Михаил Иванов: Конфликтът в ДПС между Пеевски и Доган е част от продължаващата дестабилизация на България

Генка Шикерова, Свободна Европа, 9 юли 2024 г.

Бившият съветник на президента Желю Желев по етническите и религиозните въпроси гостува на предаването Студио България на българската секция на“Свободна Европа” с водещ Генка Шикерова, за да обясни какво се случва в ДПС, където единият от двамата съпредседатели – влиятелният бизнесмен и политик Делян Пеевски, влезе в конфликт с почетния председател на партията – Ахмед Доган. Михаил Иванов обясни, че партията от самото си начало е единство на два елемента – политическото представителство на българи, турци, помаци и роми, и българските икономически (олигархичи) интереси. Напрежението между тези два елемента – етническият и икономическия са едно възможно обяснение какво се случва сега в нея.

Генка Шикерова: Здравейте, Вие сте със “Студио България” на Свободна Европа. Аз съм Генка Шикерова. 

Миналата седмица ДПС се разцепи. Какво следва? Между почетния председател Ахмет Доган и един от председателите на партията Делиан Пеевски има напрежение. В партията има две фракции. Едната е около Доган, която се нарече автентичното ДПС и другата около санкционирания за корупция от Съединените щати и Великобритания Пеевски. От лагера на Доган излязоха със обращение, че връщане назад няма. В изявление Пеевски каза, че няма тема Доган-Пеевски, а депутатът Хамид Хамид каза, че отношенията Пеевски-Доган са като между баща и син.

Следващият ми гост е изследовател на така наречения възродителен процес по времето на комунизма. Бил е съветник на президента Желю Желев по етническите и религиозните въпроси. Той е един от малкото хора у нас, които знаят как бяха създадени ДПС и Ахмед Доган.

Гостува ми доцент Михаил Иванов. Здравейте!

Добър ден!

Бих искала да започна с едно заглавие от анализ на нашия колега Николай Лъвчиев, който е като въпрос към вас. Бореха се за права, сега избират Пеевски от списъка Магнитски. Къде беше и къде стигна ДПС?

Това е заглавието на Николай и въпросът към вас.

И какъв е въпросът? Къде стигна ДПС?

Къде стигна ДПС?

То не е много точно това заглавие. Много по-голямата част от хората, които се бореха за права, от нези, които бяха най-демократично мислещи, бяха изгонени по време на събитията през 1989 година. Тогава майските събития започнаха с това, че бяха изхвърлени от България, някъде между 1000 и 2000 души. Това е най-активната част. Това са хора, които работиха наистина за демократично преустройство на България и те казваха, че проблемите на общността им ще се решат тогава, когато се решат проблемите на България. Всички тези хора ги няма.

Те сега са в Турция или на някои други места по света. Разбира се, остана една демократична част, която и бореща се за свобода, която беше по затворите. Но много бързо след създаването на ДПС, голяма част от тези хора, които са били по затворите, бяха също отстранени.

От тези, които бяха в най-най-първата конференция, учредителната конференция на ДПС, която мисля, че се проведе през март 1990 година, от тези, които учредиха ДПС на тази конференция, от тези, които създадоха преди това ДПС в Варна и в Кърджали на 4 и 8 януари 1990г., голямата част бяха отстранени.

И така, разбира се, днешното ДПС е по-различно от това, което бе наследено от борбата срещу комунистическия режим.

Как се появи Ахмед Доган? Бихте ли припомнили тази част от историята?

Ахмед Доган се появи малко неочаквано за всички. В същност, ние го познавахме като човек, който е бил в затвора и който се е борил за правата на турците, който е един от лидерите на една мощна организация. Това постепенно го разбрахме.

Аз специално се запознах с жената, от която той има дете. Те жиееяха на съпружески начала. Тя се казва Таня Желязкова. И даже под нейно влияние, мотивиран от разговори с нея, аз предложих се да създаде Комитет за национално помирение. Това беше през декември 1989 година. Предложих го на събрание на Клуба за гласност на 1 декември 1989 г. Много хора влязоха в този комитет.

Тук говорим за хора като Блага Димитрова, като Дончо Папазов, като Христо Ганев и Бинка Желязкова. Той са една голяма част от българската интелигенция – кинаджи, художници, Академик Румен Цанев, Радой Ралин.

Всички тези хора влязоха в Комитета. Имаше много физици, аз съм физик всъщност. И когато трябваше да си изберем ръководство, няма никога да забравя, когато преди това събрание… Доган току-що го бяха пуснали от затвора. И аз в един телефонен разговор, веднага Таня ни свърза, му предложих да влезе в ръководството. Той отказа.

На самото събрание Кин Стоянов отново повтори искането към Доган, покани го да бъде един от нас, да бъде в ръководството. Той отново отказа. Каза, че неговите планове са други, че му трябва време за да ни има доверие, така да се каже.

