Паола Георгиева: Има голям интерес у ученици и студенти в България да изучават румънски език

Интервю с преподавателка по румънски език за нейния опит и впечатления от българо-румънските културни взаимодействия и от интереса в България към румънската култура

Владимир Митев

Паола Георгиева е бакалавър по Румънска филология от Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет. Магистърската й степен е на преводач-редактор с румънски език във Факултета по славянски филологии в същия университет. В момента е учител по румънски език в Профилирана гимназия с интензивно изучаване на румънски език “Михай Еминеску”, град София. Освен това е хоноруван преподавател по румънски език в специалност Румънска филология в Софийския университет. Извършва писмени и устни преводи от и на румънски език.

Блогът “Мостът на приятелството” се свърза с нея по повод нова посока на нейните занимания с румънски – преводи на филми на български език.

Госпожо Георгиева, неотдавна Българската национална телевизия излъчи румънския филм „Свирка ли ми се, свиркам“ на Флорин Шербан . Това е Вашият първи превод на румънски филм, но предстоят още подобни преводи и излъчвания на румънско кино по БНТ. До каква степен, съдейки по собствената си практика на преводач и румънист, интересът към Румъния и нейната култура в България нараства в последно време? Какво Ви привлече Вас самата в тях, така че да станете университетски и гимназиален преподавател по румънски език? Какво може да предложи румънското кино и литература като опит на българите?

Да, много се радвам, че Българската национална телевизия излъчи този филм. Бях го гледала още преди да ми бъде възложен като преводачески ангажимент. Социален филм с впечатляваща актьорска игра. За мене беше едно голямо, интересно и смислено предизвикателство, тъй като за първи път се захванах с такъв вид превод. Благодарение на прекрасните преводачи, на които аз искрено се възхищавам и от които съм имала щастието да се уча,  като Ванина Божикова, Лора Ненковска, Румяна Л. Станчева, Василка Алексова, българският читател вече познава доста преведени от румънски език произведения. Румънската култура има своето място в България. Фактът, който ме радва изключително много, е че виждам огромен интерес от учениците в гимназията и от студентите в Университета да изучават румънски език и да опознават румънската култура и изкуство. Някои от нашите ученици след като завършат средното си образование, продължават висшето си, като избират специалности с румънски език в България или други специалности в Румъния.

Първоначално бях водена от желанието си да стана учител един ден. След това бях завладяна от самия език, чуждият език ни свързва с чуждестранни култури, дава нови познания в различни сфери, разширява кръгозора ни. Разнообразието и богатството в румънската култура и изкуство ме привлякоха и се радвам, че поех по този професионален път. Мисля, че румънското кино и литература имат динамично развитие и са оценени не само на територията на тяхната страна, а и в международен план. Пример за това е номинацията за “Оскар” на филма “Колектив”. Българската литература и кино също не отстъпват по професионализъм и стойност. Смятам, че обменът на опит и идеи е ключов за културните взаимоотношения между двете страни.

Вие сте и преводач на художествена литература между български и румънски език. Например, в сътрудничество с румънската поетеса Елиза Макадан сте превели книгата „Любов на площада“ на Владимир Левчев на румънски език. Превела сте на български и текстове на румънски автори – например Михай-Богдан Йонеску-Лупяну. Какво можете да ни кажете за тези преводи и за възприемането им от читателите? До каква степен по-младите творци и преводачи в двете държави имат условия и опит, за да реализират трансгранични инициативи? 

Преведените текстове са намерили своите читатели. Сходството между европейския живот на двете страни, заедно влязохме в ЕС, религията, която изповядваме на север и на юг от Дунав, е православно християнство, по едно и също време преминахме през преход от смяна на управленски режими. Съответно това са предпоставки за актуални и сходни теми, които вълнуват публиката в двете държави. Смятам, че опитът идва с времето, с усилената  работа, с постоянството, с непрестанното желание за усъвършенстване и придобиване на нови знания и умения. Подготовката, която получават студентите в университетите в България, е едно отлично начало и добра основа за по-нататъшната дейност и развитие на преводачите. Колкото повече се организират трансгранични инициативи, толкова повече условия за трупане на опит ще имат младите преводачи.

Със сигурност имате своите открития в българо-румънското пространство. Какво не разбират двата народа добре едни за други? 

По мои впечатления сме близки като териториално разположение и нрави, но сме далечни в познанията си един за друг. Тук с риск да се повторя ще кажа, че при наличието на повече допирни точки за обмен на опит, ще се опознаваме повече.

Какво предстои и към какво още се стремите във Вашата кариера на румънист, на преподавател и на преводач между български и румънски език? Кои са творците в двете страни, с които бихте искали да установите контакт и да привлечете внимание към  дейността им? До каква степен българо-румънските отношения могат да предложат интензивен и удовлетворяващ интелектуален и професионален живот в България?

Бих искала да продължа това, което съм започнала в професионален план. Да преподавам румънски език, да превеждам устно и писмено. Отворена съм към осъществяването на връзка с всеки един творец в България и Румъния. Когато човек се занимава с това, което харесва, работата спори. Работата с чужд език ми доставя голямо удоволствие. Постоянно се уча, което е прекрасно. Работата ми е динамична и разнообразна, което е много важно за мене и ми носи истинско удовлетворение.

Снимка: Паола Георгиева (източник: Паола Георгиева)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.

About Author