Владимир Митев
Кристина-Андрея Раду-Беженару е лектор доктор по български език във Факултета по чужди езици и литератури на Букурещкия университет. “Мостът на приятелството” я интервюира във връзка с неотдавнашното ѝ участие в конференция по български език в София.
Г-жо Беженару, през май участвахте в конференция в София на Института за български език „Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките (БАН). Какво представихте там и какви са впечатленията Ви от конференцията?
Точно така, на 15 и 16 май в София се проведе Международната юбилейна конференция на Института за български език при БАН. Колегите ми там ме поканиха като основен докладчик да изнеса пленарен доклад. Темата на моя доклад беше „Мотивация и нагласи за изучаване на българския език като втори език“, а презентацията беше на английски език. Това е психолингвистично изследване, което включваше събиране на данни чрез въпросник, адресиран до ученици, и анализ на данните с помощта на статистически методи. Изследването е в начален етап и предстои да бъде доразвито.
Относно втората част на въпроса ви, вече знаех за конференцията, че е много престижна. Радвам се, че успях да се запозная с някои от най-добрите специалисти в областта на българското езикознание, с професори и изследователи, които съм чела и цитирала в докладите си. Докладите на колегите бяха разнообразни и интересни, по актуални лингвистични теми.
Вие сте преподавател по български език и изследовател на българския език и култура в Букурещкия университет. Какви български теми представляват интерес за Вас? До каква степен българистиката Ви предлага достатъчно възможности за професионално развитие? Успявате ли да изградите професионална мрежа с колеги и приятели от България и други страни или заниманията с български език са самотно занимание?
Преподавам структура и практика на българския език в Букурещкия университет, което включва теми, свързани с граматиката (морфология, лексикология, синтаксис и т.н.) и емпиричната езикова практика, така да се каже. Преподавам също така българска култура и цивилизация. Автоматично това са и областите на моите интереси, тези в сферата на лингвистиката. Темите са много интересни и винаги намирам нещо интересно, което да проуча и представя на конференции или да публикувам в научни списания. Напоследък вниманието ми е насочено главно към актуални лексикални явления, както и към влиянието на английския език върху българския и румънския езици. В тази връзка съм се занимавала с теми като морфологичната адаптация на английските заемки, явлението блендинг (или лексикална контаминация), фразеологичното изчисление по английски модел и т.н. Участието в конференции в страната и чужбина и публикуването на научни статии в специализирани списания ми дава добра възможност да се развивам професионално, както и да поддържам контакти със специалисти в областта. Не се занимавам с българска литература – моята колежка, проф. д-р Каталина Пую, е специалист в тази област – но с удоволствие я изучавам и все още се опитвам да съм в крак с новите публикации на юг от Дунав.
Как оценявате интереса на румънските студенти към българистиката и българския език в Букурещкия университет? До каква степен те смятат, че отварянето към България им предлага добра кариера и по-интересен живот? Какъв е обичайният им професионален път, след като са завършили български език?
Много добър въпрос. И така, каква е тяхната мотивация да изучават български език. Трябва да призная, че не е лесно да се привлекат млади висшисти да изучават език, който не е международно разпространен. Особено когато знаят, че ще се ангажират с тригодишно интензивно изучаване на литературата и граматиката на този език. Освен това, както всички знаем, повечето завършващи гимназия предпочитат да се занимават с по-приложни науки. Според мен най-трудното е да ги убедим да преодолеят нежеланието си и да се запишат в нашата катедра. След това те сами да се убедят, че това е било добро решение. На първо място, защото групите са по-малки (тази година имаме 15 студенти, записани в първи курс) и можем да работим много добре, като се съобразяваме с нуждите на всеки студент, помагайки му да достигне добро ниво на езикови познания. На второ място, преподавателите – аз, д-р Каталина Пую и д-р Николай Паскалев – винаги са много отзивчиви и следят нуждите на студентите, като се опитват да им помогнат да научат езика възможно най-ефективно. Това ги мотивира и ги кара да искат да учат български език.
Най-заслужилите от тях могат да получат стипендия за лятното училище в София или Търново, където в продължение на три седмици следват интензивна програма по български език и цивилизация. Освен това те имат възможност да заминат за един или два семестъра със стипендия по програма „Еразъм+“ в някой от нашите партньорски университети в България. Що се отнася до възможностите за професионална реализация, повечето от тях си намират работа в корпорация, където обикновено се изисква да владеят български език (в сферата на финансите, информационните технологии, маркетинга и т.н.), или стават сертифицирани преводачи. Хората с по-редки езици обикновено се търсят и от структурите на държавната сигурност. Някои студенти дори са станали част от дипломатическия корпус на Румъния в България.
През последните години на румънски език се появиха книги на български автори като Георги Господинов, Капка Касабова, Емил Андреев, Иван Станков, включително и благодарение на преводите на някои български преподаватели в Букурещкия университет. Как се оценяват техните книги от румънските читатели?
Наистина, някои от книгите, които са на мода, са преведени от професор Пую и от нашата бивша колежка, професор Мариана Манджуля Жатоп. Техните преводи бяха приети много добре от румънската публика. Вярвам, че румънските читатели обичат да откриват съседната страна и чрез литературата, която тя създава, а не само от гледната точка на туриста, който пристига в българските курорти. Въпреки че сме доста близки, мисля, че все още не се познаваме толкова добре в културно отношение и имаме още много да учим един за друг, а преводната литература от двете страни помага в този процес.
До каква степен сътрудничествота между българските университети и културни институции и Букурещкия университет, или алтернативно – европейските програми за академичен обмен, позволяват плодотворно взаимодействие на преподаватели и студенти между Румъния и България? До каква степен има нужда от български културен център в Букурещ и от румънски културен институт в София? Какво липсва или може да се подобри, когато става въпрос за румънско-българското академично и културно взаимодействие?
Фактът, че България е толкова близо и че е страна от Европейския съюз, значително улеснява осъществяването на съвместни проекти. Сътрудничеството ни с българските университети и институтите на Българската академия е много добро. Не само Катедрата по българска филология има ползотворни отношения с български специалисти, но и с колеги от други славянски филологии (руска, сръбска, чешка и др.), с колеги от английската катедра и с колеги от немската катедра. Тези връзки се изразяват в участие в конференции, организирани от нас в Букурещ или от българските колеги в София, Търново, Благоевград, Шумен, Пловдив, публикуване на наши трудове в специализирани списания от двете страни на Дунав, участие в изследователски проекти и стажове (напр. „ННП Българистика“) и преподавателски мобилности по програма Еразъм+. Част от културните дейности и събития се поема от нашата катедра (когато имаме възможност, организираме Ден на българската култура, открити лекции с гостуващи преподаватели от България – като тази наскоро на проф. д-р Станков и т.н.), но също така и от посолството на Република България и българската общност в Румъния. Поддържаме тесни връзки с тези институции и знаем, че в България колегите от Катедрата по румънска филология правят същото, като всеки път отбелязват заедно със студентите най-важните празници. Не съм в състояние да кажа дали би било възможно да се създадат културни институти (със сигурност би било полезно), но реално погледнато, това вероятно би било свързано с разходи, които не мисля, че двете страни са готови да поемат.
Позволете ми да завърша интервюто с един малко по-личен въпрос. Как развихте интереса си към българския език и култура дотолкова, че избрахте професионална кариера, посветена на тях? Какви открития имате като българоезична румънка, когато общувате с българи или посещавате България? Кои са ценните неща, които българите и румънците могат да си дадат един на друг?
Интересът ми към българския език и култура се зароди, когато започнах да уча в университета. Първоначално Факултетът по чужди езици беше вторият вариант в списъка ми за прием, но реших да остана, след като се запознах с преподавателите – професионалисти и утвърдени хора. Винаги съм имала влечение към областта на филологията, четенето и езиците. В българския език от самото начало ми харесаха неговата необичайност и предизвикателствата, които поставя пред граматиката. Българският език не е лесен за чужденците и това ми помагаше да не се отегчавам, винаги поддържаше жива мотивацията ми да го науча възможно най-добре. Още от университета ми доставяше удоволствие да откривам обичаите и културата на българския народ, да установявам нашите общи черти и различия. Няколко пъти ходих на лятно училище и по програма „Еразъм“. Най-много обаче оценявам хората там, тяхната откритост към нас и добротата им. В известен смисъл ми се струва, че много си приличаме и че сме преминали заедно през дълги векове на неприятна история, която ни е оформила по сходен начин в социално-културно отношение. Всеки път, когато отида в България, имам онова много познато усещане за дом.
Снимка: Кристина-Андрея Раду-Беженару (източник: Кристина-Андрея Раду-Беженару)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
