България – Румъния: Защо е необходима инфраструктурна свързаност?

Разван Мунтяну, Adevărul, 25 ноември 2024 г.

Нерядко, гледайки на Запад, евроатлантическата визия на Букурещ е склонна да поставя на второ място партньорите на естествената граница, дори ако те са и членове на едно и също геостратегическо пространство

Красноречив случай в това отношение е България, където извън въпроса за Шенген двустранните отношения със съседната страна са почти непознати в публичното пространство на двете държави, въпреки че сътрудничеството по оста София-Букурещ придобива все по-голямо значение не само в двете столици, но и в Брюксел. Освен това различията в стратегическата визия, при които София се фокусира върху пътната свързаност, а Букурещ дава приоритет на драгирането на Дунав, допринесоха за това да се затрудни постигането на двустранно съгласувана визия. Така например Румъния беше недоволна от забавянето на одобряването на българската част от проекта „Бърз Дунав“ (БД), по-специално поради политическата нестабилност в съседната страна, в която през последните две години се смениха няколко правителства.

Но нека разгледаме въпросите един по един, като започнем с наземната свързаност.

Европейският съюз отпусна 23 млн. евро за газовия интерконектор, свързващ Гюргево-Комаш с Мартен (България), финализиран в края на 2016 г., а тази година министрите на енергетиката на Румъния и България, заедно с гръцкия си колега, подписаха Декларация за намерения за развитие на стълб за възобновяема енергия в Югоизточна Европа, която включва редица съвместни енергийни проекти.

Същевременно стратегическото партньорство, подписано през март 2023 г., следва да съживи сътрудничеството между Румъния и България, още повече че целият контекст на регионалната сигурност, възникнал след руско-украинската война, изисква засилена сухопътна свързаност между Средиземно и Черно море. В този контекст изграждането на нови мостове на река Дунав, свързващи Румъния и България, следва да стане приоритет за правителствата на двете страни. За съжаление обаче в момента по цялото трасе на Дунав, от Германия до делтата на Дунав, гъстотата на свързващите мостове между нашата страна и България е на най-ниското си ниво, въпреки стотиците километри речна граница между нас и България. Между Германия, Австрия и Словакия, например, има общо 159 такива моста със средно разстояние 6,7 километра. Тъй като подобни проекти, съчетани с железопътни линии, биха довели до увеличаване на регионалния трафик, развитие на туризма, увеличаване на инвестициите и икономическо развитие на градовете и селата в граничната зона, липсата им със сигурност е една от причините Румъния и България да са в дъното на икономическите класации в Европейския съюз.

Румъния трябва да се възползва от нарастващия интерес на ЕС и НАТО към региона. Европейската комисия одобри бюджет от над 13 млн. евро от европейските фондове за военна мобилност за реализацията на моста Гюргево-Русе 2, който трябва да бъде завършен до 2035 г. Проектът е румънски, като България е отговорна само за извършването на някои работи по бреговете му, но докато не приключи предпроектното проучване, все още не знаем нито формата му – дали ще включва железопътен транспорт – нито точното му местоположение.

През февруари 2024 г. Адина Валян, в качеството си на комисар по транспорта, заяви: „проектът за предпроектно проучване дойде сравнително късно, той беше представен от Румъния по линия на фондовете за военна мобилност. Той беше одобрен, но одобрението в момента е само за предпроектното проучване. Надявам се, че нещата ще се развият възможно най-скоро, за да може да се кандидатства за реално финансиране на работите. В момента проектът е представен само като пътен мост, с опция за железопътен. Надявам се, че той ще бъде и железопътен мост, защото е на този коридор Север-Юг, който трябва да бъде обслужван от модерен преход през Дунав“.

От военна гледна точка сухопътната и железопътната свързаност, създаваща коридора Средиземно море-Черно море, е важна, защото осигурява бързи транспортни алтернативи, тъй като присъствието на военноморските сили в Черно море е обусловено от Конвенцията от Монтрьо. След това създаването на нови мостове към Украйна, особено Галац-Рени, увеличава стратегическия потенциал на Румъния. Не на последно място, коридорът може да бъде използван от нашата страна в процеса на възстановяване на Украйна. През август 2024 г. министрите на отбраната на Румъния, България и Гърция подписаха меморандум, в който искат да увеличат взаимосвързаността, включително чрез изграждането на мост между Кълъраш и Силистра. Проектът не е нов, като през 2014 г. правителствата в София и Букурещ подписаха поредица от споразумения за изграждане на мостове между Кълъраш и Силистра и Турну Мъгуреле и Никопол. Съществуващи само на хартия, инициативите бяха загубени, а с тях и възможностите. Прилагането на практика на тазгодишния меморандум не само ще привлече средства от Брюксел, но като всеки подобен проект ще увеличи икономическия и промишления потенциал на градовете по брега на Дунав, които са компоненти на инфраструктурата.

