Румънският външнополитически елит държи да бъде избран етническия немец, защото се търси близка връзка с Белия дом и се страхува от перспективата Русия да стане отново приемлив партньор за ЕС
На 12 ноември 2019 г. българската телевизия Bloomberg Bulgaria интервюира редактора на блога „Мостът на приятелството“ в своето сутрешно предаване „Бизнес старт“. Водещата Живка Попатанасова искаше да разбере повече за това какво означава подкрепата за Клаус Йоханис в момента, какви са били посланията на останалите кандидати и какво да очакваме от новото правителство на Националнолибералната партия.
Следва транскрипцията на това интервю:
Ще говорим за президентските избори в Румъния. Първият тур се проведе в неделя. Коментар ще направи Владимир Митев – журналист, който следи процесите в Румъния, създател е на сайта за новини от България и Румъния „Мостът на приятелството“ и редактор в румънската секция на сайта „Барикада“. Добро утро, чуваме ли се господин Митев?
Добро утро, чувам Ви отлично.
Аз също Ви чувам. Надявам се и нашите зрители. И така. Досегашният президент на Румъния Клаус Йоханис не успя да спечели изборите на първия тур в неделя. Но отива на балотаж на 24 ноември 2019 г. Какви са основните изводи, които можем да направим от първия тур?
Това, което виждаме е, че когато в международен план има промени и несигурност, румънците избират да излъчат послание на евроатлантическа лоялност, като залагат на досегашния президент Клаус Йоханис. Вероятно той ще спечели без проблеми втория тур. На първия тур има над 36%. Очаква се да привлече гласовете на голямата част от кандидатите с по-слаби резултати. Неговият опонент на втория тур Виорика Дънчила беше доскоро премиер на страната и е лидер на Социалдемократичесата партия. Тя обаче е считана от румънците от градската средна класа за лишена от качества да бъде политически лидер. Йоханис е много по-представителен от нея в международен план, говори чужди езици, има доверието на западните партньори и е етнически немец. В същото време Дънчила постоянно прави гафове. Така че ако трябва да посоча един извод, той е, че румънците са открили политическа личност, която е предвидима и лоялна за евроатлантическите партньори, и показва, че Румъния принадлежи на Запада, без нюанси и без местен колорит.
Казвате, че Дънчила прави гафове. Какви са политическите платформи на кандидатите като нея?
Ще се спра най-вече на двама кандидати, тъй като интригата беше кой ще завърши втори на първия тур. Дънчила успя да го направи. Тя е иронизирана за различни свои гафове, смята се, че няма качества да бъде лидер, но нейното правителство и правителствата на социалдемократите в последните години повишиха доходите на населението. Те следваха политика на икономически растеж чрез нарастване на потреблението. По тяхно време страната постигна голям растеж на БВП. Нека посоча само, че тази година пенсиите бяха вдигнати с 15%, а догодина ще бъдат увеличени с 40%. Така че хората, спечелили от тази политика не са малко. Може би те са склонни да подкрепят Дънчила независимо от някои нейна слабости, защото гласуват за своя икономически интерес. Ще отбележа, че изборите протичат в момент, когато на власт дойде ново правителство на Националнолибералната партия, което дава заявки, че ще въведе затягане на коланите.
Другият интересен кандидат е Дан Барна. Той е кандидат на алианса между партията на младите в румънската политика Съюза „Спасете Румъния“ и партията „Плюс“ на Дачиан Чолош. В Европейският парламент тези сили са членове на групата на макронистите. Така че Барна е считан за човека на Макрон в румънските избори. Неговите послания са технократски – против клиентелизма и корупцията, в подкрепа на бизнеса и на младото поколение. Барна акцентира на това, че има предприемачески опит за разлика от Йоханис, който е бил учител преди да стане кмет и да влезе в политиката, т.е. е работил изключително в държавния сектор. В същото време Барна бе може би единственият значим кандидат, който беше атакуван в журналистическо разследване по време на кампанията. То го уличи в злоупотреби с европейски фондове. Прокуратурата уточни, че Барна няма статут на обвинен или заподозрян в никое дело. Но очевидно беше даден знак, включително от анализатори, че Барна не представлява националния интерес на Румъния в момента. Явно този интерес се олицетворява от Йоханис, който трябва да спечели безпроблемно.