И той тръгна по друг път. Нашата формула беше “турци, българи, всички хора от малцинствата заедно”. Евреите бяха много активни, мога да ви кажа. Бъдещите ръководители на Шаломи, на Бней Брит, на ложата “Кармел”, също бяха между нас. Еди Шварц и Фреди Криспин. Помаци, роми. Мануш Романов.

Формулата беше – всички етнически групи заедно. Той обаче реши да тръгне по друг път и създаде, първоначално, даже Движението за права и свободи се наричаше, той го беше нарекъл Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите във България. Трябваше да му казваме да не го правим, да го убеждаваме, но така ли, значи, замисъла беше да бъдат само мюсюлмани, защото и помалците също трябваше да влезат. Така постепенно се разви… 

Аз се опитвах да сътруднича с него, заедно с Антонина Желязкова. Тогава имаше много неща, много широко поле за сътрудничество и за възстановяване правата на езика, на името, социални права, много тежки в резултат на тази голяма миграция. Той обаче продължи сам и много бързо той по някакъв начин с посредници, разбира се, се свърза с представителите на зараждащия се голям български капитал. Става дума преди всичко за “Мултигруп”.

И още в 90-та година, още по време на митингите за Великото народно събрание, на президиумите, на трибуните, на митингите и събранията на Движението за права и свобода се появи Илия Павлов. Илия Павлов, който е… Стана там шеф на тази корпорация “Мултигруп”. Други дейци на “Мултигруп” на различни конференции предават поздрави от името на MG. Т.е. между Движението за права и свобода, че Ахмед Доган и тези ориентирани към не много ясен бизнес посредници създадоха много тесни връзки. Така постепенно парите навлязоха в Движението за права и свобода. И стъпка по стъпка Движението за права и свобода започна да се отклонява от началните си задачи, които си беше поставило. Тези задачи бяха до голяма степен решени. Те бяха свързани с възстановяването правата на мюсюлманите в България.

Но то изостави поддържането на етнокултурната идентичност на малцинствата. Общо, тези се изолираха от всичко това и се ориентираха под ръководството на Ахмед Доган към мястото на политическата сцена, към участие в правителствата и много активно участие в икономическия живот. Ако минете по бул. “Александър Стамболийски” и видите, където е сградата на централата на ДПС – на ъгъла на бул. “Стамболийски” и улица “Самуил”,  първата по-ниската сграда непосредственно от централата по Самуил е сградата, на която те казват “бизнес центъра”. Там се прави бизнесът. Той е непосредствено лепнат до централата н партията. 

По времето на Иван Костов, по времето на второто правителство на СДС, вече този център се беше изградил като един представител на симбиозата между политика и крупен капитал. Т.е. на това, което наричаме олигархия.

Така тръгнаха нещата. После оттам следва връзката на Доган чрез Илия Павлов, чрез Николай Вълканов, който беше вицепрезидент на “Мултигруп”, с младия, съвсем прохождащ, юноша бледен Делян Пеевски. 

Това е вече втора фаза. Това е в началото на 20-я век, когато Делян Пеевски, той беше в началото в НДСВ, в Младежката организация, заемаше определените постове. Имаше един много важен етап. Между Доган и Сакскобургготски се водеще голяма борба по времето на тяхното общо правителство. Това е правителството между 2001 и 2005 година. Доган настояваше, ако си спомните на времето Лучано да бъде министър. Т

Той беше министър на спорта, имаше проблем с неговата диплома, нямаше май висше образование, но въпреки това стана министър.

Много добре, точно това имам да кажа. Доган искаше Лучано да бъде министър. Това ще занимаваше с някакъв бизнес, свързан от тази сладкарска изделие.

Доган искаше да бъде министър Лучано. Сакскобургготски, заедно с няколко министри около него, не даваха и дума да се спомне, защото няма диплома. Накрая Доган се наложи, Лучано стана министър, въпреки всичко.

Да, но в това министерство, което излезе от шапката на един министър без портфейл, който беше и май-министър по това време, Неждет Молов. То беше комитет под тази шапка, изведнъж той получи самостоятелност. И вътре вече в самостоятелното министерство активно се включи в дейността директорката, шефката или председателката, или как да кажем, на спортния тотализатор Ирена Кръстева. Постепенно се оказа, че тя е много богата, ако си спомняте.

Аз си я спомня от периода в спортния тотализатор, но предишният период, ако е свързано с забогатяване, не го знам.

Аз не говоря за предишният период, а говаря точно за този период на спортният тотализатор. Тя натрупа големи активи. Не казвам по какъв начин и не искам да коментирам, но после тези прехвърли голяма част от активите на сина си.

Със заеми от от КТБ бяха купени вестници. Беше създадена “Българска медийна група”. И по този начин общозето мина легализирането

Това е началото. Оттам тръгнаха нещата.

По каква линия вървеше сближаването на Доган с “Мултигруп”?

