Румънското Централно избирателно бюро регулира не само изборния процес, но и политическата реклама по време на предизборната кампания

Силвия Великова, БНР, 2 май 2025 г.

Изборите за президент в Румъния на практика започват днес с възможността в следващите три дни румънците в чужбина да гласуват на първия тур за следващ държавен глава на държавата. Самото гласуване в Румъния е на 4 май 2025 г. Лидерът на крайно-десния опозиционен Алианс за обединение на румънците Джордже Симион е фаворит на първия тур на президентските избори с около 30%.

Ново проучване, цитирано от сайта Ziare, дава второ място за кмета на Букурещ Никушор Дан. Той е независим кандидат. Трети, според това проучване, е кандидата на управляващата коалиция Крин Антонеску с над 20%.

По други проучвания обаче за второто място битката е много оспорвана. Буквално кандидатите са със сходни проценти на подкрепа. Има и голям брой румънци, които тепърва ще формират своето мнение за това как да гласуват.

Изборите за президент в Румъния са особени. Вероятно те ще бъдат изучавани в учебниците. Имаше отмяна на първото гласуване в края на миналия декември с решение на Конституционния съд, който констатира външна намеса, нарушения и т.н. Изборите бяха отложени за пролетта. 

С нашия колега Владимир Митев сега ще коментираме какво се случва в Румъния, по какъв начин всички тези юридически процедури се отразяват на вота на нашите съседи. Здравейте!

Здравейте!

Както говорихме вчера в предварителна разговор с вас, не можем 100% да разчитаме на данните на агенциите, тъй като има много агенции, различни проучвания. Но към този момент изглежда се потвърждава, че имаме ясен първи и битка за това с кого ще се срещне Симеон на балотажа. Това ли е актуално и към момента?

Да, информацията, която имате вие, я имам и аз. Мога да кажа като малко повече контекст, че изглежда ключово за изхода на тези избори ще бъде за кого ще гласват избирателите на Социалдемократическата партия, тъй като тя е една партия с по-сложна идентичност. Тя има проевропейска тенденция, но има традиционно и суверенистска тенденция. Неслучайно имаме един кандидат, който се казва Виктор Понта, който представлява суверенистите от тази партия. Трябва да видим кое ще наделее в крайна сметка от тази противоречивост на избирателите, в каква посока ще тръгнат и това ще наклони везните или в едната или в другата посока.

Както припомних, имаме избори сега, защото беше отменена първата дата за гласуване, заради това, което се случи в TikTok и с кандидата Калин Джорджеску, изненадващо излязъл първи. Може ли да дадем някакъв контекст на нашите слушатели, по какъв начин тези юридически решения, включително произнасяне след това на Апелативния съд в Плоещ, който буквално в навечерието на изборите каза, че не е било мотивирано решението на Конституционния съд, с който бяха отменени те. Как всичко това се отразява на кампанията, на нагласата на избирателите?

Има няколко неща, които трябва да се кажат. Първо, говоря за законовите и юридическите аспекти на това решение на конституционния съд от миналата година, което анулира изборите. Още тогава имах разговор с юристи, включително в българската преса има публикувано интервю с такъв юрист.

И много бяха коментарите, че това решение не е съвсем изрядно от чисто юридическа гледна точка, тъй като можем да се спомним, че няколко дни преди това самия Конституционен съд валидира изборите, призна ги за легитимни, както и че резултатите за точни. И след това той някакси се самосезира и взе друго решение, което ги анулира. Но решението тогава бе оправдано от политически съображения.

И мисля, че това е интересно генерално като наблюдение за румънската политическа система и за правните й измерения. Струва мисля, че в Румъния, в по-голяма степен, отколкото в България, има една гъвкавост в определени аспекти. Когато трябва да се вземат определени политически решения, има начини да се реализират.

Тоест целесъобразността надделява над правото по някакъв начин?

Ами, така ми се струва и мога да дам примери. Само нека да припомня, че в нашата страна имаше голям проблем с това, че тези служебни правителства някакси промениха начина по който функционира държавата през последните години (и имаше някаква скованост на политическия процес, която се усили след Конституционните промени – бел.ред.). В Румъния не е разпространена практикато да има служебни правителства, но има две юридически практики, които у нас ги няма.

