България влиза в 2022 г. със значителни социални проблеми

В интервю за датската организация “Демокрация в Европа” Владимир Митев разказва за социалната цена на съвременния български капитализъм

На 12 януари 2022 г. основателят на блога “Мостът на приятелството” Владимир Митев участва в онлайн събитие на датската организация “Демокрация в Европа”, която се занимава с политическо образование. Той беше помолен да даде предварително интервю за социалната ситуация и проблемите в България. Стенограмата на интервюто е публикувана по-долу.

Златко Йованович: Много съм щастлив, че днес за нашето онлайн събитие в Дания на 12 януари 2022 г. ние от датската неправителствена организация, работеща за демокрацията в Европа, имаме възможност да поканим Вас, Владимир Митев от България, да дадете кратко интервю за някои социални проблеми във Вашата страна. Така че добре дошъл и благодаря, че сте с нас!

Благодаря Ви за поканата.

Да. Ще се впусна във въпросите, които сме подготвили. И така, искам да Ви помоля да ни разкажете съвсем накратко малко за Вашия град, за мястото, от което се присъединявате към нас – Русе, град на южния бряг на река Дунав, на границата с Румъния. Можете ли да ни кажете няколко думи за вашия град? Само няколко неща за него, които според вас трябва да са важни за нашите зрители.

Русе е град, който е създаден през първия век след Христа, така че има много богата история. Имал е възходи и падения, а в последния период, свързан със създаването на съвременната българска държава, е бил един от важните градове в България. Понастоящем е петият по големина с население от около 140000 души. В него има някои чуждестранни инвестиции. Има университет. Предстои откриването на летище за граждански полети. И има още много неща, които трябва да се кажат. Но е и град с културен живот. Може би аудиторията познава личността на Елиас Канети, който е Нобелов лауреат за литература, роден в Русе и винаги е споменавал произхода си от град Русе.

Благодаря ви много за това блестящо, кратко представяне. А сега, както се договорихме, ще имам няколко въпроса за стандарта на живот във вашия град, а и в България. Бихте ли ни разказали малко за стандарта на живот? Като например, каква е средната заплата в България и как стоят нещата с хората, след като се пенсионират? Какви са пенсиите им и как тази ситуация със заплатите и пенсиите се съпоставя с разходите за живот? Има ли широко разпространена бедност в страната или тя не е толкова често срещана?

България от години е известна с това, че изостава по социалните показатели. Това е една от най-бедните членки на ЕС. За да добиете известна представа, трябва да кажа, че средната заплата в България е над 750 евро. Това обаче се дължи на факта, че има някои сектори на икономиката, които получават високи заплати, но всъщност неравенството в доходите е твърде голямо. България е страната с най-висок коефициент на Джини в ЕС.

Всъщност, ако вземем медианната заплата, която е заплатата на средния човек в обществото, последният път, когато е изчислена през 2018 г., средната заплата е била с 50 процента по-висока от медианнната. Също така е важно, че през 2019 г., по последните данни, които са ми известни, 90 процента от доходите в България са били под 900 евро. Така че това са някои признаци, че някои хора може би живеят наистина много добре в България, но голяма част от хората имат трудности и може би бихме могли да обсъдим техните проблеми по-нататък. 

Що се отнася до пенсионерите, важно е да се каже, че се полагат усилия за повишаване на пенсиите, но всъщност половината от пенсионерите – което означава около един милион души получават минималната пенсия, която, доколкото знам, от началото на тази година е повишена до сума, равна на 185 евро на месец. И за да се впишем в контекста, линията на бедност в България е 205 евро в началото на тази година. Така че всъщност тези хора официално са под линията на бедност. Казах, че се полагат усилия за повишаване на пенсиите. Всъщност има и неравенство по отношение на пенсиите. Така че някои хора могат да получат пенсия до 750 евро, а средната пенсия всъщност е около малко под 300 евро.

Както можете да си представите, в момента има проблеми, особено с цените на енергията, като се има предвид, че сме през зимата и има категория хора, наречена енергийно бедни хора. Това са хора, които се борят да се отопляват в апартаментите или къщите си, и броят на тези хора е изчислен някъде на около една трета от хората, а може би и малко повече.

Това е много голям брой и по този начин вече частично отговорихте на следващия въпрос, който е свързан с факта, че в страната има голяма долна класа, а средната класа всъщност не е толкова голяма. Споменавайки това нещо за хората, които не са в състояние да плащат потреблението на енергия, цените са много високи в сравнение с това, което те печелят. Също така мисля, че е интересно да научим малко повече по въпроса за собствеността на апартаментите.

