Румъния и България – приятелство с противоречия в ЕС

Румънският журналист от сайта PS News Дан Нику коментира идеята за по-интензивно румънско-българско сътрудничество в региона на Черно море

Дан Нику

Тази статия бе публикувана на 18 юли на румънския сайт PS News. В нея Дан Нику анализира актуалното състояние на румънско-българските външнополитически отношения, като разглежда и инициативата за създаване на черноморски макрорегион на ЕС, позовавайки се на информация, публикувана по-рано на блога „Мостът на приятелството“. Дан Нику има бакалавърска степен по политически науки и магистърска степен по политическа теория и анализ от Националната школа по политически и административни науки в Букурещ, която завършва през 2012 г. В момента е журналист международник в новинарския портал PS News, базиран в Букурещ. Наред с останалите си компетенции Дан Нику чете и разбира български език.

От началото на месец април 2017 г. в България започна да добива контури една нова външнополитическа идея, която се отнася и до Румъния. Става въпрос за инициативата за създаването на европейски черноморски макрорегион.  Според визията на експертите по международни отношения в София той включва България и Румъния.

Ще пиша по тази тема, като я съпоставя с действията на официален Букурещ, но и с показаните възможности, които съм открил в румънската експертна общност по отношение на Черно море. Ще започна с визията на Букурещ и ще продължа с тази на София, след което ще анализирам шансовете за успех на българския проект в контекст на развитието на двустранните румъно-български отношения.

След посещението от 9 юни 2017 г. на президента Йоханис във Вашингтон и историческата му среща с неговия американски колега Доналд Тръмп се чуха гласове на уважавани външнополитически експерти в Букурещ. Според тях дипломатически успех маркира отдалечаването на Румъния от по-непривилегирования й статут в ЕС, който тя споделя с България, без това да означава задължително, че България и Румъния няма да продължат да си сътрудничат по реализираните от тях двустранни проекти и по многостранните такива в рамките на ЕС.

Икономистът Петришор Пею, експерт на Университетската фондация за Черно море (FUMN) пише в свой коментар, публикуван на 14 юни на сайта на Фондацията:

„Историческата среща между Клаус Йоханис и Доналд Тръмп в Белия дом означава за нас края на периода „Румъния и България“… На практика Доналд Тръмп върна отново Румъния в групата страни „от първа класа“, т.е. сред най-близките приятели на САЩ, които са глобални партньори на Вашингтон… „Румъния има възможност да избере между разширяването на Вишеградската четворка (от сегашната формула V4 и на новата формула V6, където ще влязат Румъния и България) или да игнорира плановете на „бунтовниците“ във Варшава и Будапеща и да се доближи до Берлин и Париж… Но най-вече ще трябва да работим за намаляването на пропастта между нас и Централна Европа, където е Вишеградската група: политически Америка ни възприема в пакет с Полша (другия шампион на атлантизма в региона) и може би символично Доналд Тръмп ще отиде на 6-7 юли във Вроцлав на среща на V4 с цел консолидацията на единния централноевропейски и източноевропейски свят: т.нар. формат „инициатива  на трите морета“ (Балтийско, Адриатическо и Черно море). Всъщност това ще е стартът на проекта от времената между двете световни войни „Междуморие“ (една фикс идея за федерализацията на Централна и Източна Европа срещу Берлин и Москва)“. 

В следващите редове PS News представя две мнения, идващи от българската външнополитическа общност.

Първата визия за румъно-българските отношения, която представям, принадлежи на Любомир Кючуков – директор на Института по икономика и международни отношения в София.

На сайта на FUMN Кючуков присъства със следната автобиография:

Любомир Кючуков е български дипломат от кариерата и външнополитически анализатор. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал е в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Започва дипломатическата си кариера като аташе в българското посолство в Букурещ. Бил е заместник-министър на външните работи, член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България, член на Съвета по евроинтеграция към Министерския съвет. В периода 2009-2012 г. е посланик в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски, ползва италиански език.