Едната е, че правителството може да издава така наречените извънредни постановления. Обикновено се приема, че за да бъдат издадени, трябва да има някакъв належащ интерес, който трябва да се реализира бързо. Това означава, че правителството има законодателни правомощия. Тези решения имат силата на закон. 

Ако си спомняте Ливиу Драгня,  първия по-значим суверенистки лидер в Румъния, той много често използваше тези извънредни постановления за да коригира някои аспекти на борбата с корупцията, тъй като може би се е смятало, че така няма да има нужда да се наводят толкова много дебати в парламента, и да се изменя законодателното желание на правителството. 

От друга страна има една практика, която се нарича “поемане на отговорност” от страна на правителството, т.е. то може да наложи определен закон, като го обвърже с вот на недоверие, ако парламента го иска. Малко е по-сложно от това, което обяснявам, но на практика правителството може да предложи един закон и ако парламента не поиска водна недоверие или вотът на недоверие не мине, този закон става факт.

Интересно е, че не можем да налагаме автоматично нашите институции с румънските институции, защото включително при нас Конституционния съд, а изобщо обжалването на изборите е пост-процес. Той идва след обявяване на резултатите. Докато видяхме, че в Румъния това успя да се случи движение. 

Само този детайл, ако можем да я изясним, отново като ползваме знанието си за българските институции… Знае се, че при нас последната дума е на Конституционния съд, съвсем наскоро имахме негово решение, което пренареди Народното събрание, вкара нова политическа сила и размести депутати и неговото решение не можеше да бъде коригирано. Сега, тази намеса на този Апелативен съд в Плоещ също ли е част от тази игра ли е? Или е някаква демонстрация да се покаже, че има недоволство, тъй като съдът беше засипан с жалби по повод решението на Конституционния съд.

Това някакъв вид опит през съдебната система да се демонстрира гражданската воля ли е? Какво е?

Мисля, че не трябва да се отдава много голямо значение на това решение на Апелативния съд в Плоещ, което уж отмени решението на Конституционния съд. Това няма как да стане. Просто има определена иерархия в тези съдилища и в тези институции. Не може един регионален съд… Няма как да стане това, което се цели.

Да, и виждаме, че ще има избори.

Това е очевидно… Има и други примери в неотдавнашната история. .

Може да изненадвам някои хора с това, че съм забелязал такъв детайл, но дълго време или поне някакво време Румъния отказваше да признае венецуелския президент Глаидо. Ако си спомните, преди години имаше една голяма кампания в цяла Европа и в целия свят да се признае този президент, който всъщност не беше легитимният президент на Венецуела. И Румъния имаше, може би, някакъв по-специален интерес във Венецуела. Тя в крайна сметка, призна Гуайдо в един момент, но дълго време отлагаше.

И това пак беше един знак, че с нещо не е съгласна. И мисля, че в Румъния периодично виждаме за някои неща просто, че има несъгласие в обществото. Линията, която така или иначе трябва да се следва, се следва. Но се демонстрира, може би отново по политически причини, че има и друга тенденция, друго мислене, други интереси. Поне така чета това “решение” на Апелативния съд в Плоещ.

Добре, сега да видим по какъв начин се отрази на кампанията и вероятно ще се отрази и на резултатите това, което се случи около отмяната на изборите. Имаше активизация на Европейската комисия по линия на TikTok.

Има ли кампания отново в TikTok? Виждаме ли сега авторитета или популярността на Калин Джорджеско да се прелива автоматично към някои от другите кандидати.

Не мисля, че само Джорджеску или неговите наследници правят кампания в ТикТок. Никушор Дан също има доста способен екип за онлайн пропаганда, ако мога така да се изразя. И имаше публикации, че също има доста добро присъствие в социалните мрежи, включително мисля и в TikTok.

