

Малгожата Кулбачевска-Фигат
Тази статия бе публикувана на 7 декември 2020 г. на полския сайт Strajk.eu. На 8 декември 2020 г. премиерът Людовик Орбан подаде оставка, а правителството бе оглавено от министъра на отбраната генерал Николае Чука. Чука и до момента бе изключително влиятелен министър, от когото зависеха много решения. Ако той продължи да бъде премиер и на бъдещото правителство, това вероятно ще е знак, че Румъния се настройва за идването на Джо Байдън в Белия дом, когато се очаква страната заедно с България да бъдат на предни позиции в усилията на САЩ да сдържат Русия и може би Турция.
Румънската Социалдемократическа партрия (PSD) наподобява профила на полската партия “Право и справедливост” в много отношения: това е партия, представляваща политически по-малки градски центрове или селски райони, а не метрополии. За нея гласуват хора, загубили в резултат на прехода, а не средната класа. Обикновено PSD заема доста консервативна позиция. По време на последното си управление през 2016-2019 г. PSD наред с други неща увеличи пенсиите. Партията обаче беше отслабена от корупционни скандали. В края на 2019 г. бе принудена предаде властта на проевропейската Националнолиберална партия (PNL), а бившият лидерът на PSD Ливиу Драгня беше осъден през пролетта на 2019 г. на затвор за злоупотреби (той ги е извършил няколко години по-рано като областен управител в окръг Телеорман).
На изборите PNL очакваше лесен успех и продължаване на управлението на правителството на Людовик Орбан, въпреки че то нямаше с какво да се похвали нито като подобряване на финансовото състояние на румънците, нито като борба с пандемията. Резултатите от гласуването (все още непълни, преброени са над 90% от гласовете) показват нещо друго: най-високият резултат е регистриран от Социалдемократическата партия, която получава 29,39% при изборите за Камарата на депутатите и 29,83% при изборите за Сенат. Либералите получиха 24,2%. Трети е либералният алианс между Съюза “Спасете Румъния” и партията “Плюс” (USR PLUS) – с 15,5%. Втората голяма изненада е резултатът от крайнодесния Алианс за обединението на румънците (накратко AUR или Gold), който излезе четвърти с над 8% от гласовете. Пета по резултати е партията на унгарското малцинство (UDMR), която спечели 7,2%. гласове.
Социалдемократическата партия не може да сформира правителство – нито USR PLUS, нито унгарската партия ще влязат в коалиция с нея. AUR няма да се коалира със социалдемократите нито идеологически, нито организационно, защото тази крайнодясна организация се представя за антисистемно образувание, враждебно настроено към всички стари играчи на румънската политическа сцена. Въпреки че лидерът на PSD Марсел Чолаку призова премиера Орбан да разбере, че хората не го искат и да се оттегли, Румъния сега е изправена пред договорка между десните формации за съставяне на правителството. Едно обаче е сигурно: то няма да има стабилно мнозинство в парламента. Голяма част от обществеността не одобрява про-бизнес курса, който правителството на PNL представлява.
“Преди изборите очаквах резултатите да запечатат завръщането на технократите на власт с пълна сила. Това завръщане вероятно ще се осъществи, но те няма да получат удобното мнозинство, на което се надяваха. Добрият резултат на PSD показва, че лозунгите за приватизация и подкрепа на бизнеса, провъзгласени от най-големите десни партии, са посрещнати от избирателите с съпротива. Лидерите на десните партии са възприемани от части от румънското общество като привилегировани, арогантни и егоистични хора. На този фон имиджът на социалдемократите, върху които досега имаше силна стигма, изглежда се подобрява”, казва Владимир Митев, български ляв журналист и експерт по румънски въпроси, пред портала Strajk.
По време на предизборната кампания PSD всъщност се опита да се покаже като сила, която се грижи преди всичко за гражданите. Когато PNL обяви 14-процентно увеличение на пенсиите за следващата година, социалдемократите внесоха изменение в закона в парламента, предлагайки заради пандемията 40% увеличение на пенсиите (които са предимно драстично ниски). Дясното правителство реагира на това предложение с обвинения в “икономическо престъпление”, извършено от опозицията, и заяви, че подобно увеличение на публичните разходи би означавало спад на доверието в Румъния в очите на рейтинговите агенции или Международния валутен фонд. В кампанията социалдемократите също предложиха увеличаване на минималната заплата до 3500 леи (718 евро) (в момента 2230 леи (458 евро); полската и румънската валути са почти еквивалентни), премахването на данъците за тези, които получават минимална заплата, изграждането на нови болници и разширяването на мрежата от местни здравни центрове до 800 заведения.
Фактът, че програмата на социалдемократите спечели одобрението на близо една трета от населението, спадането на иначе голямото одобрение към десницата и негативният ефект от пандемията върху правителството може да принуди новия неолиберален премиер да изчака с най-антисоциалните ходове.
“Румънците, гласуващи за социалдемократите, очакват правителството да продължи с приватизацията, включително приватизацията на здравната система. Те се страхуват и от политика на строги икономии, тъй като десните партии многократно заявиха, че бюджетният дефицит и недостатъчните данъчни приходи пречат на изплащането на заплати и пенсии без да се поемат допълнителни дългове. Сега обаче новото мнозинство ще трябва да докаже, че служи на хората, а не само на едрия капитал. Ако въведе про-бизнес реформи, ще трябва да направи нещо, за да не антагонизира големите и бедни социални маси”, коментира Владимир Митев и допълва: „Разделението между елита и масите в Румъния винаги е било силно и може да има неочаквани последствия. Успехът на AUR също е един от тях. “
Каква роля ще изиграят крайнодесните, които съществуват само от година, остава загадка за много граждани и коментатори. Манифестът на AUR е пълен с противоречия: препратките към европейса принадлежност на партията стоят в съседство с препратки към войнстващото православие и призиви за борба срещу „културния марксизъм“, както и с визията за Велика Румъния (с историческа Бесарабия, сега независима Молдова, в нейните граници, както преди Втората световна война). В едно от интервютата си лидерът на партията Джордж Симион посочи, че е вдъхновен от полското правителство. AUR успешно взе гласовете на консервативната десница – партията PMP, която привличаше този електорат от години, но този път не влезе в парламента. Колко „антисистемност“ има в тази румънска версия на американската alt-right? Според Владимир Митев партията има шанс да се привлече част от недоволните от сегашната икономическа ситуация в страната, ако либералната десница реши да приложи реформи на свободния пазар, но е трудно да се види в нея реална алтернатива.
Снимка: Румънският парламент (източник: Pixabay, CC0)
Прочети на полски език!
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!