Българо-румънските отношения разкриват потенциала си, когато между участниците в тях има доверие

Моника Върбанова

Мостът на приятелството: Във връзка със своята по-голяма тема за румънското инфраструктурно строителство и българо-румънските проекти за инфраструктурно свързване вестник “Капитал” се свърза с основателя на българо-румънския блог “Мостът на приятелството”, за да потърси мнението му относно някои актуални проблеми в двустранните отношения. Владимир Митев коментира каква характеризира румънската външна политика и каква е динамиката на българо-румънските отношения през последните години. Той посочи някои трайни проблеми в двустранните отношения – липсата на доверие и лошата комуникация, резултатите от които се виждат периодично. Журналистът посочи и някои възможни решения, свързани с повече взаимно опознаване и нарастване на потенциала в отношенията между българи и румънци. Според него тези отношения трябва да имат динамика, идваща от двата народа и способна да извърши промяна. Той се опасява, че липсата на подобна динамика води до ситуация, в която промяната в отношенията между двете страни се случва само благодарение на натиска от техните международни партньори.

Интервюто бе цитирано отчасти в статията на вестник „Капитал“ „Защо не можем да пресечем Дунава“ на Моника Върбанова от 11 октомври 2024 г. То се публикува изцяло от блога „Мостът на приятелството“ със съгласието на медията.

Моника Върбанова: Какво характеризира външната политика на Румъния през последните години?

Владимир Митев: Румънската външна политика, поне в мой прочит, традиционно се опитва да се впише в някакви по-големи визии и подходи към нашия регион, като стане важно звено от тях. Пример за това е румънската активност във формата B9 (обединяващ страните на източния фланг на НАТО от 2015 г. насам), инициативата за регионално сътрудничество в източната част на ЕС “Триморие” (Букурещ бе домакин на нейната среща на върха през 2018 г. и 2023 г.) и платформата “Молдова” (в която Румъния заедно с Франция и Германия подкрепя финансово Република Молдова). 

Знаково бе и посещението на румънския президент Клаус Йоханис в Киев през лятото на 2022 г., което стана заедно с лидерите на Германия, Франция и Италия. Така той изигра ролята на политик от европейския Изток, който подкрепя западноевропейския подход към воюващите страни. 

По онова време Полша и Великобритания бяха ястребите по отношение на Русия, докато западноевропейските държави, доскоро базирали икономиките си на руски суровини и инвестиции в Русия, бяха критикувани за по-умерените си позиции в подкрепа за Украйна. Впоследствие в есента на 2023 г. Румъния и Украйна сключиха стратегическо партньорство, като много от препъникамъните в двустранните отношения бяха преодоляни – например когато става въпрос за отношението на украинските власти към румънския език и към румънското малцинство. Така Румъния не само показа, че е преден пост на НАТО в региона, но и защити свои национални интереси по теми, заради които по-рано бе критикувана от суверанистите. В крайна сметка на европейските избори от 9 юни 2024 г. двете суверенистки партии взеха заедно малко под 20%, докато през 2023 г. очакванията бяха, че целият суверенистки блок може да достигне 28-30%. 

За румънската външна политика могат да се кажат много неща и те вероятно биха изненадали неинициираните хора. Например, румънските елити по сигурността са много добре свързани със западните, доколкото Румъния е преден пост на НАТО в региона. Но това не пречи румъно-унгарските отношения да са доста добри, както и да има силна суверанистка тенденция в румънската политика. Освен това Румъния е привлякла значителни западноевропейски инвестиции, което позволява на много от нейните граждани, особено на младите хора, да имат достъп до европейски пари. Всички тези неща имат своето влияние върху националната и външната политика на Румъния.

Как еволюират българо-румънските отношения през последните години?

Идването на власт на кабинета Петков в края на 2021 г. създаде нова динамика в българо-румънските отношения. Тя се засили особено в контекста на руската инвазия в Украйна и предизвикателствата, която тя отправи към страните в нашия регион. Много от темите в двустранните отношения, по които нямаше движение преди, започнаха да бъдат размразявани. Развитието на инфраструктурните проекти отново излезе на преден план. Активизира се и сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността. 

През март 2023 г. президентите на двете страни – Румен Радев и Клаус Йоханис подписаха в София декларация за стратегическо партньорство между двете страни. Тя очерта общото желание за по-добри политически, икономически и културни отношения между двете страни. Заяви желанието им за нов мост при Русе-Гюргево. И подчерта, че двете страни навлизат в нов етап на своите отношения, в които те могат да съгласуват по-тясно своите позиции и действия на европейско и международно ниво.