Неминуемо засиленият интерес на ЕС и НАТО представлява уникална възможност за нас и нашите български съседи.

По този начин изграждането на архитектура на свързаност ще улесни и автомобилния транспорт по маршрута Турция – Централна Европа, като направи Сърбия много по-малко привлекателна, и то не само за товарния транспорт.

Понастоящем и двата построени моста имат железопътен компонент, който далеч не достига желания потенциал. Заради старата инфраструктура железопътната линия до Русе може да се движи с максимална скорост от 15 км/ч, докато по много по-новия маршрут Калафат-Видин инфраструктурата от румънска страна е в напреднал стадий на разруха, което прави използването на този маршрут по-малко привлекателно. Приоритет за нас трябва да бъде не само повторното укрепване на тези маршрути, но и изграждането на нова линия по маршрута Олтеница-Тутракан, което ще съкрати маршрута на превозвачите от Турция до Букурещ с около 130 километра.

На свой ред железопътните линии ще бъдат в помощ на превозвачите, особено през летните периоди, когато нивото на река Дунав спада и корабният трафик е блокиран дори за няколко седмици. Тук Румъния предлага още едно решение.

Да се върнем към “Бърз Дунав”. Проектът „Бърз Дунав 2“ беше одобрен от ЕС това лято и ще направи Дунав плавателен през 340 дни годишно, с 60 дни повече от сега.

Бюджетът е 85% финансиране от ЕС и 15% финансиране от държавния бюджет на Румъния, а целта на проекта, според официалния уебсайт, е да се определят техническите решения, които да се приложат, за да се осигурят условия за корабоплаване в общия румънско-български участък на Дунав и безопасен транспорт по Дунав през цялата година, в съответствие с препоръките на Дунавската комисия от Будапеща.

Почти неуспешен през 2022 г., проектът Fast Danube 2 беше възобновен и през лятото на 2024 г. получи положително становище и екологично споразумение от румънските власти със седемгодишен период на изпълнение. През октомври българската страна взе същото решение. Изненадващо или не, цялата война в Украйна благоприятстваше решението на ЕС да финансира проекта, още повече че Букурещ се превърна в основен транзитен маршрут за украинското зърно към световния пазар, което увеличава значението на целогодишната плавателност на Дунав. По този начин се деблокира трафикът по Долен Дунав в контекста на коридора Рейн-Дунав в участък от 14%.

И накрая, трябва да се приветства българската инициатива за възобновяване на плановете за изграждане на водноелектрическата централа Турну Мъгуреле-Никопол. Проектът, подобен на „Железни врата I“ и „Железни врата II“, датира от 1975 г., но е изоставен година по-късно. Той щеше да произвежда 800 MW електроенергия годишно на обща стойност около 6 млрд. евро, включително изграждането на пътен мост между двата града. Въздействието би било не само икономическо, но и би могло да превърне Румъния и България в доставчици на евтина електроенергия на Балканите, увеличавайки стратегическия им потенциал. В същото време изграждането и формата на електроцентралата трябва да отговарят на необходимостта от запазване на плавателността на река Дунав, поне в съответствие с проекта „Бърз Дунав 2“.

Мартин Георгиев, директор на българската национална електрическа компания, заяви по-рано тази година, че „това е трансграничен проект, в който водноелектрическата централа е само малка част от ползите – това е важен инфраструктурен проект, който ще осигури важна свързаност между двете държави – пътища, железопътни линии, енергийни мрежи, защото ще има подстанция и подобрена флотация, и управление на риска от наводнения“.

През август проектът за водноелектрическа централа премина първоначалната си оценка и беше включен в списъка на ЕС с трансгранични проекти за възобновяема енергия, като се очаква окончателното му одобрение.

Тъй като, когато говорим за Румъния и България, произнасяме Европейския съюз също толкова често, само изброяването на горното би трябвало да отговори на въпросите на евроскептиците както в Румъния, така и в България.

Изпълнението на тези мащабни инфраструктурни проекти трябва да се разбира от гледна точка на определянето на приоритетите за всяка държава. Избухването на руско-украинската война създаде не само несигурност, но и възможности. Разбира се, Румъния даде приоритет, наред с други неща, на увеличаването на транзитния капацитет на границата с Република Молдова и Украйна, откриването на нови гранични пунктове с Украйна, увеличаването на транзитния капацитет на канала Сулина или разширяването на капацитета за приемане на товари в пристанищата на морския Дунав и Констанца, докато България разглежда развитието на сухопътната транспортна мрежа като много по-важно.

Но геополитическата динамика сега създава благоприятна рамка за България и Румъния, като двете правителства в крайна сметка трябва да изберат дали Дунав ще ни раздели или ще ни обедини.

Снимка: Дунав мост при Русе-Гюргево (източник: Агенция за пътна инфраструктура (България))

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author