Какво разкрива танцът на САЩ и Русия в Източна Европа за българите и румънците?
Share this:
Байдън и Путин са на път да пренаредят балансите в Източна Европа в поредица от срещи на върха, които пораждат аналогии с нова Ялта. България и Румъния имат верни евроатлантически политици на своя връх. Народите им обаче продължават да гледат едни на други със стереотипи, вместо да осъзнаят потенциала, който общуването и сътрудничеството със съседите им предлага
Владимир Митев
Слуховете за война между Русия и Украйна са силно преувеличени. От месеци агитките на Джо Байдън и Владимир Путин огласят социалните мрежи и медиите с обичайната си реторика срещу геополитическия “противник”. Колкото по-твърди изглеждат в отстояването на правдата, толкова по-ясно се очертава, че наблюдаваме не прелюдия към война, а прословутия американо-руски танц, белязал съвременната история на човечеството.
На 10 януари 2022 г. в Женева ще се срещнат американски и руски представители, за да проведат разговори относно сигурността в Източна Европа. Ето ги и контурите на тези дискусии: “Те ще разискват има ли начин да се реорганизира сигурността в Европа. Могат ли САЩ да дадат нещо на Русия? Може ли Русия да даде нещо на Щатите? Тоест, деескалация. Мисля, че това е най-трудното нещо сега. САЩ, администрацията на Байдън искат деескалация”. Това казва Джил Дохърти – бивша шефка на бюрото на CNN в Москва в интервю за същата американска телевизионна мрежа (може да се чуе тук около 9:20 минута). Два дни по-късно – на 12 януари 2022 г., е насрочена среща на НАТО и Русия от страна на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. На 13 януари 2022 г. ще се проведе среща на Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – където членуват САЩ и техните европейски съюзници. Среща между ЕС и Русия не е обявена.
Тези преговори се обявяват, след като през декември 2021 г. Русия излезе с “неприемливи” искания към Запада за гарантиране на интересите й в близката чужбина – неприемане на бившите съветски републики Украйна и Грузия в НАТО и оттегляне на натовските войски от Централна и Югоизточна Европа. Лидерите на НАТО и САЩ, както и западните медии разкритикуваха руските искания. Но покрай реториката за възможни последствия и подготвеност за конфликт, вървеше постоянно и призив за дипломация. Колебливият западен отговор на руските искания неизбежно предизвиква алюзии за нова Ялта – срещата на върха от 1945 г., в която се очертаха новите за тогавашното време баланси в Европа. А перспективата за ново пренареждане на балансите в Източна Европа или Западните Балкани не може да не е от значение за Централна и Югоизточна Европа – за страни като Румъния и България, които са на границите на оспорваните територии и са преден пост на НАТО и ЕС в района.
Правителствата в Букурещ и София
В този контекст от края на 2021 г. България и Румъния имат нови правителства, които могат да бъдат виждани както като отражение на вътрешнополитическия баланс в тези страни, така и като техен отговор на случващото се в Европа. В Румъния правителството е сформирано от т.нар. стари партии – Националнолибералната, Социалдемократическата и партията на етническите унгарци, които често са упреквани, че са базирани на клиентелстки модел за правене на политика. Самите те брандират управленската си философия като “развитие на националния капитал”, средствата за което идват от държавния бюджет и Европейския план за възстановяване и устойчивост. Тяхното управление се радва на голямо мнозинство в парламента. То отхвърля антикорупционното якобинство на румънските макронисти от Съюза “Спасете Румъния” – Плюс, и антиваксинационното, православно и консервативно подстрекаване на Съюза за обединение на румънците. Тези две формации формират опозицията. На власт е коалиция, която може да даде стабилност; която е сформирана с одобрението на президента Клаус Йоханис; която има нужната подкрепа в Европа, така че еврофондовете да не бъдат спирани и да текат в съответните местни обръчи от фирми.
В България до април 2021 г. моделът беше именно на развитие на едрия национален капитал чрез еврофондове, осигурени от партията – държава ГЕРБ. Слабото място на този модел не бе толкова корупцията, за която много се говори от години, но много малко знаем дори и днес. Просто това бе правителство, настроено за времената на Доналд Тръмп. То повиши значително военните разходи, закупи американско оръжие и така получи право на аудиенция при предишния американски президент. При третото правителство на Борисов са разгърна дискурс срещу НПО-тата, Сорос, Истанбулската конвенция, а коалиционен партньор бяха български националисти, които промотираха интересите на едрия капитал и идеологията на Тръмп.