От самото начало?

Да.

Някой казват, че едва ли не Доган е готовен да играе такава роля. Аз лично смятам, че да през 89-та година обаче на  него съм обърнали много сериозно внимание.

Имаше едно интервю на посланика на Съветския съюз Шарапов, ако помните. Където той беше казал, питаха го, Вие срещали ли сте с опозицията преди промяната, преди свалянето на Тодор Живков? Той каза – “Да, срещал съм се”.

Може ли да посочите имена? Той каза: “Срещал съм с Желю Желев, с Ахмед Доган”. И ако за Желю Желев можем да си представим как се е срещал, то се питаме как се е срещал с Ахмед Доган, който е бил по това време в затвора. Значи очевидно е, че на него му е било обръщано внимание. И той е бил олесняван, за да може да прави всички тези контакти и да развива тази дейност.

Него са го лансирали да заеме по-добри позиции още преди промените. Но в края, в 89-та година бих казал аз. Може би от началото, от малко преди, от 88-а.

След това, след това, хора, които имаха много важна роля в държавата, като например Любен Гоцев, те като чили играеха ролята на посредници да свържат “Мултигруп” и Движението за права и свободи. И Ахмед Дуган лично. Имайте предвид, че тогава “Мултигруп” навсякъде предлагаше услугите си.

Ние сме за демокрация, ние имаме пари, ще дадем пари за да се направят неща. Те бяха готови навсякъде да сътрудничат с пари.

Тоест Вие говорите за Доган и за “Мултигруп” като два продукта на държавна сигурност, които просто са били събрани от Държавна сигурност.

От Държавната сигурност. Аз говоря за събирането на тези две линии. Икономическата, олигархичната, крупният капитал създаден от комунистическия режим. И Доган, който от друга страна бе воден да играе роля на наше момче във всичко това, което ще се случва. Добре го казахте.

Добре, питам Ви това и от гледна точка на днешния контекст. Защото към образа на Доган сред привържениците на ДПС има своеобразен култ. Той е и почетен председател.

В момента валят и декларации в подкрепа на почетния председател. Аз съм се опитвала да говоря с хора по места извън София, привърженици на ДПС. Питала съм ги поради каква причина той като доказан представител на Държавна сигурност, на тайните служби, които са в основата на репресиите срещу вас, продължава да има същия ореол?

Ще бъде по-груб. Когато съм говорил с моите приятели в Родопите – помаци, турци, особено помаците сред приятелите ми, които са бяха много директни, те казват: “Знаем го какво представлява. Много добре го знаем. Но защо като толкова не го харесваш и като харесваш другите, защо тези твоите хора не дойдат при нас и не ни подадат ръка? Защо не се обърнат към нас? Защо не ни привлекат?”

Ставаше дума още от самото начало за СДС. Сега с днешна дата става дума за “Промяната продължава” и “Демократична България”. 

Тези другите партии създадоха вакуума. Когато се появи Движението за за права и свободи, те си отдъхнаха, защото част от техния електорат беше националистически настроен, специално този на СДС. И той започна да гледа накриво тези голяма грижа, която полагаше СДС в началото за защита на турците и мюсюлманите в България. И сега, когато се появи ДПС, тези хора казаха – турците са тяхна работа. Изведнъж беше парцелирано това пространство, тази част от нашето общество. 

Това е една много важна страна на нещата. Аз лично съм се оправил опити от протестите насам. Аз бях критично настроен към протестите, може би Вие знаете. Мисля, че сега се оказа, че съм бил прав.

Но така или иначе, след протестите, аз се опитах да посреднича и в “Демократична България”, и в “Продължаваме промяната”,  да свързам хора турци и помаци. Те сами изявяваха желание. Те казваха – “Моля ти свържи ни, дай ни връзка, дай телефони”. Обаждам се най-декой си, питам го, даваш ли си телефона? “Дай го”.  Но нищо не ставаше. Нищо не ставаше.

Всички тези хора бяха обезличени и не можаха да намерят своето място в тази претендираща за демокрация формация. Казвам га с много голяма болка, защото аз срещах много големи симпатии към “Да, България” и се мъчех по някакъв начин да яздато принесе за нейното развитие. Ето така, намирайки се в изолация от всички останали, тези хора, тези голяма част от нашето общество, търсиха своето политическо представителство. И го виждаха в лицето на онова ДПС, което създаде Ахмед Доган. 

Сега има и нещо друго, което вече отива към днешния ден и към въпроса с конфликта между Доган и Пеевски. Доган установи авторитарен режим вътре в партията, вътре в ДПС. Това е една авторитарна партия. Той е начало, той е на върха. Той, както казвате, е обожествяван. Но той, може би по модела на БКП, създаде и поддържаше органи, които бяха колективни. Имаше Централно оперативно бюро, имаше Централен съвет. Централното оперативно бюро се свикваше всека седмица, всеки вторник или сряда. Централния съвет също се свикваше редовно. Имаше един колективизъм. Тези хора, които бяха във върхушката на ДПС, не бяха директно командвани в тяхната пряка дейност от Доган. Даже някой от тях ми се оплакваха – “Отивам да го питам как да постъпа, как да не постъпа. Той казва, ти сам се оправяш, не ме занимавай. Това е твоя работа, ти се оправяй”. И така правеше, наистина. Да, даваше им периметър на действие.

