9 юни 2024 г.
CdB: След като бяха включени в един и същ пакет за разширяване, България и Румъния отново са заедно на входа на Шенгенското пространство. От 31 март 2024 г. свободата на движение е гарантирана за пътуванията по въздух и море, но има ли консенсус в двете страни по идеята за премахване на контрола по сухопътните граници между България и Румъния?
В.М.: Да, дори ако консенсусът е против идеята! Споразумението с Австрия за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство без сухопътни граници предвижда по-строг контрол на българо-румънската граница. Макар че това може да е начин за по-добър контрол на нелегалната имиграция, той противоречи на философията на ЕС. Ето защо се появи друг, много по-малък глас, който призовава за премахване на всички проверки по сухопътните граници между Румъния, България и Гърция. Тази идея се подкрепя по-специално от румънските евродепутати Дачиан Чолош и Влад Георге, българския депутат Даниел Лаурер и гръцки евродепутат от Европейската народна партия. Техните предложения обаче бяха отхвърлени както в Румъния, така и в България. Макар и теоретично възможно, премахването на сухопътните граници изисква високо ниво на сътрудничество между двете държави, както и политическо въображение, амбиция и смелост.
CdB: Очакват ли жителите на Русе-Гюргево премахването на сухопътните граници?
В.М.: Радвам се да видя, че все повече хора в региона осъзнават потенциала на трансграничния живот. Неотдавна разговарях с един младеж, който мечтае да организира българо-румънски фестивал. За него Русе ще спечели много от премахването на контрола по границата. Полза ще имат и много други области като транспортните услуги, промишлеността, борбата с емиграцията и околната среда. Понастоящем на много русенци им липсват познания и контакти от румънска страна. Така че, освен от нови мостове, ферибота Гюргево-Русе, който трябва да започне да функционира скоро, или от премахването на граничния контрол, ние имаме голяма нужда и от приятелски връзки. Няма смисъл да седим и да чакаме с години, докато някой някъде най-накрая благоволи да ни приеме в Шенген. От нас зависи да направим промените.
Снимка: Мостът при Русе-Гюргево (източник: Явор Мичев)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
