Ако имаш страст и си потънал в това, което правиш, за тебе светът винаги е красив, твърди гюргевският художник, който през 2017 г. отбелязва 50 години от първата си изложба

Владимир Митев

Тудор Филип е румънски художник, роден в Гюргево на 10 декември 1937 г. Учил е при големия гюргевски преподавател по рисуване Тибериу Марианов. Първата изложба на Тудор Филип е открита през 1967 г. в Гюргево. През 2017 г. той отбелязва 50 години от официалното начало на кариерата си като художник. Имал е изложби в много градове в Румъния –Букурещ, Крайова, Калафат, както и в България (Русе) и Унгария (Будапеща).  

„В рисунъка на Тудор Филип цветът е покана за размисъл, изразява ярка хармония, игра на светлината и сянката, разкриващи определено душевно състояние – радост на духа“, пише за изкуството на художника неговият преподавател Тибериу Марианов. Филип рисува пейзажи (включително от Балчик), портрети на театрални персонажи (като Арлекин) и натюрморти. Неговите картини са пълни с цветове, енергия и светлина – визуална реалност, която той открива в Гюргево. Небето над Гюргево и Русе е нещо необикновено за Тудор Филип, който се радва на дълга поредица от постижения като човек на изкуството.

Господин Филип, имате продължителна кариера като художник. Какво означаваше да бъдеш художник през 60-те и 70-те години на ХХ век? Какви разлики откривате между тогавашното и днешното време по отношение на творците?

Тогава хората се възхищаваха повече на изкуството и бяха по-чувствителни. След Революцията (декември 1989 г. – бел.прев.) румънците имаха много грижи и проблеми.

Беше ли трудно човек да е художник в онези години? Вашите родители казваха ли Ви: „Не е добре да си художник, трябва да станеш адвокат или инженер“?

Нямаше никакъв проблем с родителите. Те бяха много обикновени хора. Имах невероятен късмет. Преподаваше ми забележителен учител по рисуване – Тибериу Марианов. Имах близка връзка с него – и в качеството му на художник и на преподавател. Той знаеше как да преподава. Беше рядко срещан добър човек. Един чудесен учител.

Голяма част от децата в Гюргево тогава учеха при него. Правехме изложби заедно с колегите. Караше ни да работим заедно. „Пели сме“ в един глас, сътрудничейки и споделяйки своите успехи в изкуството. Тогава имах щастието да съм в центъра на живота.

Оставам с впечатлението, че тогава са били времена на по-голяма сигурност, включително в социален план. Изглежда, че е било достатъчно художникът просто да има талант. Предполагам, че промените, които настъпват след Революцията,  създават по-голяма несигурност за художниците…

Да, икономическа несигурност. До началото на прехода имаше голямо търсене на картини. През 1991 г. открих изложба точно на 15 януари (Денят на румънската култура, когато е роден националният поет Михай Еминеску – бел. прев.) в Галерията на община Букурещ. Там представих 60 картини в една голяма зала. Продадох 30 от тях. Тогава идваха туристически групи от Англия, Америка, Германия, Австрия, Полша и от цяла Европа. Имах посетителка – една госпожа, италианка, която работеше в Букурещ. Тя огледа всички картини и каза: „Кажете ми, кои са купени и кои все още не са“. След пет минути се спря на най-красивата картина от експозицията. Купи общо три произведения.

Не Ви ли липсват онези времена – поне от гледна точка на рисуването и на професионалния живот?

От гледна точка на рисуването за мене няма разлика. Имам същата страст и днес. Никой не е упражнявал натиск над мене. Никога не съм се занимавал с политика. Вършех си работата, правех изложби. Не съм имал проблеми. Купих си гарсониера в Букурещ, тъй като успях да продам повече картини в онези минали времена. Успях да видя почти всички музеи в нашата страна – в Брашов, в Клуж, в Орадя. Пътувах за тези дестинации през нощта, после прекарвах деня в съответния град и след това отново се завръщах вкъщи през нощта.  Ако човек има страст и е потънал в това, което прави, за него светът е винаги красив.

Казахте при първата ни среща, че небето над Русе и Гюргево е особено. Разбирам, че цветовете винаги са нещо специално във Вашите произведения. Ако трябва да опишете стила си – като теми за рисуване и като артистични средства, как би звучало описанието?

В Гюргево и в Русе има специално влияние на светлината. Това е нещо забележително. Колкото до моите творби, някой ми каза някога: „Всички твои картини са автопортрети“. Така че аз не трябва да говоря. Който опознае творбите ми, ще разбере всичко за мене. Те говорят сами.

