Защо българите и гагаузите в Република Молдова гласуваха против Мая Санду и конституционните промени в Република Молдова, позволяващи присъединяване към ЕС?

Владимир Митев

Разговор на Владимир Митев с Александър Ламбов (съгласно системата за писане на кирилица в Република Молдова и бившата СССР неговто име е Александр Ламбов), докторант по политически науки в Университета за национално и световно стопанство в София и програмист, базиран в Кишинев. 

На 20 октомври 2024 г. молдовските граждани гласуваха на референдум, който трябваше да позволи промени в конституцията, които да позволят и улеснят присъединяването към ЕС. На национално ниво и след гласуването в чужбина референдумът мина с разлика от 1% (около 14 000 гласа) в полза на отговора в подкрепа на тези конституционни промени. Но в населения с българи район Тараклия в Южна Молдова 92% гласуваха против тях. 

На втория тур на президентските избори в Република Молдова на 3 ноември 2024 г. 94% гласуваха за загубилия кандидат Александър Стояноглу, докато на национално ниво, включително с гласовете на диаспората, Мая Санду спечели гласуването с 11% разлика. По подобен начин гласуваха на референдума и на президентските избори и в гагаузката автономна област. 

Александър Ламбов обяснява причините за недоверието на българите и гагаузите в Република Молдова към президентката Мая Санду и нейната партия PAS, която не е юнионистка, но според него въпреки това е румънофилска партия. Той споделя и защо политици като Игор Додон и Александър Стояноглу (който би трябвало да се изписва според системата за изписване на кирилица в Република Молдова и бившата СССР като Александр Стояногло) получават доверието на българите и гагаузите в Република Молдова. 

Разговорът разглежда още въпросите, свързани с отношението на българите и гагаузите към ЕС, към деолигархизацията, която правителството на Мая Санду твърди, че извършва, както и действията на българската държава в Република Молдова. Според Александър Ламбов нещо добро е, че политическите противоречия в силно разделеното молдовско общество се решават на институционално ниво и според процедурите за това, а не се стига до прояви на насилие и беззаконие. Той обаче не е оптимист, че през втория си мандат Мая Санду би потърсила някакъв диалог и пресечна точка с общностите на българите и гагаузите в Република Молдова. Ламбов споделя някои идеи в какво би могъл да се изразява конкретно едно сближаване между хората на Мая Санду и малцинствата от молдовския юг, но и констатира добре известен факт – че двете страни не се познават и имат традиция взаимно да се игнорират.

Господин Ламбов, Мая Санду победи Александър Стояноглу на президентските избори в Република Молдова. Български район Тараклия и гагаузката автономия гласуваха с резултати близки до 90% за загубили изборите Александър Стояноглу и също така с подобни резултати гласуваха против конституционните промени, които целят да позволят присъединяването на страната към Европейския съюз.

Какви са причините за тези предпочитания на българите и гагаузите?

Много интересен въпрос. Само да направя няколко уточнения за референдума.

Промените в конституцията не толкова направиха присъединяването по принцип възможно, колкото намалиха прага за гласуване в парламента на евентуален договор за присъединяване. Това, че българите и гагаузите в Молдова не подкрепят Санду и PAS, е общоизвестно за хората, които живеят тук. И това има няколко причини.

За мен най-важната причина е, че Мая Санду лично и партията PAS са възприемани като националистически партии, като румънофилски партии. А това е голямо табу за българите и гагаузите в Молдова. Тоест по принцип е голямо табу да се гласува за някакви румънофилски сили. Защото един от най-важните въпроси, така както го усещам аз за българите и гагаузите, е статутът на руски език в държавата.

Политиката на Санду е действа вдъхновяващо на румъноговорещото мнозинство и е абсолютно диаметрално противоположно на рускоговорещата част на обществото. Мисля, че това е най-големия проблем. Освен това има икономически трудности, нарастване на цените на горивото, на природния газ, който се внася. Все пак по-важното е това усещане, че политиката на Санду противоричи на интересите на българите и гагаузите в Буджак (Южна Бесарабия – бел.ред.) така, както те ги разбират. 

Казвате, че Мая Санду и нейната партия са виждани като румънофилски, но те не са юнионистки. Тъй като, например, юнионисткият лидер в Румъния Джордже Симион има забрана да влиза в Република Молдова и е в лоши отношения с самата Мая Санду. Защо не възникват при това положение връзки между Мая Санду и българите и гагаузите в Република Молдова, ако тя не е точно юнионист?