В интервю, публикувано на 13 април на сайта на FUMN с разрешението на осъществилия го – българския журналист Владимир Митев,  основател на блога „Мостът на приятелството, един блог за дуото Румъния-България“, експертът Любомир Кючуков потвърждава:

Преди две години заедно с бившия външен министър Соломон Паси лансирахме идеята за създаване на Група Б-5 (или „Балкански Вишеград”) с участието на България, Румъния, Гърция, Хърватия и Словения (при евентуален неин интерес). Примерът на четворката от Централна Европа е достатъчно убедителен за ролята и ползите от подобно сътрудничество…

По силата на една не особено понятна логика в етапа на кандидатстване и първите години на членство в ЕС България и Румъния като че ли бяха по-скоро в режим на съревнование, отколкото на сътрудничество. Това си има своето обяснение, което обаче едва ли може да служи за оправдание – и двете страни бяха притиснати от необходимостта за довършване на необходимите реформи, от Механизма за сътрудничество и наблюдение (CVM), от сериозните вътрешни проблеми. Едва ли има по-естествено сътрудничество в рамките на ЕС от това между България и Румъния – както през призмата на общите проблеми, които решават (отпадането на CVM, приемът в Шенген, евентуално в Еврозоната, сигурността в района на Черно море и Балканите и т.н.), така и с оглед координация и защита на съвместни идеи и инициативи в рамките на ЕС. От ключово значение и за двете страни е да се опитат да променят: първо, отношенията към тях като за проблемни членове на ЕС;  второ, визията за нашия регион като за европейска периферия, генерираща повече проблеми, отколкото даваща добавена стойност за целия Съюз. Създаването на инфраструктура на практически двустранни и многостранни връзки в региона, независимо от многобройните проблеми и конфликти тук, на своеобразна структура от мрежи на диалог и сътрудничество, е задължителна предпоставка за това.

Друг дипломат и експерт по международни отношения от България – евродепутатът Георги Пирински, дефинира по-ясно перспективата на България спрямо отношенията с Румъния вътре в ЕС.

Блогът „Мостът на приятелството“ представя следната биографична бележка за Пирински:

Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. През 1980-1989 г. е заместник-министър на външната търговия на България. Депутат е в шест поредни български парламента (1990-2013 г.). Бил е външен министър (1995-1996 г.) и председател на Народното събрание (2005-2009 г.). От 2014 г. е член на Европейския парламент.

В интервю, публикувано от българския журналист Владимир Митев на 3 май 2017 г. на неговия блог Пирински говори за своята инциатива за създаването на европейски макрорегион Румъния-България, представена през април в София:

Въпрос: Господин Пирински, на кръгла маса в София в началото на април 2017 г. представихте идеята за създаване на Черноморски еврорегион, която да стане част от политическите инициативи на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Каква е същността на Вашата идея? Какви резултати за черноморските страни и за ЕС очаквате, ако тя бъде реализирана?

Отговор: Същността на идеята, която бе обсъждана на конференцията на 3 април в София, е да се направи опит България и Румъния като черноморски страни членки на ЕС да инициират разработката на така наречената Макрорегионална стратегия за региона на Черно море. Съгласно общоприетото определение, Макрорегионалната стратегия е интегрирана рамка, утвърдена от Европейския съвет, за преодоляване на общи предизвикателства пред даден географски ареал. Те засягат държави членки и трети страни, разположени в него, които съответно оползотворяват засилено сътрудничество, спомагащо за постигането на икономическа, социална и териториална кохезия.

Както е известно, първата такава стратегия бе предложена преди десет години от Балтийските държави от Евросъюза, което доведе и до създаването на макрорегиона на Европейския съюз за Балтийско море /МЕСБМ/ през 2009 г. През следващите години бяха създадени още три такива макрорегиона – Дунавския, Алпийския и Адриатико-Йонийския. И за тях инициатори бяха съответните държави членки на ЕС, като участнички станаха и трети страни от дадения регион.

Счита се, че такава интегрирана рамка предлага две важни предимства – успешно справяне с проблеми, които страните по отделно не могат да преодолеят, и съвместно очертаване на общо виждане за бъдещето на региона. Идеята е да се постигат възможно най-добри резултати чрез съгласуване на политиките и ресурсите, заделяни от ЕС за даден регион, без да се изискват нови средства, институции или норми.

Румъния и България – „братя по оръжие“ в ЕС?

През първите шест месеца на 2018 г. България ще бъде ротативен председател на ЕС, а Румъния ще я последва в периода 1 януари – 1 юли 2019 г. През втората половина на 2018 г. председателството на ЕС ще бъде в ръцете на Австрия, страна, която се намира на река Дунав и която има геополитически интереси в черноморския регион.