Разбирам, че сте имали шанса да живеете и да рисувате в други градове. Но сте предпочели да останете и да работите в Гюргево. Защо?

Привлякоха ме светлината и Дунавът. Гюргево е най-южната точка на Румъния. Тук и в Зимнич са най-високите температури за страната.

По време на Втората световна война се научих да плувам. Тогава в Гюргево имаше фабрика за захар. Близо до нея падна бомба и направи яма. Ние, децата, ходехме там и си играехме, плувайки в малкото езерце, което се образува в нея.

Най-добре работя в моя роден град. Рисувам и в Природния парк Комана (на около 35 км северно от Гюргево – бел.прев.). Тръгвам сутринта, а вечерта се връщам. Накратко, светлината ме привлече в Гюргево.

Открили сте и специалната светлина на Балчик. Имахте изложба с картини от този град в началото на 2017 г. в Областния музей на Гюргево. Каква е Вашата връзка с Балчик?

Четях много за Балчик. Имам книги вкъщи. Румъния получава Балчик през 1913 г. и го задържа до 1940 г. Там са живели по-голямата част от румънските творци, които са били в обкръжението на кралица Мария. В Балчик е дворецът на Мария с прекрасна градина. Кралицата е казвала на своя син – принц Николае: „Усещам, че това място ме обича“. В момента, в който тя вижда това красиво кътче, е била завладяна от копнеж.

В Балчик ни покани един колекционер на картини (Дан Михалаке) през 2009 г., за да участваме в творческа работилница в продължение на две седмици. Отидох там с Дан – стар приятел от времето на първата ми изложба. Посетих различни квартали на този черноморски град и рисувах. Обядвахме следобед, работехме от сутрин до вечер.

Светлината на Балчик наподобява много тази над Гюргево и Русе. Вдъхновява те за работа. Не чувствахме умора. Беше удоволствие за нас да рисуваме. Има още едно забележително нещо в Балчик, направено от вас – българите. Не сте премахнали нищо от онова, което е наследено от Мария там.

Изглежда, че румъно-българските връзки също влияят на артистите от двете държави…

Имам приятел в Русе, когото не съм виждал от 2002 г. насам. Познавам се с него от 1970 г. Това е Коста Райков. Той ме е посещавал вкъщи, аз съм му ходил на гости. Заедно сме били в ресторанта „Странджата“. Развеждал ме е из Русе и из музеите.

Участвали сте и в обмен между Русе и Гюргево в областта на рисуването…

Нашата художествена галерия – в центъра на Гюргево, бе открита през 1987 г. с изложба на кръжока ни. През 1988 г. направих там и индивидуална изложба. Тогава господин Марианов бе председател на кръжока. През 1994 г. той ме повика, за да му помогна. Марианов се разболя и намали активността си.

През 1998 г. преподавателката по изящни изкуства Елена Чоклу организира международен конкурс с участници от 50 страни. Тя предложи тогава да направим трансграничен обмен с художници от България. А от 1994 г. нататък аз станах председател на гюргевския кръжок по изящни изкуства. Така през 1998 г. направихме изложба в читалище „Зора“ близо до Дунава, а после и в Голямата изложбена зала на град Русе. Дойде и заместник-кметът на град Русе.

Сега – през април 2017 г. имаше изложба на гюргевския художник Мирел Матей в Русе.

Той ми разказа. Пак е била в Голямата художествена галерия. Забележителна е нейната директорка – Елена Великова. Посрещала ни е по чудесен начин в миналото. Преди да влезем в ЕС, имаше стриктни правила за пренасянето на картини през границата. Великова направи така, че митническият контрол бе извършен на самото място на изложбата – в читалище „Зора“. Дойде митничарят и уреди формалностите. Сега Матей ми каза, че не е имал никакъв проблем с митницата. Никой не му е задавал въпроси за произведенията му.

Отбелязвате 50 години от първата си изложба, но предполагам, че няма да спрете да творите. Какво следва във Вашия професионален живот?

Последната ми изложба беше през февруари. Беше 26-тата ми самостоятелна изложба, съставена от над 20 картини. Мисля да даря на Окръжния музей на Гюргево 50 картини от различни периоди. Тогава ще открия и нова изложба. Всичко, което правя, се дължи на желанието ми да давам щастие на хората. Ще ми бъде приятно да даря нещо на моя град чрез един жест на щедрост.

Прочети и на румънски език!