Защото в Молдова има силна поляризация по етнически и езикови линии между така наречената рускоговоряща част, към която се отнесат българите и гагаузите, и румъноговорящата. И за българите и гагаузите е достатъчно, че Санду е румънофилка, макар и не юнионист, за да я възприемат като лош избор. Това е достатъчно, за да предпочетат Александър Стояноглу. Да не забравяме, че Александър Стояноглу е роден в Гагаузия и се възприема като социално по-близък до българите и гагаузите, отколкото Мая Санду.

Споменахте, че румънофилските политици не са за одобряване, но какъв политик от румъноезичното мнозинство би бил приемлив за българите и гагаузите? Какви качества или позиции трябва да има такъв политик, за да могат да се отворят към него и да се си сътрудничат с него?

Много добре са приемани политици от така наречената левица, в молдовския смисъл на тая дума, т.е. с профил на Игор Додон, може би Йон Чебан или Ирина Влах. Това е нещо приемливо. Но да се върнем към предния въпрос. Това отсъствие на контакт и добро взаимодействие все пак е двустранно. В ситуация, когато този регион дава само няколко процента на гласуването, политиците с десния профил нямат интерес да взаимодействат със силите вътре в Гагаузия, в тараклийски район, считайки го за нещо безполезно.

Десните политици си казват: “Каквото и да направим, (българите и гагаузите – бел.прев.) няма да гласуват за нас, значи не е нужно да правим нищо и е по-добре да пестим ресурсите.” Има и такова разбиране от страната на центъра и то се усеща. 

Иначе мненията в държавата са много разделени. Ако питате някой човек от румънскоговорещата част, той ще ви каже една история. За същите неща, ако питате човек от рускоговорящата част, той ще ви каже абсолютно друга история. Това, което е добре за румъноговорящия човек, се възприема лошо от рускоговорящия и обратно. 

Това е ситуацията на поляризация, която видяхме и на изборите. Интересно е, рускоговорящата част не е толкова многобройна, колкото румъноговорящата. Тези резултати почти 50 на 50 свидетелстват, че и в самата румъноговорящата част от обществото има някакво разделение. Тоест, подкрепата за Санду спада и сред румъноговорящите молдовци. Затова и резултатите са такива.

Какви са аргументите на молдовците от всички етнически групи, българи, гагаузи, но и също както споменахте румъноговорящи молдовци, за това, че те някои от тях гласуваха на референдума с “не”, а няколко от тях отказаха да гласуват за него. Тоест, ако предположим, че Русия, която често е обвинявана, че е искала да попречи на молдовската интеграция в ЕС, действително е искала да попречи на този референдум да успее, защо едни проруски политици в Република Молдова призовават за гласуване с “не” на референдума, а други призовават да не се гласува въобще?

Това е добър въпрос. Може би обяснението е, че за гласуване с отговор “не” призоваваха политическите сили, свързани с Илан Шор, който е по-тясно се свързан с Русия от Александър Стояноглу. Стояноглу призоваваше да не се гласува на референдума.. Вероятно Александър Стояноглу и партията на социалистите имаха предвид, че при някакви евентуални последващи събития е добре да има някакви мостове с Европа и да не се действа абсолютно неприемлимо за европейските сили извън държавата. Тоест те заеха междинна позиция. Не подкрепиха гласуване с “да”, но и не казаха твърдо “не”. Това е обяснението за мен – те не са толкова близко до Русия, колкото силите, свързани с Илън Шор.

Интересно е, че българите и гагаузите в Република Молдова са гласували изключително за Стояноглу, както на първия така и на втория тур. Доколко е вярна представата за него, че той е проруски кандидат, при положение, че се писа, че той е румънски гражданин, също като Мая Санду, дъщеря му работи в Европейската централна банка, а той самия има принос за това, че Република Молдова подписва споразумението за асоциация и свободна търговия с ЕС преди 10 години. Къде точно стои той геополитически според българите?

Според българите той стои не толкова близо до Русия. Аз говоря как се възприема.  Дали има наистина връзки с Русия, е нещо, което е свързано с тайни отношения и не може да се установи в момента. В случая с Илан Шор е очевидно, че той има тайни връзки, и е очевидно, че Русия иска да влияе чрез него на изборите в Молдова. Няма съмнение за това.