Националнолибералната партия ли представлява този интерес? И искам да Ви попитам за изказването на Йоханис веднага след първите резултати в неделя – той каза, че румънците не са гласували никога през последните 30 години така остро срещу социалдемократите. Можем ли да се съгласим с това негово твърдения?
Йоханис заложи на съюз с румънската средна класа. От протестите, които течаха през последните години, а и по принцип знаем, че тази средна класа се противопоставя на социалдемократите. Обикновено хората от по-малките населени места с по-малък достъп до властови и финансови ресурси гласуват за социалдемократите, защото знаят, че последните все ще им дадат нещо от баницата на държавните разходи. Средната класа в Румъния ненавижда социалдемократите и ги свързва с липса на култура и образование. Йоханис заложи на този съюз със средната класа.
Вярно е, че на парламентарните избори през 2016 г. социалдемократите получиха почти 50%. В момента Виорика Дънчила получава 24%. Някой може да сравни двата резултата чисто статистически, но други анализатори обърнаха внимание, че се очакваше кандидатът на социалдемократите да се представи по-зле. Дори се очакваше, че може Дънчила да не стигне до втория тур. Тя завърши втора и това е знак, че социалдемократите запазват своето влияние в обществото.
Какви са посланията, които е важно да излъчи Букурещ пред партньорите си от ЕС?
Бих погледнал вота в неделя от гледна точка на думите на Макрон, че НАТО е в „мозъчна смърт“ и че Русия може отново да стане приемлив партньор за ЕС. Румънският елит се притеснява от подобно развитие. Тази година в Република Молдова се случи нещо, което смути румънския външнополитически елит. Там САЩ, ЕС и Русия се съюзиха, за да свалят от властта олигарха Плахотнюк, който има румънско гражданство. Може би затова в навечерието на изборите, когато Макрон направи тези изказвания анализатори от тежка категория заявиха, че Румъния трябва да подкрепи човек, който може да гарантира връзката с Белия дом, убеден евроатлантик. И беше даден знак, че това е Йоханис. Ако трябва да формулирам накратко посланието, то е, че Румъния дава знак на евроатлантическите си партньори, че държи на тях и не трябва да бъде изоставена. Тече сътрудничество в отбраната с натовските държави. Има проекти за милиарди долари, които се реализират в момента. Цялото това сътрудничество трябва да продължи и да има сигурен човек за Запада в Румъния. Това в момента явно е Йоханис.
Какви са очакванията от новото правителство?
Очакванията са в различни посоки. Аз лично бих се спрял на два акцента. В икономически план правителството се оплаква, че държавните разходи при управлението на социалдемократите са нараснали много и бюджетния дефицит трябва да бъде намален. Очакват се орязвания на разходите. Другото, което може би е по-значимо и е личен ангажимент на Йоханис е съюзът със средната класа в Румъния. Правосъдието е от голямо значение за нея. Йоханис държи това, което социалдемократите промениха в правосъдието – създаването на специално звено за разследване на престъпленията в правосъдието, да бъде премахнато и върнато в предишната ситуация. Тези две области – правосъдието и икономиката ще са основните области, в които ще има промени. Това правителство няма да управлява дълго време. В най-добрия за него случай ще управлява до парламентарните избори след една година. Още при създаването си то бе анонсирано като временно. Може би промените няма да са толкова големи, а са свързани по-скоро с премахването на кадрите на социалдемократите от държавната администрация и замяната им с други.
И като един последен въпрос. Защо експерти определят тези избори за най-скъпите до момента?
Действително това са скъпи избори. Бе посочено, че изборите са стрували 150 млн. евро. Интересно е, че за първи път се отвориха повече секции в чужбина и беше позволено да се гласува в три поредни дни. На предишни избори за президент се образуваха опашки пред румънските посолства в западните държави и имаше недоволство сред румънците в чужбина. На тези избори диаспората гласува активно – 670 000 румънци гласуваха в диаспората.
Това е рекорд
Точно така. Но това бе свързано с отваряне на много секции в чужбина и с разходи. Бе посочено, че една трета от бюджета на изборите е отишъл за вота зад граница. И също 200 тона хартия за използвани за отпечатване на бюлетини.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