От друга страна, Крин Антонеску привлече доста значителни средства за своята кампания и той има много видеа, които постоянно изтичат от всякъде. Така че, може би това, което трябва да се каже, е, че Румънското централно избирателно бюро взема една по-активна роля в тази кампания и има определени политики, определени правила, които то налага. Може да е интересно това включително с оглед на нашите кампании, тъй като възниква една ситуация, в която се писа, че по-рано през април публикациите във Facebook на над 120 или 150 физически лица, редови потребители на социалната мрежа след решение на Централното избирателно бюро. И тук може би е интересно да кажа за какво става въпрос.

Има един статут на политически актьор, който се приписва на определени потребители на социалните мрежи и определени хора, които излизат с послания, които са за или против гласуването за някои кандидати. Политически актьори очевидно са кандидатите на изборите. Те могат да са също хора, които са на изборна длъжност. Могат да бъдат евродепутати и така нататък. Може да са политическите партии или съюзите на политическите партии.

Но е интересно, че има ситуации, в които хора, които са редови граждани, но които повтарящо и постоянно публикуват постове, които призовават за или против гласуването за някои кандидатите, са третирани като политически актьори, въпреки че по принцип не са политици. Съответно имаше случаи, в които бяха изтривани публикации в фейсбук. Това е едното нещо, което мисля, че е интересно.

Има много по-активна намеса на румънското Централно избирателно бюро по време на кампанията. Нещо друго интересно е, че може би за да заобиколи този по-голям контрол онлайн, кампанията на Симион се опита да използва традиционни методи за пропаганда, например, чрез писма. Оказа се, че партиите имат достъп до адресите на хората. И кампанията на Симион изпрати първо 1 милион писма, след това 2,8 милиона писма до възрастни хора от селата. И беше постановено, че тези писма трябва да бъдат оттеглени (защото е нарушен регламента GDPR).

А как ще стане това физически?

Нямаше публикации, как ще стане. Предполагам, че пощата като разпределител получава указания да не ги доставя. Но това за мен е интересно, тъй като ми се струва, че у нас не се случва до момента.

В Румъния имаме много активен регулатор на изборите, който участва и по време на кампанията. И по някакъв начин надзирава за определени стандарти. И може би трябва да кажа още нещо трето, ако имаме време.

Съвсем малко, да. 

Има също контрол върху дарения. Може би почти всички кандидати имат някакъв проблем в една или друга форма в това отношение. Примерно, кметът на Букурещ е ползвал кола на кметството по време на събития свързано с кампанията, а няма право на това.

Или не е отчел някакви дарения. Има различни нарушения, които са хванати. Не съм забелязал за момента да има санкции. Трябва да видим как това ще се отрази на крайния резултат и на валидирането на изборите.

Но смятате ли, че този по-видим контрол е заради изборите през декември? Или просто това са особеностите на румънския избирателен процес?

Мисля, че наистина опитът от декември е довел до размисъл на по-дълбоко ниво в държавата. И за мен лично е интересно какъв ще бъде резултата. Не само като проценти, а и като следване на процедури и въобще като се има предвид целия избирателен процес, включително кампанията.

Последно да попитам, има ли традиционни предизборни прояви, има ли митинги, на които се срещат избирателите с кандидатите по места в Букурещ? Имат ли смисъл от дебати между кандидатите? Влияят ли върху избирателния процес?

Предизборната дебати бяха няколко. Последният от тях беше гледан от една пета от румънците, което според мен е знак за политическа ангажираност. И вероятно това означава, че обществото има интерес към изборите и може би ще гласува в някаква немалка степен. Но това, което ми прави впечатление, че постоянно има “разкрития” или обвинения, кой с кого се срещал, кой с какви шефове на тайни служби се е срещал.

Ако търсите специфика на румънските избори – всеки кандидат обявява, че е срещу “системата” и всеки е обвиняван от другите, че има връзки с един или друг виден фактор от “системата”.

Много интересен процес, за който си заслужава да говорим детайли, когато видим и резултатите. Изборите са в неделя, но това е само първия тур. Голямото гласуване и ключовото ще е на 18 май 2025 г. Това е друга румънска особеност – има повече време между двата тура. 

Чухме колегата Владимир Митев. Той работи в румънската секция на Радио България. С него ще коментираме както изборният ден, така и резултатите на първия тур на президентските избори в Румъния.

Снимка: Централното избирателно бюро в Букурещ (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author