Тези дни осъзнах, че всъщност този подход е допринесъл за това да има колективно тяло. И той е допринесъл за това тези активните привърженици на ДПС да се чувстват като една общност. Независимо от всичко това, което си говори за парите, за корупцията и така нататък, за “Държавна сигурност”.

Те са общност. При Доган бяха общност. Чувстваш се принадлежащ на една група, свързан с другите.

Това веднага го откроява от Пеевски.

Искам само да ви върна преди да продължим и за настоящето да говорим, защото говорихме за допирателната в лицето на държавна сигурност, която приближава Ахмед Доган и “Мултигруп”. Влизането на Делян Пеевски по каква линия стана. Защото той влиза. Виждаме го покрай “Мултигруп”. Минал е през младежко НДСВ, но така или иначе се завърта и той в ДПС…

Как точно влезе той в ръководството на ДПС, ми е трудно да ви кажа, защото аз тогава малко си бях подкъснал от активна дейност. Отдадох се повече на преподавателската и на ровене в архивите. Но изведнъж даже малко се стреснах, когато ми беше казан от хора от ДПС, че всъщност нашата партия се управлява от двама души.

Каквото те кажат, това става. Това бе някъде около… Може би, ще излъжа, но може би около 2010-та година. Изведнъж се оказа, че той е единият от тях… Те са заедно, те решават всичко заедно. Ако единияя каже “не”, нещта не стават.

Но пак мога да си обясна тази връзка, именно с интересите на Ахмед Доган към тази икономическа активност, използването на политическите механизми, на партийните механизми, използване на един политически субект в ползване на икономическа дейност. Така си го обяснявам.

Въпросът ми беше свързан дали общия знаменател може да е Държавна сигурност между всичко това.

Доган вече беше самостоятелен. Някой път ме питат кой стои за Доган или кой стои за Пеевски. Аз мисля, че правилният въпрос е въпросът, който се отнася до мрежата. С кой е Доган и с кой е Пеевски. В каква мрежа е Доган и в каква мрежа е Пеевски.

Мрежта са неформално свързани хора. И Доган и Пеевски заедно принадлежаха в мрежата, която ясно се очерта след убийството на Илия Павлов през 2003 г. 

Онова, което стана след “Мултигруп”, всичките вице-президенти – Николай Вълканов, Димитър Иванов, Стоян Денчев. Те всичките бяха свързани в едно.

Стоян Денчев и Димитър Иванов направиха този институт, който всички наричаме библиотекарски. Те всичките са в една мрежа. И сега Стоян Денчев е направил изявление, че Доган се обърнал към него. След като много години не се чували. Но Пеевски също беше част от тази мрежа. И двамата бяха в началото на тази мрежа.

Не толкова държавна сигурност ги свързва, според мен.

А по-скоро бизнеса.

Роденият от Държавна сигурност бизнеса. Това е… Може ли да се върнам малко?

Да.

Всички мислим… Не, широко е разпространено, че промяната във България, вътрешните сили, които доведоха до промяната във България, са дисидентите, хората, които бяха за демокрация. Аз съм на малко по-друго мнение.

Даже съм писал статии за това. В края на своето управление Тодор Живков създаде капитализъм и го изнесе в чужбина. Та беше главно черен капитализъм. С черни каси. С парите на държавата, с които Тодор Живков оперираше.

Създадоха се задгранични дружества. Създадоха се представителства на много страни в света. Разгърна се тази дейност.

Беше свързана с научно-техническото разузнаване, което на поразия крадеше рецепти за лекарства, или иначе казвано биотехнологии, или патенти за правене на компютри, или иначе казано информационни технологии. Всичкото от това трупаше. Появиха се много пари.

Имаше контрабандна търговия с оръжие. И по този начин, извън България, се натрупаха големи даже парични маси. Много активна икономическа дейност. Но, както казвам, по-скоро насочена към черни пазари. Тези хора обаче Тодор Живков ги управляваше до някаква степен и ги контролираше.

От един момент нататък,  те пожелаха да отхвърлят този контрол. Комунистическата партия им пречеше, шапката им пречеше. Не им харесваше, че някой иска от тях сметка – какво са направили, колко ще върнат обратно от това, което им е дадено. Това беше за тях затрудняващо. И даже аз по образец на класическите марксисти и лениници говоря, че ризата на социализма се оказа много тясна за тоя черен капитализъм.

