България и Румъния (най-накрая) се опознават

В продължение на десетилетия през ХХ век българите и румънците от две съседни държави, които имат 609 км обща граница, са знаели много малко един за друг. Днес, 15 години след като двете страни станаха членове на голямото европейско семейство, нещата се променят към по-добро

Галина Ганева

Този текст бе публикуван на 14 септември 2022 г. на полския уебсайт 3SeasEurope.com.

“Вероятно не много българи знаят, че с изключение на мамалигата или полентата, румънската кухня е почти идентична с това, което с гордост наричаме традиционна българска кухня. Великденски хляб “Козунак” (дори го наричат по същия начин – “козонак”) и сарми, лозови или зелеви листа, пълнени на Коледа, които наричат “сармале”. Имаме много подобни поговорки. Защо не знаем за тези прилики?”, пита Мария Станимирова-Хаздай, преводач от български на румънски език.

Ограниченият обмен сега се разраства

“Склонна съм да отдам липсата на знания на комунизма и ограничения обмен между нашите комунистически “братски” страни. Сега обаче обменът е в разгара си и много румънци посещават България, карат ски, ходят на море и пишат прекрасни неща за българския туризъм. Много българи посещават и замъци и крепости в Румъния и се връщат впечатлени и доволни.”

Процесът на взаимно опознаване се засилва, когато двете страни се присъединяват към ЕС. През 2021 г. 1,2 милиона румънци са посетили България като туристи. Румъния е вторият по големина външнотърговски партньор на България след Германия.

През вековете, въпреки някои трудности, българите и румънците са успели да поддържат добри отношения. “От времето на Българското възраждане (1762-1878 г.) българската емиграция в Букурещ е много активна. Българите са участвали в политическия живот на Румъния”, отбелязва Стефан Минков, професор по история в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. “В началото на XX век отношенията се влошават отчасти поради предаването на съседната област Северна Добруджа на Румъния по силата на Берлинския договор”, казва историкът. Професор Минков смята, че двустранните отношения между двете страни са добри и че между тях няма гранични или идеологически проблеми.

Възстановяване на културния мост

Най-добрите места за търсене на признаци за подобряване на връзките са районите в близост до границите. В рамките на Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България 2014-2020 г. в град Силистра, Североизточна България, в момента успешно се изпълняват няколко проекта. “Има планове за разработване на съвместни туристически продукти и възстановяване на културното наследство”, казва кметът на Силистра д-р Юлиян Найденов.

“Водят се преговори с румънската страна за изграждане на мостове по реката, което значително ще подобри връзката между нас”, добавя д-р Найденов. Въпреки че двете страни имат обща граница от около 470 км, в момента те са свързани само с два моста на река Дунав: мостът Гюргево-Русе, открит през 1954 г., и мостът Калафат-Видин, открит през 2013 г.

Съседните градове търсят други начини да се възползват от тази близост. Град Тутракан в Североизточна България от години е побратимен с румънския град Кирнодж (разположен от другата страна на реката – бел.ред.). Тутракан е много по-близо до Букурещ, отколкото до София, което е една от причините местните ученици да избират да продължат образованието си в румънската столица. За българските студенти, които искат да изучават румънски език, има два университета в София и Велико Търново, където се преподава този език.

Румънско-българските отношения все още се нуждаят от работа

Българският журналист Владимир Митев от години работи за сближаването на румънците и българите. Владее румънски език и живее в град Русе, на 70 км от Букурещ. Митев води блога “Мост на приятелството” – платформа за новини и мнения за живота в двете страни. “Езиковата бариера вероятно е основната пречка за взаимното опознаване и изграждането на доверие между българи и румънци”, казва той. Въпреки че цифрите са оптимистични, Митев, както и други, с които разговаряхме по време на писането на тази статия, смятат, че все още има какво да се направи.

“Трябва не само да се построят повече мостове по Дунав между двете страни. Инфраструктура е необходима и в областта на културните отношения. Липсата на български културен център в Букурещ и на румънски културен център в София е осезателна”, казва Митев.

Родената в Румъния Юлия Баховски също разчита на силата на интернет, за да разбие стереотипите. Баховски учи в България, където се сблъсква с почти пълна липса на знания за родината си. “Преди 1989 г. за България Румъния беше страната на Болоня, на футболиста Хаджи и на легендата за Дракула. За Румъния България означаваше красиви зеленчуци, по-либерален социалистически режим и по-добра телевизия. Тъй като в онези години телевизията в Румъния излъчва само два часа и само комунистическа пропаганда, хората си правят специални антени, за да гледат българска телевизия. Нямаше румънец, живеещ в южната част на страната, който да не знае за популярни предавания като “Лека нощ, деца” или “Студио Х”. Някои дори научиха български език, като гледаха телевизия”, казва тя.

Обръщане от Запада към техните съседи

След 1989 г., в резултат на историческите политически промени в Централна и Източна Европа, България и Румъния насочват погледите си на запад, игнорирайки се взаимно. “Постепенно обаче нещата започват да се променят. Румънците откриват България като туристическа дестинация. Българите откриват Румъния първо като бизнес дестинация. Сега те идват за туризъм. Преди това те пътуваха само до Букурещ и малко по-нагоре към Карпатите. Сега те отиват много по-далеч, в красивата Трансилвания”, отбелязва Баховски, който е женен за българка.

Днес тя е движещата сила на Myro.biz – българоезична дигитална платформа с много истории за Румъния, и на друга – mybg.biz, която има за цел да популяризира България и е написана на румънски език.  “Ние повече си приличаме, отколкото се различаваме, и повече неща ни свързват, отколкото ни разделят.” Баховски вижда нарастващия интерес към своите сайтове като положителен знак. “Сега читателите ни пишат и ни молят да представим определени теми. Те знаят, че вървим по един и същи път и че заедно ще бъдем по-добри.”

Познавайки историята и културата на България и Румъния, ние задаваме на Юлия Баховски въпрос с много възможни отговори. Румъния балканска държава ли е? А може ли неясната връзка с Балканския полуостров да е причина за разминаването в знанията между двете страни? “Румъния е толкова балканска, колкото може да бъде, и в същото време изобщо не е балканска”, отговаря Баховски. “През вековете са се оформили три различни региона. Трансилвания на запад, с явни австро-унгарски влияния. Това е последното място, което бихте искали да опишете като балканско. Южна Румъния, която в миналото е била под влиянието на Османската империя, е нашата балканска част. Източната част на Румъния е съвсем различна, със силни източни влияния. Но ако трябва да бъда честен, бих казал, че имаме балканска ДНК, но с много силна западна ориентация.”

Румъния, нейните западни стремежи и влияния

Популярната полска писателка и ентусиастка на тема Румъния Барбара Старецка решава да намери своя отговор на балканския въпрос. През 2018 г., след многобройни предишни пътувания до Румъния, Старецка и полският ѝ съпруг, за когото се омъжва в Букурещ, пътуват първо до България, а след това до Румъния. “За мен Румъния не е балканска страна. Румъния е страна с много силни западни стремежи и влияния, просто го усещате. Техният манталитет е може би по-близък до Италия и Франция, отколкото до Балканите, благодарение на историческата им връзка с древния Рим.”

“Само като гледам Instagram фийда на румънските ми приятели, ми е трудно да разбера къде са. Или постоянно пътуват до Париж или Италия, или се обличат и хранят като французи у дома. И още – архитектурата. Букурещ все още от време на време прилича на Париж. Когато съберете всичко това заедно, въпреки ужасяващата история на страната по време на комунистическия период на 20-ти век, парадоксално е, че не усещате наследството на това тъмно минало да ви преследва. Не по улиците и не по начина, по който хората мислят. В България обаче имах малко по-различно усещане.”

В България журналистът Владимир Митев също посочва разликите в манталитета. Страдаща от ендемична корупция в продължение на много години, България гледаше с надежда към Румъния, когато Лаура Кьовеши, тогава главен прокурор на румънската Национална дирекция за борба с корупцията, ръководеше борбата с корупцията в страната си. През 2018 г. Кьовеши е отстранен от длъжност.

Премахване на корупцията в България и Румъния

“По време на така наречената “златна ера” на борбата с корупцията в Румъния, в България наистина имаше популярно убеждение, че Румъния служи като модел, който трябва да бъде взет за пример. Впоследствие самата Румъния спира своето антикорупционно движение, но Лаура Кьовеши става първият европейски главен прокурор. Днес някои хора в България все още възлагат надежди на Кьовеши, че тя може да спре или да намали злоупотребите с европейски средства в България”, казва Митев.

Митев добавя, че Румъния вече може да не е привлекателна за българската преса заради съдебната си система, а заради други неща, като отношението към украинските бежанци, успеха на капитализма, по-големите инвестиции в културата или успеха на киното. За разлика от тях в Румъния Кирил Петков, министър-председател на България до загубата на вота на доверие през юни, е възхваляван като модерен политик със западни връзки и амбициозна антикорупционна програма.

“Всъщност в Румъния антикорупционната партия беше отстранена от власт през есента на 2021 г.”, казва Владимир Митев. “За мен една от забележителните черти на румънско-българските отношения е метафоричният танц на страните и огледалният свят, в който всяка от тях вижда в отражение това, което й липсва в сравнение със съседа.”

Снимка: Двореца на кралица Мария в Балчик е символ, който свързва румънците с България (източник: Pexels, CC0)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.