Каква е ситуацията по отношение на собствеността на апартаменти? Най-често ли хората притежават жилищата, в които живеят? Или това е нещо, което те наемат? И как това е в сравнение с това на заплатите? А може би и в продължение на това? Можете също така да ни разкажете малко за хората, които живеят в провинцията, и за собствеността на земята. Как е разпределението в страната, особено в сравнение със ситуацията преди по времето на комунизма? Кои са хората, които са се сдобили със земя след процесите на приватизация?

Благодаря ви, че споменахте социалистическото време, защото то е важно като отправна точка за поставяне на нещата в контекст. По време на социализма е имало, както знаят нашите зрители, държавно планиране на икономиката и държавен контрол върху голяма част от това, което се случваше. Но всъщност това е позволявало и планирането на различни индустриални проекти. И хората са можели да живеят и в малки градове или села. Те са имали какво да правят там. И също така жилищният проблем е бил до голяма степен решен.

Всъщност благодарение на това наследство на социализма, ако някой погледне статистиката на Евростат, може да види, че може би около голяма част от хората минават за собственици на апартаменти. Това обаче е малко изкривено в смисъл, че фактът, че хората живеят в собствените си апартаменти, не означава, че те са собственици. Всъщност често младите хора живеят в жилищата на родителите си, а е трудно да си купиш нов апартамент, ако нямаш доходите на средната класа. Това е свързано с изпадане в дългове. И според мен това е огромен проблем за България, защото в новото време (казах, че е имало планиране и социализъм, имало е развитие на различни места в България), но в новото време голяма част от развитието в т.нар. провинция, в смисъл на работа и смислен живот беше унищожено. Промишлеността беше унищожена. И ако в новите времена някой млад човек искаше да стане нещо или да прави нещо смислено, трябваше да се премести в по-големите градове, особено в София. 

Това само по себе си води до проблеми с жилищата. Наемите в София са много високи. И това създава икономически проблеми. Хората не са толкова икономически независими и да имаш собствено семейство е трудно. Особено трудно е да имаш деца. Те са скъпи, да кажем.

Така че това са огромни проблеми, които до голяма степен в момента са оставени за решаване на пазара. Хората, които имат пари, могат да решат тези проблеми. Има хора, които имат, да речем, шест апартамента, 10 апартамента и ги дават под наем и имат цяло състояние. Но голям брой хората нямат това натрупване на капитал отпреди или нямат добрите контакти в София. Живеейки под наем, те са експлоатирани.

И така, за да завършим темата с жилищата, както знаем, в Европа има жилищно движение, което наскоро имаше дори огромен успех в Германия. България е известна с това, че има трудности в гражданските движения. Хората просто нямат време, енергия или желание да организират определени организации, определени групи за натиск и т.н. Така че жилищният въпрос е голям, но ние нямаме член в европейската организация на движенията за право на град. Предполагам, че този въпрос ще става все по-важен. 

Надявам се, че може би бихме могли да вземем примери от други страни, дори и да не са от нашите съседи. Например в Румъния. Там има силно жилищно движение.

А сега за собствеността на земята. това е въпрос, във връзка с който много хора възстановиха земята си след т.нар. реституция. По времето на социализма земята е била обединена в определени кооперативи, контролирани от държавата.

След завръщането към капитализма през 90-те години на миналия век имаше такъв лозунг земята да бъде върната на първоначалните собственици или на техните наследници, така че хората получиха земята си. Но в крайна сметка много от тях в тези трудни времена на прехода продаваха поземлените си активи и получаваха пари, за да могат децата им да учат в чужбина, да си купят апартамент в големия град. Така че в резултат на този процес, а и в съчетание с факта, че много хора напуснаха селата (българското село е в остра криза в България) се стигна до там, че много ограничен брой хора, притежават голяма част от обработваемата земя. Това е доста голям бизнес, защото, както знаем, Европейският съюз предоставя субсидии на тези хора, които отглеждат определени култури, и тези хора, които имат много земя, съответно стават много богати. Въпреки това, като се има предвид, че става въпрос за промишлено производство на култури – зърно или слънчоглед, в селата просто няма нужда от толкова много работници. Така че капитализмът води до смъртта на селата, ако мога така да се изразя. И това е друг проблем. Ако някой в нашето правителство или сред елита е наясно с този проблем, предполагам, че трябва да се намерят някакви решения.

Отлично, благодаря ви много за това и както се договорихме, сега ще преминем към въпроси от публиката. Благодаря ви много за това.

Отворен съм за въпроси.

Снимка: Символ на неравенството в доходите са подобни автомобили по българските пътища (източник: Pixabay, CC0)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.