Идването на Байдън на власт в Щатите изпрати лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов, в опозиция. И изведе на преден план двама предприемачи с образование от “Харвард”, Кирил Петков и Асен Василев, с подкрепата от задна линия на президента Румен Радев. Очевидно САЩ и европейските съюзници заложиха на обновление в българската политика – на ново политическо поколение, на хора свързани по-скоро с корпорации, с чуждестранния капитал, отколкото с местния мафиотски и олигархичен бизнес. Появата на харизматичната двойка от Харвард предизвика интерес в международните и в румънските медии, и традиционно негативният имидж на България като че ли започна да се променя към добро, защото Кирил Петков се обяви за борец с корупцията.
Отношенията на Румъния и България към възможна промяна на балансите в сигурността в Източна Европа
Много са признаците, че евентуално пренареждане на балансите в Източна Европа няма как на този етап да засегнат пряко България и Румъния, които са част от НАТО и ЕС. Позиционирането на страните спрямо случващото се в Източна Европа и близостта на ръководствата им с евроатлантическите партньори са красноречиви.
Министър-председателят на Румъния е генерал Николае Чука, за когото има дори митология, че е първият румънски генерал водил битка след Втората световна война – в окупирания от “коалицията на желаещите” Ирак през 2003 г. Той е военен с многобройни отличия и признания от страна на САЩ. От 2017 г. Румъния заделя над 2% от БВП за военни разходи. Всъщност заместник генерален секретар на НАТО е румънецът Мирча Джоана.
На 21 декември 2021 г. Николае Чука посети Брюксел, където се срещна с Йенс Столтенберг и с водещи европейски политици като председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В разговорите си с Чука генералният секретар на НАТО увери, че “прави всичко необходимо, за да осигури сигурността и защитата на всички съюзници”, но и добави че НАТО остава готово “за значим диалог с Русия”. Именно на тази среща Столтенберг обяви, че ще свика среща на съвета НАТО-Русия. “Всеки диалог с Русия трябва да се базира на базовите принципи на европейската сигурност и да отчете загрижеността на НАТО относно действията на Русия. Трябва да протече в консултация с европейските партньори на НАТО, включително с Украйна”, добави Столтенберг. На свой ред Чука подчерта нуждата от единен европейски подход към проблема за сигурността в Украйна и Черноморието и изпращането на твърди сигнал против агресивните и дестабилизиращи действия в региона.
Българското правителство по специфичен начин отигра нуждата от “двойнственост” спрямо Русия – от демонстрация на твърд подход към ескалацията и от отвореност за диалог. През декември 2021 г. министърът на отбраната, очевидно ползващ се с доверие на НАТО и евроатлантическите партньори Стефан Янев, изрази мнение, че нови войски на НАТО в България не са нужни. Премиерът Кирил Петков добави малко по-късно, че позицията на Янев е “лично мнение”, че България координира позицията си с НАТО и ЕС и че се търси решение на проблема с “максимално използване на дипломатически и мирни средства”. Тези къси фрази, лични мнения и фейсбук статуси бяха съпроводени от бурни дискусии в социалните мрежи в България от хора, биещи тревога, че България може да бъде въвлечена във военен конфликт с Русия.
През ноември Петков вече бе заявил при среща със Столтенберг в Брюксел:
“Позицията ни е в пълен синхрон с тази на НАТО и на ЕС, както сме заявили много ясно. Истински вярваме, че дипломатическия и мирен подход към потенциалните конфликти е най-добрия начин да се постига напредък. И се радвам че и вие потвърдихте това.”
На журналистически въпрос, свързан с военните разходи в България, Петков заяви в Брюксел, че ако към военните разходи се включи и инфраструктура с гражданска и военна употреба – например нов мост между Румъния и България при Русе, разходите могат да надхвърлят над 2% от БВП.
На този етап изглежда, че и българските и румънските политици казват правилните неща – както от гледна точка на евроатлантическите партньори, така и от гледна точка на населението в своите страни. Западните политици също изглежда, че управляват “кризата” с премерени и дипломатични думи. Очертава се пространство за диалог с Русия във връзка със сигурността в Източна Европа. А ако дипломацията се провали има различни възможни отговори.