В този контекст трябва да се припомни, че с изключение на Хърватия Румъния и България са двете най-нови страни членки на ЕС. Те се присъединиха на 1 януари 2007 г., а Хърватия ги последва на 1 юли 2013 г.

Румъния и България са подписали общ договор за присъединяване към ЕС на 25 април 2005 г., според Уикипедия. Разбирателството между двете страни и ЕС води до общото им приемане на 1 януари 2007 г. Оттогава в официалните документи на ЕС съществува концепцията за „Групата на десетте“ (А-10) – страните, които са се присъединили през 2004 г., и една друга група, съставена от Румъния и България (разширението на ЕС през 2007 г.).

Следователно има определено очакване на централното ниво на ЕС (Европейската комисия), че Румъния и България ще действат съгласувано по регионалните проекти и инициативи на ЕС.

Въпреки това Румъния, която има по-висок стандарт на живот спрямо България (през 2017 г. минималната заплата на север от Дунава е 322 евро спрямо 235 евро в България, според данни на Евростат, цитирани от Mediafax), предприема след 2007 г. дипломатически усилия да преодолее този статут на обвързаност с южните съседи. Досега не е успяла, тъй като няма да се присъедини към еврозоната според първоначалните си предвиждания от 2019 г., нито е успяла да влезе в шенгенското пространство, независимо, че също като България е задължена от европейските си ангажименти да го направи в близкото бъдеще.

Посещението на Клаус Йоханис във Вашингтон през юни и срещата му с американския президент Доналд Тръмп на 9 юни може да бъдат интерпретирани като първи знак за отдаването на предпочитание към Румъния в стратегическото партньорство със САЩ и НАТО и за начало на отделянето й от България.

Що се отнася до ЕС, в Брюксел продължават да правят опити да поддържат единството на всички 28 страни-членки на европейската общност. Има и инициативи за регионализация като „Европа на две скорости“, които предвиждат страните от старото ядро на ЕС (членки преди 2004 г) – общо 15 държави, заедно с членките на еврозоната да запазят своя формат на сътрудничество. В същото време онези, които запазват националната си валута, получават „втора скорост“, показваща различното ниво на интеграция помежду им. Централна и Източна Европа предстои да запазят в сила своите международни норми на сътрудничество в ЕС. Не става въпрос за два Европейски съюза, а за трайното създаване на различие между Западна Европа от една страна и Централна и Източна Европа от друга.

Румъния и България искат да останат близки партньори в ЕС, но съществуват и стари и все още неразрешени противоречия

Първата официална среща между президента на Румъния Клаус Йоханис и неговия български колега Румен Радев се проведе в Двореца „Котрочени“ на 28 юни 2017 г. Двамата държавни глави имаха своите дискусии относно партньорските отношения между двете страни в ЕС и в НАТО, двустранните връзки в енергийната сфера и сигурността, но и сътрудничеството през първата половина на следващата година – 2018 г., когато България ще бъде председател на ЕС. Според президентските дискусии присъединяването в шенгенското пространство изглежда остава основната обща външнополитическа цел вътре в ЕС и за Букурещ и за София.

Българският президент говори за това, което София счита „румънски модел на борбата с корупцията“, който той оцени позитивно, изразявайки желанието си България да обмени опит с Румъния в борбата с корупцията.

Все още липсва отвореност у властите в България за преподаването на румънски език в училищата в района на река Дунав, където живеят етнически румънци, като темата се заобикаля от българската страна. Президентът Радев заяви, че „в България всички граждани имат равни права, независимо от етноса, религията или майчиния език, а българската държава прави всичко възможно, за да защити правата на своите граждани“. Радев изрази тази официална позиция на президентската институция в София в отговор на желанието на президента Йоханис да бъде даден достъп до образование по румънски език на етнокултурни румъноезични общности в България, известни както със съвремения етноним („румънци“), така и със старото румънско име „власи“.

Според официалните данни при последното преброяване в България (2011 г.) в съседната страна живеят 4464 етнически румънци, от които 866 се обявяват за румънци, а 3598 – власи.

На властите в двете страни ще им е трудно да осъществят програма за двустранно сътрудничество, която да отговаря на демонстрираните очаквания от официалните лица и експертите при положение, че в двустранния дневен ред съществуват неразрешени въпроси. Но дори и сега румънско-българските отношения изглежда са на най-високата си точка след 1 януари 2007 г.

Прочети и на румънски език!

 

About Author