В момента изглежда, че в двустранните отношения се развива най-вече сътрудничеството в сигурността и отбраната. Румънският културен институт подкрепя културни събития с участието на румънски и молдовски граждани. Има и концерти с класическа музика с участието на български изпълнители в Румъния. 

Но големи части от двата народа не са свикнали да правят неща заедно. И има видим дефицит на доверие – както между елитите, така и между народите, които не се познават и обикновено не се и интересуват особено едни от други. В двустранните, а и в регионалните отношения на двете страни има нужда от повече хора и организации, които да действат като мостове на приятелството – т.е. да имат доверието на различните страни, но и да създават доверие помежду им със своята дейност. Без повече доверие и без нарастване на потенциала в отношенията (т.е. повече взаимно опознаване между хората и създаване на мрежи) двустранните отношения ще продължат да се развиват не със собствения импулс на двете общества, а само с динамиката, която идва от техните партньори (която обяснява съществуващото взаимодействие в сферите на отбраната и сигурността, но и отсъствието на този етап на значими постижения извън тях). Надявам се, че няма да стигнем до ситуация, в която интересът на партньорите ни да си сътрудничим отслабва и отново се връщаме към политически, междуинституционални или междучовешки отношения с ниска интензивност.

Успяват ли да си говорят България и Румъния или често се губим в превода? 

През лятото на 2024 г. проблемите на ниво комуникация относно ремонта на Дунав мост и такса дезинфекция показаха, че е налице лоша комуникация и липса на доверие. Те бяха съпътствани с появата на фалшиви новини в румънските медии. Но дори и новините да не бяха верни, те отразяваха по верен начин наличието на недоверие и стереотипи по отношение на българските управляващи – нещо, които имаме и у нас в България в отношението си към тях. Освен това политиката на българската държава да създава паркинги за тирове по границите, където има различни цени за български и чуждестранни шофьори, както и събирането на такса дезинфекция по границата с Турция очевидно предизвикват реакция не само в Румъния, но и в други страни, чиито шофьори преминават през българската територия.

Правило ми е впечатление и че България до скоро не комуникираше нищо за себе си, с което да контрира фалшивите новини или медийните кампании срещу себе си. Например, години, може би дори десетилетия, в Румъния съществуваше мнение, че в България се крадат целенасочено румънски автомобили. Познавам хора, които избягваха да идват на море в България или идваха с тревога, защото до тях бяха достигнали истории на откраднати румънски автомобили. Доколкото ми е известно, за цялото време до днес само една българска медия е писала на румънски по този въпрос, изисквайки информация от институции в двете страни за кражбите на румънски автомобили у нас. 

Струва ми се, че и у нас има значими части от гражданите, които нямат доверие на хора и неща, свързани или идващи от Румъния. Според мене този феномен на недоверието и трудността да се взаимодейства с нужната степен на осъзнат взаимен интерес, дълбочина и трайност в отношенията показва нуждата от неутрални пространства между двете страни, където не доминира хегемонията и националния егоизъм на едната или другата държава, а възникват условия за нормален диалог и създаване на връзки.

Защо не можем да довършим ключови проекти докрай – фериботната връзка, новите мостове се бавят, удълбочаването на Дунава? 

За мостовете мисля, че има определени процедурни изисквания, които удължават във времето процеса по изграждането им – и това вероятно обяснява защо за новия мост при Гюргево и Русе се говори поне от лятото на 2022 г., че има политическа воля за реализацията му, но едва тази есен бе обявена обществена поръчка за фирмата, която ще направи неговото предпроектно проучване.  Има вероятно и политически контекст – например, фактът, че в София не може да се сформира трайно мнозинство и правителство и че се сменят често министрите. 

Не съм запознат с кухнята на проекти като новия мост или ферибота между Гюргево и Русе. Само забелязвам, че когато между българи и румънци има доверие, много неща стават възможни. И дори могат да се реализират бързо. Но един от проблемите и на двете страни е, че влизат в тези отношения с багаж във всякакъв смисъл – с подозрение, гордост, нагласа за надлъгване или че ще бъдат излъгани и т.н. Тези неща могат да се усетят, когато хората взаимодействат по-дълго време и присъствието на тези феномени в отношенията поставя граници на възможното в тях. Истинските мостове възникват там, където и двете страни съумеят да се отучат от багажа, който са натрупали от живота в своето общество и нация и усвоят нещо ново от опита с другата страна. С други думи не само за мостовете, а и въобще успяваме толкова малко с румънците и те успяват толкова малко с нас, защото сме хора с култура и мислене като на народи от периферията. Ако искаме да имаме повече реализации с когото и да е от нашите съседи, трябва да сме способни да станем и бъдем нови хора, способни да трансформират както социалната си среда, така и себе си.

Снимка: Пиаца Романъ в Букурещ (източник: Pixabay, CC0)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author