Освен всичко друго, Денят на Европа 2022 г. в българския град Русе беше и повод за българо-румънско честване на 15-ата годишнина от присъединяването на двете страни към ЕС. В контекста на войната в Украйна местни активисти и представители на институции, развиващи българо-румънските отношения, се събраха на кораб в Дунав, в събитие, демонстриращо желанието на българското правителство за по-добри връзки с Румъния
Владимир Митев
Само няколко месеца преди руската военна намеса в Украйна и България, и Румъния сформираха настоящите си правителства и подеха по-интензивни дипломатическите и политически отношения. Проведоха се редица срещу между техните правителства и държавни глави. Визитата на българския министър-председател Кирил Петков в Букурещ в края на април 2022 г. доведе до решение за откриване на нов граничен пункт между двете страни при Русе-Гюргево, който ще управлява пътническия и товарния поток на фериботната връзка, планирана да бъде отворена отново между двата града. Бяха обявени и планове за пет нови моста между двете страни, единият от които в Русе-Гюргево.
В този контекст се вижда, че политическите отношения между двете страни станаха видимо по-интензивни от тези в епохата на българския премиер Борисов, управлявал до пролетта на 2021 г. Духът на конкуренция между двете страни дълго време беше по-лесно забележим, докато сътрудничеството между тях на ниво държави не беше толкова очевидно.
Един пример за новия вятър в отношенията дойде в Деня на Европа. На 9 май 2022 г. на кораб в Русе се проведе събитие за отбелязване на 15-ата годишнина от присъединяването на България и Румъния към ЕС. То бе организирано от международно общество „Елиас Канети“ в координация с различни институции в Русе и под егидата на Посолството на Австрия в България и на Министерството на транспорта (чийто министър – Николай Събев – е от Русе и проявява интерес към развитието на инфраструктурата в Северна България). „Тържеството“ се проведе на кораба „Русчук” в присъствието на дипломати от европейски посолства и местни политици от Русе. Присъства и представител на румънското посолство.
Събитието очевидно беше част от публичната дипломация, която българското правителство се опитва да приложи в опит да насърчи „промяната“ в области, в които отдавна не е имало много движение. В продължение на десетилетия България и Румъния изпитват трудности да се договорят за съвместни инфраструктурни проекти, които биха могли да свържат териториите им над река Дунав. И двата съществуващи моста – при Русе-Гюргево и Видин-Калафат, са построени след международен натиск, докато собствената динамика и мотивация на двете страни рядко са били достатъчни за разрешаване на спорни въпроси. Достатъчно е да припомним, че речната граница между България и Румъния за последно е договорена през далечната 1908 г., въпреки че е трябвало да се предоговаря отново на всеки 10 години, в съответствие с промените в течението на реката.
Важно е и че граничните райони между България и Румъния са по-бедни и изостанали от останалите региони в двете страни. Това предполага повече „старо мислене“ по места, подозрение и недоверие, когато някой се опитва да направи нещо ново. Но именно тези региони се нуждаят най-много от обновление, защото без него просто губят младото си население.
Въпреки икономическата динамика между двете страни (близо 7 милиарда евро двустранна търговия през 2021 г., но основно поради дейността на чуждестранни мултинационални корпорации, търгуващи между собствените си клонове), двата народа се познават малко и дълго време са се отнасяли един към друг с безразличие, подозрение или презрение. В този смисъл идеята на организаторите да дадат думата на няколко души от Русе и Гюргево, които развиват българо-румънско сътрудничество в области като култура, медии, образование и връзки между хората, беше наистина добра. И именно на тази „народна част“ от събитието посвещава своя репортаж блогът „Мостът на приятелството“.
Изказвайки се на кораба, редакторът на блога Владимир Митев заяви, че българо-румънските отношения не трябва да остават въпрос от компетенциите само на политически или бизнес елити. Според него предизвикателството пред двете нации е отношенията със съседите им да „идват отвътре”, тоест българите и румънците да имат собствено любопитство и мотивация към тях, да имат свои открития и стремежи, когато ги развиват. Без такъв популярен елемент е възможно усилията на различни по принцип добронамерени политически фигури да бъдат посрещнати със съпротива и по този начин да останат с ограничено въздействие.
В този смисъл двете страни се нуждаят не само от твърда инфраструктура – като мостове или енергийни връзки – но и от човешка инфраструктура: съществуването на повече организации и инициативи, които водят до взаимното разбиране на народите. Туризмът очевидно играе такава роля. През 2021 г. 1,2 милиона румънци са посетили България като туристи – втората по големина група след турците. Но двете страни не са разменили културни центрове на реципрочна основа. Българо-румънските медии са много малко. И централните, и местните медии в двете страни имат изключително национално-центричен поглед върху съседите и региона. Така че и двете страни имат много работа, ако наистина искат да я свършат. И всяко двустранните отношения се нуждаят от всеотдайни хора, които имат знания и се радват на доверие извън границите на групите в една или друга страна.
Козмин Крецу, бивш директор на театъра в Гюргево, сподели опита си в развитието на културното сътрудничество между двата дунавски града. При управлението на Крецу театърът от Гюргево гостува няколко пъти в Русе с различни представления – пиеса на базата на салса танци; живи статуи; и спектакъл, базиран на Албер Камю, използващ стила на комедия дел’арте. От своя страна Гюргево е бил домакин за спектакли на Русенската опера и Русенския театър, а театърът е предоставил безплатни билети за българи.
Този мащаб е впечатляващ за условията на двата гранични града, но води и до някои разочаровнаия. Българите от Русе никога не ходят на театър в Гюргево – с единични изключения. Трудно е да се намерят партньори за трайно културно взаимодействие. Голяма част от това, което се случва или не се случва в двустранните отношения, е белязано от политиката – местна и национална. И разбира се, езиковата бариера остава ограничение – тъй като румънският е език с латински произход, докато българският принадлежи към семейството на южнославянските езици.
Трети говорител, Клара Маркулеску, демонстрира какво може да се случи, когато и двете страни намерят лица и помощници, на които взаимно се доверяват. Маркулеску е била президент в продължение на 11 години на трансграничния бизнес център Danubius, институция, която е част от Окръжния съвет на Гюргево. Румънката говори на кораба от името на сдружение „Еврорегион „Дунабиус“ и неговия председател Лили Ганчева.
Еврорегион „Дунабиус“ е съвместна инициатива на префектура Гюргево и Областна администрация Русе и съществува от 20 години. Целта му е да развива сътрудничество във всички области от взаимен интерес: икономически, социални, културни, образователни и достъп до европейски фондове. Към момента сдружението има 37 членове – местни администрации на окръг Гюргево и окръг Русе, фирми, неправителствени организации. Организацията улеснява побратимяването между населени места в двата окръга, организира културни събития, съвместни изложби в музеи, фестивали, спортни събития и дори риболовни турнири. Организира и туристически панаири. Подпомага бизнеса чрез съвместна българо-румънска земеделска комисия. И като организация, на която се доверяват и двете страни, тя улеснява връзките между хора от двете страни и двата региона.
Мими Корнажева от Русенския университет говори за четвърта трансгранична инициатива – в сферата на образованието. От 20 години съществува т. нар. българо-румънски междууниверситетски „Европа“ център, който е съвместен проект на Русенския университет, Икономическата академия в Букурещ, Университета в Кемниц и Университета „Виадрина“ в Германия. Той е замислен като инициатива за създаване на връзка между българи, румънци и други студенти от региона и насърчаване на духа на Европа без граници.
В медийната, културната и образователната сфера българите и румънците трудно намират собствена динамика в отношенията със съседите си. Това не означава, че опитите не трябва да продължават. Но двете нации са твърде много настроени да мислят в рамките на своите градове или държавни територии и е по-трудно да развият трансгранично и интернационално мислене. Ето защо хората, които искат да реализират промяна в българо-румънските отношения, трябва непрекъснато да изследват своя положителен и отрицателен опит, да обновяват своите разбирания и концепции и винаги да търсят креативни начини за подход към стагнацията в граничните и трансграничните области.
Чудесно е, че след години на относителна незаинтересованост политическите власти в България и Румъния най-после проявяват интерес към по-голямо взаимодействие. Надеждата е, че ще преминаваме все повече от декларации и хубави фрази към споразумения, осигурено финансиране и срокове за завършване на различни проекти за сътрудничество. Освен политиците, които като че ли в момента разполагат с исторически прозорец за промяна, който да използват за изграждане на нещо осезаемо в българо-румънските отношения, нека се надяваме, че промените, причинени от войната в Украйна, могат да насърчат българите и румънците да развият по-голяма степен на субектност в техните отношения със съседите на по-обикноевно ниво.
Трансграничните отношения няма да имат успех, ако просто механично събират българи и румънци на едно място, за да могат двете страни да декларират, че са приятели. Очевидно всеки човек има душа, характер, чувствителност и опит, които трябва да претърпят известна еволюция и от двете страни, за да може магията да се случи. Живите отношения предполагат трансформация, изминат път и открития. Именно големият потенциал на подобни открития и методът на трансграничното взаимодействие отбелязахме в Русе на 9 май 2022 г. в Деня на Европа!
Снимка: Дунав мост при Русе-Гюргево (източник: Явор Мичев)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