Дали този диалог ще доведе до конкретни резултати и какви ще са те вероятно ще разберем в хода на предстоящите преговори. Логично е да се предположи, че силите, които отсъстват от предстоящите преговори ще бъдат ощетени от това, което бъде договорено.
Българо-румънските отношения в променящия се свят
Какво би означавало съгласие между САЩ и Русия относно сигурността в Източна Европа за България и Румъния? Възможно ли е по-тясно взаимодействие помежду им в контекста на възможна промяна на балансите в региона?
На този етап чудеса едва ли са възможни. От една страна, правителствата в София и в Букурещ изглеждат за пореден път настроени по различен начин едно на друго. В момента, в който в Букурещ антикорупционната партия напусна властта, в София дойде на власт правителство с антикорупционен дневен ред. Румънското правителство обявява развиване на националния капитал чрез държавни и европейски средства. Българското правителство твърди, че ще бори корупцията, свързвана по правило с олигархията и търси чуждестранни инвеститори. В София управленската формула е и противоречива – има и антикорупционни, и олигархични партии в нея, което предполага политически кризи.
Освен това на двете държави им бяха необходими 13 години, за да построят втория мост на Дунав между тях (при Видин-Калафат), а двата съществуващи моста са построени след външен геополитически натиск. Равнището на доверие или сплотеност между държавите и техните елити очевидно е в дефицит от десетилетия.
По-същественият проблем обаче не са тромавите държави. Двата народа продължават да не се познават и да гледат един на друг със стереотипи. В румънските медии българският премиер Кирил Петков е виждан позитивно, но това засега е до голяма степен заради неговия символен капитал – той има харизма, завършил е “Харвард” и казва правилните неща, докато в Румъния интелектуалното ниво на сегашните политици е ниско, а антикорупцията е замразена от 2018 г. насам. Но отвъд приказки на Петков за нови мостове над Дунава и отвъд среща с румъно-американски финансов фонд, докато бе министър на икономиката, към момента няма конкретни действия, свързани с Румъния.
Румънската преса създава впечатление, че все още мисли за България през призмата “Русия”, както показва тази статия, привлякла доста внимание. От нея става ясно, че Кирил Петков и неговият съюзник Асен Василев са прозападни и борят корупцията. След това се пише обстойно за скандали, свързани с руски шпионаж в България. Румънският читател остава с впечатление, че има само два вида сили – прозападни и проруски, антикорупционни и корумпирани.
Има нужда румънците да открият в България нещо повече от “вечната Русия”, срещата с която отключва в някои от тях ирационалност. Румъния има стратегическо сътрудничество с Унгария – въпреки че Унгария всъщност е основният партньор на Русия в региона – докато към българите все още има безразличие заради предполагаемото им “русофилство”. Но българите, румънците или който и да е друг народ би трябвало да са интересни не защото са прозападни или антизападни, а защото имат същност, чието разбиране обогатява всички страни и води до промяна. Познаването и приемането на другия в неговата пълнота може да ни помогне да опознаем и себе си и да бъдем по-адекватни на променящия се свят.
За съжаление международните отношения и отношенията между хората в нашия регион разчитат твърде много на реалполитиката, на подход, основан на националния егоизъм. Това пречи на появата на неутрална средна позиция между хората, държавите и силите. Съществуването на такова пространство би могло да позволи взаимно опознаване, сътрудничество и развитие. В крайна сметка животът и неговата промяна са противоположни на натрупването на власт. Те са свързани с трансформация.
Такава трансформация вероятно се извършва днес в отношенията между американската и руската “империи” в Източна Европа. България и Румъния, със своите традиции на национален егоизъм и национална хегемония, рискуват отново да останат статични поради склонността си да разглеждат външната си политика като политика, основана на отношенията на силата. Ще насърчат ли евроатлантическите партньори тяхното взаимодействие? Възможно е, но трансформацията настъпва, когато произтича отвътре, когато отразява екзистенциалната природа и потребност на нейния извършител. В степента, в която преследваме само външни стимули и програми, ние оставаме вътрешно заклещени.
В очакване на серията от срещи между Запада и Русия хората в Югоизточна Европа може би имат уникален шанс да наблюдават промяна в света около себе си. Би било чудесно, ако нашите народи имат силата в променящия се свят да бъдат не само изпълнители, но и субекти на своята собствена съдба.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.
About Author