Тя бяха основната сила на промяната. Виждате какво се случи по-нататък. След промените имаше заварени много държавни стопански объединения, които бяха под шапката на Министерството на външноикономическите връзки. Примерно, Държавно Стопанско Обединение “Руд Метал”. Държавно Стопанско Обединение “Химимпорт”, което отговаря за вноса и износа на химически произведения. Това са държавните стопански объединения, са тези, които вземаха това, което има в България и го изнасяха навън.

Те бяха също външноикономически ориентирани. Те също внасяха нужните суровини. Това е, същност, механизма на икономиката на страната. В един момент Андрей Луканов съобщи, че закрива Министерството на външноикономическите връзки. Тук колегите икономисти по-добре могат да разкажат тази история. То беше внезапно закрито. И тези държавни стопански объединения останаха без регламент. Дори тяхното финансиране беше затруднено. Имах близки, които работеха примерно в този “Руд метал”. Това е вноса и износа свързан с рудите и металите.

Тези престанаха да бъдат финансирани. Тогава изведнъж “Мултигруп” се появи  на този празен терен се явява и каза – ние ще правим внос и износ, ще произвеждаме метали и ще внасяме руди. И хората, екипа от “Руд метал”, много добре подготвени специалисти се премести в “Мултигруп”.

Ето един механизъм как се получи трансформация на собствеността. И цялата тази трансформация на собствеността, в този процес активно участваха определени, не цялата държавна сигурност, но определени много силно влиятелни кръгове на “Държавна сигурност” и бяха привлечени агенти на “Държавна сигурност” от най-високото ниво, средна партийна номенклатура, които да започнат да движат нещата. Всичкото това беше една паралелна активност, спрямокоято току-що появилата се демократична опозиция, беше настрана.

Те не знаеха и ние не знаехме за кво става дума. Това е много важно. Дори и когато сме искали да влезем по-надълбоко в архивите на “Държавна сигурност” в МВР, не ни даваха, подиграваха ни се, приемаха ни с усмивка. Искаха съответни документи, искаха регламент, искаха закон и този закон се влачеше. Тов мога да кажа като генезис на нашият капитал.

Нашият капитал е роден в грях. Много е трудно да не бъде такъв. Тези структури, за която ви говоря, имат и мафиотски характер по същество. Аз не влизам в подробности и не желая да говоря.

Димитър Луджев, например, на времето, искаше да изясни цялата дейност около, извън, задграничните дружества и други хора. Имаше и доктринери, които смятаха, ами ако искаме да се развие процес на начално натрупвнае на капитали, трябва да ги оставим малко без контрол. Не всичко може да е в закона, в съгласие с закона. Ето така вървеше този процес. Вие си спомняте може би, че през 90-те години беше време на мафиотска война по улиците на София. Много често, почти всеки втори ден, някой беше убиван по улиците.

Това е периода на формирането на групировките.

Групировките.

В условията на югоембаргото.

Да, югоембаргото допринесе много за черния бизнес, защото по негово време колони от цистерни вървяха през Македония за Югославия.

В кой момент ДПС от партия, която е тръгнала с определена идеология да защитава правата на малцинствата, се превръща в бизнес-корпорация? Защото за корпорация заговори Доган миналата година и то като нещо, което аха да се случи, обаче той го спира с предлагането Делян Пеевски да е председател…

Той направи това изказване през Януари. Това беше неговото обръщение към конференцията на ДПС, на която той, между другото, за това си обръщение, предлъжи двамата за председатели. Да, той го каза. Значи, вие питате за момент.

Няма точно определен момент. Аз през цялото време водя разговора на там, че това е процес и че постепенно бяха изоставени тези елементи в деятелността на движението за права и свободи, които се отнасят до защита на идентичността на връщане на права и така нататък. Давам един пример в скоби.

През 1992 година, когато се разреши изучаването на турски язик, имаше 110 000 ученици, които учеха турски язик. Сега те не са повече от 7 хиляди. Движението за права и свободи многократно беше в управлението, в правителството през този период. Това не правеше необходимото за съхраняването на тази идентичност. То се отклони и това отклонение е процес. Развиваше се постепенно и постепенно навлизаше корпоративното, навлизаше олигархичното.. Във всеки случай в началото на ХХ век, по време на правителството на Симеон Саксккобургготски, тази симбиоза вече беше факт. 

Преди това, вие знаете, че имаше много остър конфликт между Иван Костов и Ахмед Доган. Това доведе до там Иван Костъв да каже тежки думи, които не бяха разбрани.

Той точният цитат, да давам точният цитат, че този етнически модел, който е свързан с участието на Движението за права и свободи в управлението, е проклятие за България. Този модел, който е свързан с участието на ДПС в управлението на България, е проклятие за страната. Това беше възприетел, че едва ли не той е казал, че самото ДПСЕ е проклятие.

И тогава турците се оттеглиха от него.

