Букурещ подготвя компроисно предложение с още две държави от групата на „Приятелите на кохезията“
Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 9 март 2020 г. на сайта на българския в. „Дума“.
Румъния се очертава да играе по-важна роля в предстоящите преговори около европейския бюджет. Обясненията навярно е във факта, че страната географски е в източната част на ЕС, което я сродява със страните от Вишеградската четворка, има културна близост с латинските държави от Южна Европа, отлични икономически и политически отношения с Германия и Франция, като в същото време е приел големи чуждестранни инвестиции от нетните донори в ЕС като Австрия, Холандия, Швеция и Дания. Към тези отлични културни и икономически връзки, трябва да се добави и успешното румънско европредседателство, което според румънски външнополитически експерти е затвърдило имиджа на страната като честен брокер.
Защо всичко това е важно в дискусиите за европейската многогодишна финансова рамка (2021-2027 г.)? 27-те страни-членки не успяха да се разберат за европейския бюджет на своята първа среща на върха. В европейската игра на тронове предстоят месеци на дипломация и дискусии. От едната страна стоят групата на пестеливите (вече споменатите страни нетни донори на ЕС като Австрия, Холандия, Швеция и Дания). Те искат вноската на страните-членки да бъде намалена до 1% от БВП. На другия полюс е т.нар. група на „Приятелите на кохезията“ – 17 страни от източните и южните части на ЕС, които се борят за „амбициозна Европа“ в своите разходи. Някъде по средата стоят Франция и Германия, които изчакват да видят как ще се развият нещата. Европейският парламент иска вноска от 1,3% от БВП на страна. Европейската комисия предлага вноска от 1,11% от БВП, а Европейският съвет – 1,07% от БВП.
В този контекст на 21 февруари 2020 г., когато приключи срещата на върха на ЕС, „Приятелите на кохезията“ се разбраха три държави да изготвят контрапредложение на поректа за европейския бюджет, представен от групата на пестеливите. Трите страни, които ще поведат по-бедните и по-нуждаещи си от кохезионни фондове страни, са Италия, Португалия и Румъния.
На срещата президентът Клаус Йоханис беше категоричен, че в две области не трябва да има намаляване на фондовете за страни като неговата – кохезионните фондове и земеделските субсидии. Това са т.нар. стари области на финансиранe. Румъния подобно на България има изостанала инфраструктура и разчита на европейските средства, за да се модернизира. В същото време за нетните донори в ЕС става все по-важно да финансират сфери като дигитализация и климатични промени. Именно в този контекст „Приятелите на кохезията“, очертаващи се като периферия на европейското ядро, оказват съпротива и се борят за своите интереси.
Те имаха вече няколко срещи и на тях излизаха с категоричната позиция, че ЕС е шанс за развитие, а не само бюджетни разходи, както изглежда мислят богатите държави. Именно това е и позицията на Йоханис, който повтаряше в Брюксел, а и преди срещата на върха, че се бори за амбициозна Европа. Според него общият размер на европейския бюджет трябва да бъде закрепен на достатъчно ниво, за да позволи реализирането на политическите цели от Срещата на върха в Сибиу, възприети в Стратегическия дневен ред на ЕС. Той призова за балансиран подход, който да помири специфичните интереси на страните членки и тези на ЕС като цяло и да позволи реализацията на целите по план.
Клаус Йоханис подчерта нуждата от кохезионни политики и от обща земеделска политика, като подчерта ключовата им роля за развитието и модернизацията на целия ЕС. Той е убеден, че тези две политики допринасят и в двете нови области за финансиране – дигитализацията и борбата с климатичните промени. Йоханис настоява и за поддържане на нивото на съфинансиране от досегашната финансова програма, както и за „увеличение на средствата за развитие на селските райони“.
Поведението на Йоханис в международен план, както и това на водещата фигура в румънското външно министерство Богдан Ауреску, трябва да бъде наблюдавано внимателно, защото Румъния би могла да допринесе за отбора на „Приятелите на кохезията“, сред които е и България. Румъния е в правителствена криза, на практика тя няма ефективно действащо и пълноправно правителство. Ролята на Йоханис в тези условия нараства. Но той има и предимството, че вече за шеста година ходи на срещи на върха на ЕС и е сред опитните лидери в съюза. Българският премиер Бойко Борисов ходи на тези срещи на върха от повече време, но за разлика от англо и немскоговорящия Йоханис, Борисов не говори чужди езици. Така че румънският президент има възможност за по-голяма гъвкавост в двустранните и многостранните преговори.
Още е рано да се види какво контрапредложение ще изготвят Италия, Португалия и Румъния, за да се достигне до компромис. Коментарите в румънските медии са пестеливи. Дококото ги има, те изтъкват, че много по-сериозен въпрос е не толкова каква сума ще бъде заделена за Букурещ, а какво ще прави правителството с нея. Журналистката от RFI Михаела Гергишан посочва, че преките субсидии за румънските фермери би трябвало да нараснат с 0,4%, както предвижда Еврокомисията. Но Румъния никога не е имала национален земеделски план за развитие. А това е условие за получаването на средства след 2021 г., припомня Гергишан. По същия начин, когато става въпрос за фондове за преинаване от въглища къв екологични енергийни ресурси, Румъния също няма план за екологично преструктуриране. С други думи, Румъния трябва да мисли не толкова за разрешаване на европейските проблеми, колкото да напише собственото си домашно. Ролята на Йоханис обаче е да отговаря за стратегическите въпроси, да бъде европейското лице на страната си и да я представлява в международните отношения, а не да наблюдава и извършва тежка бюрократична работа. Затова като работеща институция той вероятно ще направи каквото се иска от него, за да координира изготвянето и постигането на комопромисно решение за европейския бюджет.
Вероятно една от причините за липса на множество реакции и коментари в Румъния за европейския бюджет е и техническата сложност на дискусиите. Колко журналисти в нашата част на ЕС са запознати с понятия като „бюджетен инструмент за конкурентност и конвергенция“, „инструмент за конвергенция и реформа“ или „Фонд за справедлив преход“? Дебатът за европейския бюджет тече паралелно с постепенното обособяване на еврозоната като общност със собствени финансови механизми. Голямата част от „приятелите на кохезията“ са част от еврозоната, докато Румъния явно е избрана, за да има един стълб на групата, който представлява членките извън нея.
Българите и румънците биха спечелили, дори само ако има кой да обясни на достъпен език какво представляват финансовите инструменти, на които разчитат „приятелите на кохезията“, за да получат нужната тежест и бюджетни ресурси за своето развитие. Без по-масово запознаване със същността на дискусиите двете страни ще останат изолирани и ще се самодисквалифицират от участие в тях. В случая с европейския бюджет румънската дипломация приема по-активна роля за себе си. Остава да видим до каква степен координацията между „Приятелите на кохезията“ в и извън еврозоната ще доведе до оформянето на успешно компромисно предложение за европейския бюджет. Дори самото нагърбване с подобна роля от страна на Букурещ е знак за самочувствие и европейска амбиция.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
