Евроатлантикът получи удобен противник за втория тур на президентските избори след кампания, оприличена на избиране на монарх, а не на президент
Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 11 ноември 2019 г. на българската секция на сайта „Барикада“.
Клаус Йоханис по всяка вероятност ще остане държавен глава на Румъния още пет години. На първия тур на президентските избори според преброени 99,96% от гласовете представителят на управляващата Националнолиберална партия получава 36,65%, с което има значителна преднина пред основните си опоненти. Бившият премиер от Социалдемократическата партия Виорика Дънчила събира 23,8% от гласовете, Дан Барна – лидерът на Съюза „Спасете Румъния“, който се състезаваше в съюз с партията на Дачиан Чолош „Плюс“, получи 13,99%, а актьорът и бивш евродепутат Мирча Дякону събра 9,25%. На следващия тур се очаква Йоханис да получи подкрепа от избирателите на Барна, на кандидата на унгарското малцинство Келемен Хунор, както и на кандидата, подкрепен от Траян Бъсеску – Теодор Палеологу. Дънчила вероятно ще привлече част от гласовете, застанали зад Мирча Дякону на първия тур, но не всички. Така че тя няма реалистични шансове да победи Йоханис.
Тези президентски избори бяха може би най-скучните избори в съвременната румънска история. Липсваха скандали, разкрития, конфронтации между кандидатите. Йоханис и Дънчила никога не се явиха на предизборен дебат с останалите кандидати. Щабът на Йоханис явно го бе инструктирал, че е достатъчно просто да премине през кампанията без да допуска грешки. Той така и не се появи публично в неконтролирана обстановка. Както коментираха румънски журналисти – създаде се усещането, че Румъния си избира не президент, а монарх.
Йоханис е убеден евроатлантик, а за румънците като цяло е важно да излъчват евроатлантически послания. В седмицата преди изборите френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО е на път да влезе в „мозъчна смърт“, което разтърси румънците, но и накара експертите по външна политика да обявят, че трябва да се гласува за кандидата, който може да осигури силна връзка с Белия дом. Очевидно това е Йоханис. Той поддържа борбата с корупцията, противопоставя се на Социалдемократическата партия, а тези позиции му печелят подкрепата на градската средна класа. Освен това нейните представители заявяват, че въпреки своя неемоционален, оттеглен и скучноват начин на правене на политика, той не ги кара да се срамуват от своя държавен глава.
Интригата бе кой ще стигне до втория тур. Дънчила е критикувана за своята липса на качества, но управленията на социалдемократите през последните години повишиха доходите в държавния сектор, пенсиите и управляваха в условията на голям икономически растеж. Тази година пенсиите бяха повишени с 15%, а догодина ще бъдат увеличени с още 40% според приет от социалдемократите закон, който новото правителство заявява, че няма да отмени. Средната нетна заплата в здравеопазването и сектора на социалната грижа достигна 810 евро, а в образованието стана 767 евро. Вероятно това обяснява защо много хора изразиха подкрепа за Дънчила, давайки знак, че не желаят управление и лидери, които биха желали да орежат държавните разходи чрез затягане на коланите.
Наредилият се на трето място Дан Барна е лидер на партията на младите в румънската политика – Съюзът „Спасете Румъния“. Считан за човека на Макрон в румънската политика, той залага на технократски послания – против корупцията и клиентелизма, против партиите и лидерите на прехода, в подкрепа на бизнеса и новите поколения. Неговата партия действително овластява млади хора, често родени след промените през 1989 г. Но по време на кампанията бе публикувано журналистическо разследване, което уличи Барна в злоупотреби с европейски фондове. Впоследствие антикорупционната прокуратура заяви, че той не е обвиняем по каквото и да е дело. Но и от изказвания на анализатори „тежка категория“ стана видно, че Барна не представлява „националния интерес“ на Румъния на тези избори. Вместо това „националният интерес“ явно е Йоханис да спечели безпроблемно.
Може би единственото по-интересно нещо на първия тур беше голямата мобилизация на гласуващите в чужбина. Бе поставен рекорд по гласували в диаспората – 670 000. Над половината от тях предпочетоха Йоханис, докато малко над четвърт застанаха зад Барна. Подобен ангажимент на диаспората вероятно е заявка румънската политическа система да се отвори повече към нея и да й даде по-голяма тежест, още повече че тя залага на очаквания победител във вота. Румънците в чужбина традиционно имат значение на изборите за президент. През 2009 г. благодарение на вота в диаспората Траян Бъсеску успя да изпревари Мирча Джоана, а през 2014 г. големите опашки пред посолствата в Западна Европа накараха мнозина румънци в Румъния да излязат да гласуват за Йоханис, защото асоциираха опашките пред урните със завръщане на комунизма.
Йоханис и градската средна класа могат относително спокойно да изчакат втория тур, доколкото Дънчила е удобният съперник за досегашния румънски президент. От 4 ноември 2019 г. в страната управлява правителство на Националнолибералната партия, от която идва и президента. След очакваната му победа на втория тур след две седмици, за първи път етническият германец ще управлява с кабинет, излъчен от неговата собствена партия. Правителството обаче е анонсирано като временно и ще държи властта най-много година до следващите парламентарни избори. Всички ги очакват с интерес, защото се вижда, че Социалдемократическата партия продължава да има подкрепа.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