Какво се случи, за да стигнем до момента, в който Ахмед Доган нарече Делян-Пеевски феномен в българската политика и пожела, да е председател на ДПС?

Може би след време ще разберем всичко това. Може би има зависимости. Но е сигурно, доколко самият Доган е финансово зависим. За Пеевски не мога да кажа. Макар че всички знаем, че има доста сложна връзка с ТЕЦ “Варна”.

Но, що се отнася до самото Движение за права и свобода, самата партия, самата организация, Пеевски дава доста пари. Представете си, че го няма. Без Пеевски тези пари ще спрат. Това ще удари в организацията. Това е много силна зависимост.

На кого от кого?

На цялото Движение за права и свободи от Пеевски. На самият Доган от Пеевски. Това е финансова зависимост. Пеевски дава парите, там му е силата. Когато се правят изборите, се харчат доста пари. Не стигат субсидиите.

Партията има хора в областните управи, има представители н общинските съвети. Теса всъщност платени функционери. Част от парите за тях идват от субсидиите, но те не стигат.

Предполагам, че сте обсъждали с Ваши познати представители, поддръжници на тази партия, влизането на български имена в ръководството на партията. Защото в началото бяха Йордан Цонев и Христо Бисеров, които са бивши кадри на СДС. Имената им бяха доста противоречиви към момента на тяхното присъединяване към ДПС.

В последствие имаме и Делян Пеевски, чиято звезда като ръководител на партията изгря даже след като той беше вкаран в списъка Магнитски за корупция от САЩ и отделно беше санкциониран и от Великобритания също за корупция. 

Парите нямат етническа принадлежност. Постепенно около ДПС се формира една върхушка, независимо от техния етнически произход. 

Но нека да се върна малко по-назад, защото българи в ръководството на Движението за права и свободи има от самото начало. Много от тях напуснаха. Мирослав Дърмов беше един от тях. Даже авторът на първият устав, с който ДПС беше регистриран за Великото народно събрание беше Мирослав Дърмо. Той се надяваш, че ще наделее линията, която е насочена към защита на правата.

Има и други, много и други хора. Мога да посоча имена на хора, някои от тях свързани с службите, други не, но така или иначе, от самото начало има българи в движението. Нещо повече, когато се разбра, че Движението за права и свободи е във възход, че в него е силата, че в него има властови ресурси и той има властови позиции, екзитполовете показваха, че около 100 хиляди от 600 хиляди общо гласували за ДПС са българи. Мисля, че това беше 2005-та година. 100 хиляди от избирателите бяха етнически българи. 

Тя стана клиентилистка партия, тъй като там се раздаваха постове, раздаваха се дължности. Българите не са били  пренебрежимо малък елемент в историята на ДПС. Но вие говорите за друго, вие говорите за олигархичната върхушка. Йордан Цонев, Камен Костадинов, Христо Бисеров, и други хора могат да се посочат, като принадлежащи на нашия икономически елит, на нашия бизнес елит.

И как те винаги са били…

С неясен произход по някой път на техните средства. Но ние не можем нищо да докажем.

Говорите за бизнес елит, говорите. Но те са вече не помня колко години подред, особено Йордан Цонев, в политическия и обществения живот.

Връзката с бизнес елита надделяваше при тези хора. Беше време, когато тези, които бяха в Ръководството на Движение на права, се сърдеха, че Доган не има обръща внимание и през цялото време стои в бизнес центъра. А в бизнес центъра се командваше от три дами, една от които Искра Михайлова.

В бизнес центъра…

Сградата, която е бизнес центъра към ДПС. Сградата, за която ви разказах преди малко, че е на ул. “Самуил” до сградата на централата.

А какъв бизнес се е движил в бизнес центъра?

А това не мога да кажа. Не, не мога да кажа. Действително не знам.

Но всеки случай имаше някакви бизнеси, някакви икономически активности.

Добре, и как се приемат тези хора от автентичните привърженици на Движението за права и свободи?

Аз ви казах… Те казаха – “Знаем ги тези неща. Знаем го това. Но по-добро от това няма. Той си е поне наш. Никой друг не ни обръща внимание”.

Между другото, това за вниманието и аз го чувам. Хората са прави, защото ДПС май останаха единствената партия, чиито нейните представители, особено по време на избори, обикалят по места, срещат се с хора. Ако не друго, питат ги – “Как сте? Добре ли сте? Какво правите?”.

Не е само това внимание. Например, ако някой от деците на “Да, България” беше казал  дори преди протеста им или в началото на протеста им в Росенец – например Христо Иванов и Ивайло Мирчев, ако те бяха казали така, да не казвам, айде, е много емоционално – “Братя, ние сме съграждани. Ние имаме общи интереси, ние заедно сме потерпевши. Ние страдаме от едни и същи хората, едни и същи сили. Нека да бъдем заедно”. Някога сте го чули това? Някога Христо Иванов да го е казал?

Той дава за пример финала на протеста си в Росенец, където на плажа привържениците на “Да, България” и тези, които бяха отишли да пазят сарайте, пяха заедно химна.

Това, да. А там какво беше казано? На всичко това можеше да се даде много по-голяма публичност, ако наистина тези думи са били казвани. Едно е да се пее българския химно – понеже всички сме български граждани. Друго е да кажем, че нашите интереси са общи, нашата борба трябва да бъде еднаква. Да се каже, че ние трябва да бъдем заедно в политически смисъл.

Това Христо Иванов не го казва. Той на мене ми е казвал, с цялото ми уважение и обич към него, Мишо, ние сме готови да работим с всички. Примерно, аз ходатайства. Някой турчин су обажда и казва, искам да работя за “Да, българия”. Други сами започнаха да създават малки гнезда от привържениците на “Да, България” и да бъдат между тях самите. Могат да ви посоча такива хора на различни места. Даже има избрани по този начин, по чисто тяхна инициатива, общински съветници. Но те не бяха подкрепени от ръководството. Затова става дума. Минаха много парламенти. Но като изключим ДПС, в коя партия имаше депутати турци или хора с мюсюлмански имена? Може би само в ГЕРБ. В ПП и ДБ нито веднъж не е имало.

Мустафа Емин се появи като име…

Но като кандидат за депутат.

След това активно мероприятие, което му бе спретнато, не застанаха зад него да го защитят.

Нещо повече. Те го критикуваха. Мисля, че даже го наказаха.

И след това взеха решение, че всички тези, които са наказани, не могат да бъдат кандидати за депутати. Оказва, че това решение, това постановление на тяхното ръководство се отнася само до един човек. Това е Мустафа Емин.  Той е единственият наказан. И след като те решиха, че наказаните не могат да бъдат кандидати за депутати, фактически му отрязаха квитанцията.

Много примери мога да дам.

Не искам да убеждавам вашите зрители или вас лично, но това е така. Нещо повече. Аз самият съм посредничил, за да се създаде връзка между хора, активни хора от турците и пламаците, да се създаде връзка с ръководството на “Продължаваме промяната”. Нищо не излезе. Аз в началото имах някакви надежди, че нещо малко се случи. А и те самите ме помолиха.

Така че не намирам думи за оправдание. Когато гледаме цялата картина, не трябва да търсим причината само вътре в ДПС, а трябва да видим и къде, в каква политическа среда се намира цялото мюсюлманско малцинство в България.

Тоест те или трябва да са отвън, или да са в ДПС, където единствено могат да имат някакво политическо представителство…

Къде отвън? Извън България?

Не, не. Извън политическия живот. Да са пасивни.

Да, да си гледат техния бизнес. Сега и още нещо трябва да кажа тук много важно. Намирам го за много важно. А дали е такова вече хората ще преценят. Има процеси, на които като че ли не се обръща достатъчно внимание сред тази част от нашето общество. Много турци, много помалци, с много труд, се изучиха, захванаха някаква работа, някои от тях заминаха и в чужбина, и общо взето стъпиха на краката си.

Имат не големи, но прилични доходи, така че да може да имат семейство. Въртат някаква търговия, някакъв бизнес, някакво производство. Тези, които са в чужбина, също с много труд, знам и за хора в Германия, знам и за хора, които са в Америка. Те пращат пари на своите родители. Ние правихме две изследвания, 2011 г. и 2016 г., през пет години за гласа на мюсюлманите в България.

Правихме изследванията аз и Евгения Иванова от Нов български университет. Алфа Ресърч ни беше партньора. С тях работихме фантастично.

Докато в 2011 година само 5% от мюсюлманите получаваха пари от чужбина, този процент се дигна в 2016 г. на 10%. Всичкото това, защо го разправям? Тези средства, които влязоха в тази група на неща граждани, показва, че там започва да се развиват процеси, които водят до индивидуална независимост.

Един човек, който върти самостоятелен бизнес, той е независим. Той не зависи от местния като гаулайтер на ДПС. Дали ще получи работа или няма да получи работа.

Той си има работа. И тези независими хора, в голяма степен независими хора, те започнаха да се самоорганизират като своеобразна опозиция. Това са тези 100 хиляди души, които гласуваха за партията ДОСТ (на изгонения от ДПС бивш лидер Лютфи Местан – бел.прев.).

Тези 100 хиляди гласа не стигнаха дост да влезе в парламента, но това са 100 хиляди гласа. Най-добре е от агенциите, примерно от Alfa Research, да се взема, защото те оперират с тези данни. Колко са на мюсюлманите над 18-годишна възраст в България? Може би са 400 000.

Във всички случаи, когато направим сметката, ще видим, че някъде над 100 000 души от мюсюлманите в България не гласуват сега. На тези последни избори, въпреки че ДПС имаха нарастване с 5%, въпреки че останалите партии загубиха влияние, и ДПС станаха втора политическа сила, някъде над 100 хиляди души избиратели не отидоха да гласуват.

И вече доста дълго време не ходят да гласуват. От една страна имаме разчупване на този модел, когато хората в малките селища са зависими, както някой ги наричат крепостни селяни. Появява се група от самостоятелни хора.

Ще ви върна на съвремието и на конфликта, който е в момента. Певски в обръщение фразата за “деребеите в ДПС”. Той очерта тази група от хора. Вие знаете ли, кои са тези дерибеи, за които той говори?

Пеевски си търси аргументи с този израз за деребеите. Направи същото с обръщението си от вчера.  Той търси аргументи и за защита, и за да организира силите си за настъпление.

Аз съм мислил и съм разсъждавал за  тази война, която започна. Да бъдем коректни към някои деци на ДПС – нека да я наречем “напрежение”, което се създаде между Доган и Пеевски. И да видим кой с какви сили разполага в това противопоставяне. Певски има пари. С тези пари той финансира част от дейността на движението за права и свободи. Това е зависимост на движението и лично на Ахмед Доган от него. Пеевски има партиен апарат. Той успя.

Може би тук наистина изигра роля това, че Ахмед Доган се откъснал от този партиен процес. Но кадрите на ДПС – тези, които са в депутатския корпус, депутатската група, парламентарната група, които са в Централното оперативно бюро, в Централния съвет на движението, те са до голяма степен подбрани от Певски. А и освен това са назначени на тези места по области от него.

Пеевски държи този апарат. Това е второто важно нещо.

Третото е, че той има големи възможности да лобира. Той има много сериозни връзки, които е създавал през годините с помощта на онези, които го създадоха. И той може да позвъни в Министерства. Има връзки със силови структури, с прокуратура, в служби и така нататък. Има достъп до информация. Това също е много важно. Ето, това са му ресурсите на Пеевски. Какво има от другата страна.

Не е ли същото?

Не. Мнозинството от партийният апарата не е за Доган. Ето, сега сме 30 на 19 и даже 28 на 19 депутати. Мнозинството от депутатите са на страната на Пеевски. 

Няма сега да бърним до последния човек, но мнозинството от депутатите са на страната на Пеевски засега. Централното оперативно бюро, заместник-председателите, повечето подкрепят Пеевски. Ако се свика Централен съвет, не мога да твърда със сигурност, но вероятността линията на Певски да бъде се утвърди на този Централен съвет е много голяма

Тоест Пеевски е взел партията?

Точно тук смятам, че той не е взел партията. И още нещо.

Партията са всички от тези активисти, не най-обикновенните избиратели, но и тези, които се смятат за активни членове. Поддръжниците на ДПС са много повече, отколкото са тези ръководни органи. Те си чувстват като общност. Те казват, ние сме ДПСари, ние сме една общност. Доган никога не посегна на това нещо повече. Той укрепваше чувството на привързваниците на ДПС, че са общност. Но Пеевски не казва, вие сте общност. Пеевски води политика на корпорация. Той казва – “Аз съм босът, аз каквото кажа, вие трябва долу да се подчинявате”. Той играе ролита на господара, той играе ролята на началника. От януари месец Певски не си е направил труда да свика един път централното оперативно бюро или го е свикал най-много един-два пъти. Не е свикал Централния съвет. Той е едноличен лидер. Това е разликата между  него и Доган.

Доган владее долу в общият състав на привързваниците. Там е неговата сила в момента. Той няма толкова пари, той няма апарата или няма превес в апарата. Той има връзки на различни места, но Певски е много по-активен. Все пак Доган се е пооткъснал от партията. Но той има общността. Общността на привързваници от ДПС.

Ще му помогна ли това да спечели? Не може да се каже. Представителите на Пеевски, са много силни, но може да се каже нещо друго. Ако Пеевски спечели, много от тези, които се чувстват като общност в ДПС ще напуснат. И ДПС ще намалява по състав. Ще има сериозен отлив от ДПС.

Ако Доган спечели, общността ще се запази и толкова силен отлив няма да има. Разбирате ли ме? Ето това е за което става дума.

Пеевски, както го виждам, добре разбира от такива неща. Той си дава сметка за това и той започва да търси някакви врагове. Враговете са деребеи.

Да видим кои са тези деребеи. Някои от тях може да се спорни.

Аз познавам много добре, например, Фелиз Хюсменова. Тя ми е била началник, била ми министър. Не сме били в най-прекрасни отношения с Фелиз, но той смята ли, че Фелиз Хисменова е Дерибеи?

Слушах Хамид Хамид по Би Ти Ви. За нея нямаше подобно твърдение…

Не, чакайте. Добре, но тя беше отстранена и тя между другото беше…

Тя сама напусна.

А защо?

Заради да поеме вината за ниските резултати

Така се казва. Тя казва така, нали? