В Румъния можеш да създадеш критична маса и дори да спечелиш избори като независим кандидат

Мартина Ганчева, БТА, 11 юни 2024 г.

В Румъния можеш да създадеш критична маса и дори да спечелиш избори като независим кандидат. Такова мнение изрази пред БТА журналистът Владимир Митев от румънската секция на Радио България, който е и основател на българо-румънския блог „Мостът на приятелството“. Той даде пример с независимия кандидат Николае Щефануца, който си спечели депутатско място в новия Европейски парламент.

Владимир Митев коментира и местните избори в Румъния, които се проведоха на една дата с европейските – 9 юни. „Социалдемократическата партия излиза по-силна от тези избори на много места, в много окръжни градове. Те иззе влияние по места от Национално-либералната партия и ми се струва, че румънският премиер и председател на социалдемократите Марчел Чолаку сега е в по-добра позиция за всякакви избори, които предстоят“, обясни журналистът.

Следва интервюто, което Владимир Митев даде в пресклуба на БТА в Букурещ, в рамките на събитието “БТА 24/27 ЕС“ с пряко включване от 27 държави по повод изборите за Европейски парламент. “Мостът на приятелството” го препечатва с малки промени.

Резултати от местните избори в Румъния на 9 юни 2024 г.

Във вечерта на 14 юни 2024 г. Централната избирателна служба представи резултатите от местните избори, след като бяха преброени повече от 99% от гласовете за кметове и местни съвети и 94% от гласовете за окръжни съвети, като за последните преброяването приключи в 30 от 41 избирателни района.

Резултати за окръжните съвети

Избирателната активност за окръжните съвети беше 50,41 %, като бяха преброени 5 572 474 действителни гласа, което представлява 94,73 % от явилите се.

Резултатите от преброяването са следните:

• Социалдемократическа партия: 1 803 877 – 32,37%.
• Национално-либерална партия: 1 617 702 – 29,03 %.
• Алианс за обединението на румънците: 610 657 души – 10,96 %.
• Алсанс “Обединена десница”: 479 905 души – 8,61 %
• Унгарски демократичен съюз на Румъния: 343 803 души – 6,17 %.
• SOS Румъния: 169 827 – 3,05 %

Резултати за председателите на окръжните съвети

За избора на председатели на окръжните съвети, след централизирането на 31 от 41 избирателни района (сумирането на гласовете от въпросните избирателни райони), преброените гласове са общо 5 823 769, което представлява 95,51 % от явилите се да гласуват. Избирателната активност беше 50,70 %, а резултатите са следните:

• Социалдемократическа партия: 2 107 037 – 36,18%.
• Национално-либерална партия: 1 767 048 – 30,34 %.
• Алианс за обединението на румънците: 564 888 души – 9,70 %.
• Алианс “Обединена десница”: 487 381 души – 8,37 %.
• Унгарски демократичен съюз на Румъния: 327 942 – 5,63 %
• SOS Румъния: 184 958 – 3,18

Резултати от изборите за кметове

При избора на кметове избирателната активност е 50,67 %. Броят на валидните гласове, преброени до момента, е 8 066 267, което представлява 96,72 % от явилите се да гласуват.

Резултатите, обявени от Централното избирателно бюро за изборите за кметове, разпределени по партии, са следните:

• Социалдемократическата партия: 2 957 130 – 36,66%.
• Национално-либерална партия: 2 515 607 души – 31,19 %.
• Алианс за обединението на румънците: 515 220 – 6,39 %
• Алианс “Обединена десница”: 420 809 души – 5,22 %
• Унгарски демократичен съюз на Румъния: 378 591 души – 4,69 %.
• Независими кандидати: 294 072 – 3,65 %

Резултати от местните съвети

Избирателната активност в местните съвети беше 50,74 %. До момента Централното избирателно бюро е преброила 7 918 425 гласа, което представлява 95,99 % от явилите се да гласуват, от които:

• Социалдемократическата партия (PSD): 2 736 247 – 34,56 %.
• Национално-либерална партия (PNL): 2 194 604 – 27,72 %.
• Алианс за обединението на румънците: 759 502 – 9,59 %.
• Унгарски демократичен съюз на Румъния: 458,664 – 5,79 %
• Обединен десен алианс: 419,169 – 5,29 %
• Електорален алианс PSD-PNL: 197,180 – 2,49 %

Интервю с Владимир Митев

Господин Митев, очаквани или изненадващи са резултатите от европейските и местните избори в Румъния?

Бих искал да откроя едно-две неща, които ме изненадаха позитивно. Те не са свързани с големите партии. Интересното за мен е, че има независим кандидат за евродепутат, който проби и то с голяма подкрепа от младите хора. Това е Николае Щефануца, който е със зелена ориентация. Не си спомням в България да е имало такъв случай – човек без инфраструктурата на партия, от собствена активност, от това, че има мрежа, да стигне до там да бъде избран за европейски депутат. Разбира се, той има партийно минало. Бил е евродепутат и преди това. Има основата. Но все пак на тези избори се яви без тази “машинария”, както казват на румънски за партиите. Това, че в Румъния може да направиш критична маса и дори да спечелиш избори срещу партиите, които имат тези машинарии на своя страна, за мен е добър знак, че нещо зависи от хората. Подобен е случаят с кмета на Плоещ, който също има политическо минало, но бе избран като независим – става дума за Михай Полицяну. Тези случаи според мен могат да се разучат в България.

Защо европейските теми липсваха по време на кампанията? Не се дискутираха и дебатираха теми като Шенген или приемането на еврото.

Ако говорим конкретно за еврото, Румънската национална банка отдавна е заявила, че не бърза с приемането на тази валута. Явно има аргументи в тази посока. Искат първо да повишат жизнения стандарт. Знам за коментари на Даниел Даяну от Румънската централна банка, че се очаква в самата еврозона да има реформи. Така че не съм чул Румъния да бърза с влизането в еврозоната. Но тя е в различна позиция спрямо България, която има валутен борд. Трябва да се отчитат всички тези фактори. 

А защо европейските теми ги нямаше? Тях ги нямаше и в България. Може би един отговор е, че нашите държави, нашите народи се чувстват в по-голяма степен в периферията на Европейския съюз. Да усвояваш европейски фондове е нещо, което дава средства, дава ресурси, развива районите, но изисква технократски умения, умения за работа с документи, с юридически текстове, с проекти, които не са достъпни за масите. На тези избори в Румъния се търсеше комуникация с народа, за да гласува масово, затова и посланията бяха други.

Местните и европейски избори в Румъния бяха само началото на състезанието. Каква заявка дадоха партиите за президентските и парламентарните избори, които предстоят в Румъния по-късно тази година? 

Социалдемократическата партия излиза по-силна от тези избори на много места, в много окръжни градове. Изземва влияние по места от Националнолибералната партия и ми се струва, че румънският премиер и председател на Социалдемократическата партия Марчел Чолаку сега е в по-добра позиция за всякакви избори, които предстоят. В същото време всички очакват с голямо нетърпение да бъде обявена кандидатурата на настоящия заместник-генерален секретар на НАТО Мирча Джоана. Той има своите силни международни контакти. Марчел Чолаку е завършил университет на по-късна възраст. Той не е точно такъв тип политик, какъвто е Джоана, който е школуван и  от елита. Показателно е, че Чолаку е свързван с по-малките градове в Румъния. Това са различни типове политици. Но има хора от елита, които застават и зад двамата. Забелязвам, че има леви хора, които виждат в Чолаку човек с потенциал. Но дори и да спечели, а това не е сигурно, може да се наложи той да трябва да плаща цената за управлението си в момента. Имам предвид всичките тези средства за хората, които бяха раздадени през тази година и натоварват бюджета. Който управлява догодина, ще трябва да намери решения за дефицитите и дълговете, които генерират. 

Казвате, че позициите на Социалдемократическата партия и Марчел Чолаку са засилени? А тези на националистите?

Имаше съобщения през последните седмици, че местни структури на партията напускат, говоря за Националистическата партия „Алианс за обединението на румънците“ (AUR), тъй като разпределението на кандидатите в предизборните листи не ги устройвало. Имаше случай, в който самият лидер на партията беше разпитан от прокуратурата. Имаше съмнения, че по някакъв нереден начин са осигурени подписи за съпруга на сенаторката Диана Шошоака, така че той да участва в изборите и да отнеме гласове от нейната партия “SOS Румъния”. 

Така че на този етап изглежда сякаш има проблеми пред суверенистите. Но суверенисти има във всяка държава и виждаме, че на европейско ниво, в Западна Европа, суверенистите доста се засилват. Те са част от европейския пейзаж, независимо дали ни харесва или не. 

Да погледнем отвъд изборите. Преди броени дни посланикът на България в Румъния Радко Влайков даде интервю за една от водещите румънски телевизии b1 и изрази мнение, че към настоящия момент българо-румънски отношения се намират може би в най-добрия си период. Вие направихте едно изследване на българо-румънските отношения, което бе публикувано миналата година. Каква е вашата оценка?

Споделям оценката, че на политическо ниво периодът е добър за българо-румънските отношения. Но истинското предизвикателство е не само да се развиват тези отношения, когато има добри международни условия за това, а те да са и естествени. Тук ми се струва, че има още работа за вършене. Мисля, че румънците например не са свикнали особено българи да присъстват в техния живот, в техния график, в техните бизнес отношения. Като че ли има едно недоверие между двата народа. 

Може да има основания от миналото. Може да има инерция. Най-различни фактори може да легитимират това недоверие, но за мен голямата промяна в тези отношения ще стане, когато на хората от двата народа им е естествено да правят неща заедно. Това изисква практика. Може би иска и кураж в някакви моменти, но трябва да се практикуват тези отношения и да се преминава през някои изпитания в тях. И да има позитивна нагласа, отворена нагласа. 

Струва ми се, че това е един от дефицитите, когато си в периферна европейска зона. Все още е по-лесно да се гледа към центъра, по-лесно е да се доверяваш на някого, който идва от някоя по-утвърдена в международен план страна. Това, че в момента има добри условия и добър международен контекст за развитие на политическите отношения, е нещо много хубаво, но има и много други неща, които трябва да се случат. Има нужда от повече организации и хора, които имат доверието и на двете страни. Те могат да са едно средство да се развиват отношенията и то не с някакво надлъгване, не със сила, не с извиване на ръце, а по диалогичен, нехегемонистичен начин между народите. 

Снимка: Предизборни афиши за румънските европейски и местни избори в Букурещ (източник: Мостът на приятелството)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author