Но също така няма съмнение, че и без влиянието на Русия има много протестен вот в Молдова, а Русия използва тези обективно съществуващи нагласи в обществото. 

Стояноглу изглежда по-далечен от Русия в този спектър на недоволството и по-близък до Европа, отколкото е Илан Шор. Стояноглу донякъде е по-близък до Европа, по-приемлив – поне така той се опитва да се представи. Той се опитваше да води дебати на румънски език и да говори румънски, т.е. той искаше донякъде да се отдалечи от асоциацията само с Русия. Той не е толкова отявлено проевропейски политик – както е Мая Санду, но и не е толкова проруски като Илан Шор.

За румъноговорищата част от населението няма голяма разлика между Илан Шор и Стояноглу. Но Стояноглу иска да бъде по-неутрален. Той е нов човек в политиката. Не е бил толкова известен преди тези избори. Не е кандидатствал за някакви политически позиции, които да са забележими преди това.

Според мене неговия резултат не е толкова свързан с неговата личност, тъй като той не успя да се прояви като политик. По-скоро резултатите му са свързани с позицията му и отношението му към Мая Санду. Вотът за него вероятно бе по-скоро протестен, отколкото вот за личността на Александър Стояноглу. Според мене това е вот по-скоро срещу Мая Санду, отколкото за политика Александър Стояноглу.

Споменахте, Илан Шор, един от известните олигарси на Молдова, който също има влияние в страната и особено в нейния юг. Говори се в последните години, особено с идването на власт на Мая Санду, че е необходима деолигархизация, т.е. едно отслабване на властта на хората, които са считани за олигарси от времето на прехода като Плахотнюк, Илан Шор и други. Как българите и гагаузите гледат на този процес на деолигархизация, при положение, че често от гледна точка на привържениците на антикорупцията има припокриване между олигарси и така наречените русофилски тенденции в Молдова?

Ако съм честен, не мисля, че българските гласоподаватели се замислят особено по този въпрос. Въпросът за деолигархизацията е по-важен за гласоподавателите в столицата. А гласоподавателите в провинцията са далеч от тези процеси и не мисля, че много се замислят и че това е факторът в техните решения.

Резултатът от референдума и резултатът от президентските избори показва, че сред молдовските граждани има подкрепа за курса, който се води до момента и който е проевропейски. Т.е. ако се продължават по този път, реформите, които вероятно са необходими за присъединяване към Европейския Същност ще продължат. Как българите и гагаузите гледат на евентуалния бъдещ момент, в който Република Молдова ще е част от Европейския съюз? До каква степен те виждат своя интерес в това дори сега, но и в бъдеще, имайки предвид, че, доколкото знам, страни от Европейския съюз, вкл. Румъния и България, предоставят известна финансова помощ за страната и финансират проекти в нея?

Интересен въпрос. Според мене сред хората, които се замислят по тези въпроси, има усещане, че членството в Европейския съюз ще подпомогне икономическото развитие на Молдова. Програмите, които Европейския съюз финансира, се възприемат добре.

Въпросът е, че не всички неща се решават с икономически стимули и финансиране. Възприемането на Европейския съюз не е толкова икономически проблем, а много повече е политически и социален. Тоест, гласоподавателите, които гласуват срещу Европейския съюз, не гласуват по този начин, защото мислят, че ще загубят икономически. Поне много от тях гласуват не поради това. 

Сред хората от Тараклия и Гагаузия, има хора, които работят в Русия в момента, но има и много хора, които работят в Европейския съюз. Хората гласуват срещу Европейския съюз по социални причини. Европейския съюз трябва да даде социален отговор и политически отговор на техните притеснения. Мисля, че само с икономически стимули не може да се пребори тази тенденция. 

Сега говоря само за региона на българите и гагаузите, а не за цяла Молдова, защото това не важи за цялата страна. Има усещане в този регион, че българите и гагаузите, които живеят в Република Молдова, ще загубят социално от присъединяването към Европейския съюз не поради самото присъединяване към Европейския съюз, а защото това присъединяване ще циментира властта на румънофилските сили и националистическите сили, които са възприемани силно негативно в региона. Според мене това е механизмът, който отговаря за голяма част от гласуването срещу движението към ЕС на референдума.

Ако правилно разбирам, Мая Санду постави знак за равенство между себе си и Европейска съюз. Тя каза “Европа това съм аз”.

Да.

Може ли да се каже, че българите и гагаузите нямат толкова проблем с присъединяването към Европейска съюз, а те просто искат да имат свой директен канал към дали европейските фондове, дали европейската администрация, ноухау и т.н. 

Ще кажа как аз го усещам. Мисля, че отговорът е по-лесен. Ако Мая Санду казва – “Европейският съюз, това съм аз”, а Европейският съюз не противоречи на това, то българите и гагаузите мислят, че ако това е Европейския съюз, не искаме Европейския съюз с Мая Санду начело. Това е моето усещане.

Така въпросът за европейските фондове става второстепенен. Така усещам нещата. 

Оставам с впечатление, че привържениците на Стояноглу не протестират срещу резултатите от вота. Понякога, когато има поляризация, се наблюдават протести. А в този случай те могат да кажат, че те вътре в Република Молдова, на нейната територия, са спечелили и диаспората е променила резултата. Може ли да коментирате как се обяснявате спокойствието на привържениците на Стояноглу. Разделението в Република Молдова между диаспората и страната ли е или това е пресилено?

Тук има няколко въпроса. Първо, нека кажа, че преди малко четох новините. Партията на социалистите, която издигна Стояноглу за кандидат, не признава резултатите от президентските избори, точно поради този факт. Не е изключено да видим протести. Колко ще са силни не се знае, но не е изключено да има протести. Все пак Молдова е парламентарна република и всички политически сили се готвят за парламентарните избори следващата година. Може би за това не виждаме в момента някакви движения и резки действия. 

Не на последно място, Стояноглу и партията на социалистите искат да бъдат приемливи за Европа. И за това не действат много директно. Но нека да видим действията им, това може да се промени. 

Резултатите от самия референдум бяха валидирани от Конституционния съд, но двама съдии останаха с особено мнение. По тяхно мнение не бяха покрити изискванията, така че решението за промените в конституцията да бъде прието. Това е много интересно. Свързано е с юридическо тълкуване на някои членове от изборния кодекс на Молдова. Но е интересно, че има и такъв момент.

Можете ли да поясните малко повече какъв е юридическият им аргумент за това?

Да. Става въпрос за това, че при гласуване на този референдум разликата между гласовете “да” и “не” е примерно 10 000 гласа за цялата държава. При това 40 000 бюлетини са признати за  невалидни. Изборния кодекс постановява, че за да бъде прието решението,  трябва да гласува мнозинството от участниците на избори. Ако считаме за участници на изборите всички хора, които са пуснали бюлетини, мнозинството не е постигнато. Конституционният съд заявява в това решение, по което двама съдии останаха с особено мнение, че трябва да се отчитат само валидните гласове. Но има и аргументи срещу това.

В същия изборния кодекс за местните избори е написано пряко, че се вземат предвид само валидните гласове. А в членовете, свързани с референдума се казва, че се вземат предвид количеството на участниците на избори. И възниква юридически казус какво е участник на избори – човек, който е пуснал бюлетина или човек, който е гласувал валидно.

От това зависи възприемането, зависи решението. Конституционният съд зае позиция, че само валидните гласове трябва да имат значение. Но някои юристи, доколкото разбирам от лични разговори, имат съмнение в това тълкувание. Все пак решението е прието. 

Какво очаквате да бъде бъдещето на Република Молдова в политически и социален план през следващите години, в които ще имаме втори мандат на Мая Санду?

Зависи от много неща. Има много неопределеност в бъдещето. От моя гледна точка най-добрата перспектива за Молдова е проевропейските сили и самия Европейския съюз да обърнат внимание на този протестен вот, да отговорят на проблемите, които доведоха до такъв начин на гласуване и някак да покажат на противниците си, че европейския вектор не е някакъв риск, а е нещо добро.

Това бих искал като гражданин на тази държава. Но не съм напълно сигурен, че PAS и Мая Санду имат достатъчно политическа гъвкавост да направят това. И ако в лошия вариант, това не бъде направено, очаква период на силна политическа турбулентност, което лично мен не ме прави щастлив.

България е страна от Европейския съюз. Как оценявате нейните действия, политика, отношение към българите и гагаузите и по въпроса за молдовското присъединяване към ЕС?

Доколкото разбирам, България изрази позиция, че подкрепя бъдещото присъединяване на Молдова към ЕС. България води доста активна политика по отношение към Молдова. Има добри отношения с централната власт в момента.

Има добри отношения със силите в Буджак. Беше сключено споразумение за отваряне на филиал на Русенския университет в град Тараклия, който е добро нещо, но трябва да се случи на практика. Това ще е първият клон или филиал на български университет в друга държава. За мен това е сериозно постижение, но да видим какво следва. Има сключено споразумение за това. Доколкото знам е ратифицирано от българска страна. Очакваме Молдова да направи съответните промени в законодателството. 

Аз лично оценявам ролята на България в Молдова и в региона на Тараклия и Гагаузия като позитивна.

Мислите ли, че България или организации от България могат да направят това, което вие искате – българите и гагаузите да имат свой път към Европейския съюз? Или това не е реалистично, доколкото властта в Република Молдова ще остане чужда за тях?

Мисля, че България може да направи определени действия, които биха били насочени на промяна на ситуацията. Но проблемът с Европейския път не е в България, поне както го виждам аз. Пречката в този регион е отсъствието на контакт с Кишинев. България без съдействие на Кишинев не може да разреши този проблем.

Трябват някакви изменения на политиката на Кишинев към региона на българите и гагаузите. Това е важното. Иначе България може да има позитивна роля в този процес.

А тези изменения имате ли представа как биха могли да настъпят?

Нека си представим един свят на безгранични политически възможности, където е възможно всичко. Аз понякога се замислям какво би могло да промени отношението на българите и гагаузите към тези процеси. Първо, някакви формални гаранции за статута на руски език при евентуално присъединяване към ЕС биха били добре дошли в тази ситуация.

Тоест да се каже, че руският език, който е важен за българите и гагаузите, защото повечето българи и гагаузи в Буджак са завършили съветски и руски училища. Те владеят книжовен руски език и в администрацията на българите и гагаузите се използва руски език. Това е много важно.

Десните сили правят точно противоположното. Те искат да минимизират влиянието на руски език и сферата на разпространение на руски език в държавата, защото го виждат като риск от руска намеса. Това донякъде може да е вярно, но това не се възприема добре на юга.

Компромиси с този въпрос биха били приветстван и биха разрешили доста  противоречия, които има в региона. Да се каже, че руският език е нещо, което е приемливо, ще има някакъв ограничен статут, но ще има някакви гаранции за него, стига да не се взаимодействия с Русия и Путин. Такъв тип позиция би помогнал в този въпрос.

А това реалистично ли е да се случи по време на втория мандат на президентката Мая Санду?

Не съм сигурен, че Санду има достатъчна политическа гъвкавост и политическо разбирание, за да направи това. Освен това твърдият електорат на Санду ще е срещу това. 

Проблемът със Санду е, че тя не е по средата. Вътре в рамките на единия полюс тя е твърде към десния край. Затова ще е много трудно да прояви компетенции, гъвкавост и мъдрост, за да постъпи по този начин.

Има ли случаи в които българите и гагаузите полагат усилия да научат румънски език и да създадат доверие с мнозинството в Република Молдова? Може би имат организации или инициативи в такъв смисъл?

Има случаи. Но според мене те се случват на индивидуално ниво, когато българите мигрират в Кишинев и остават да живеят там. На някакво масово ниво за съжаление това не се случва. За да е ефективен този процес, са нужни години и голямо количество финансови средства. Всички служители на местните и държавните власти в региона на българите и гагаузите на практика малко говорят румънски и не могат да бъдат заменени с някои други. 

Проблемът е сложен. Проблемът не е от вчера. И поради това, че е сложен, той досега не е решен. 

В край на нашия разговор бихте ли коментирали какво позитивно виждате в събитията, които се случват в страната за българите и гагаузите и дори за всички жители на Република Молдова? 

Да. Позитивното във всичко това е, че противоречията се разрешават по институционален и политически начин и не се стига до някакъв екстремизъм и крайности. Нещата се движат по политическия ред, чрез избори, чрез гласувания и така нататък.

Второто позитивно нещо, което обаче е по-скоро мое желание или усещане, е, че този протестен вот е свързан повече с някои личности, а не с цялата европейска идея. Бъдещето ще покаже дали съм бил прав.

Третото позитивно нещо е, че има възможност и потенциал за коригиране на курса на властта в Кишинев, така че тя по-добре да отразява желанията на другата част на обществото – на тази част, която има съмнение в това, което се прави. Дали този потенциал ще бъде реализиран, ще видим в бъдеще.

Снимка: Окончателните резултатите от конституционния референдум в района Тараклия, населен основно от българия – 92% гласуват против (източник: cec.md)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author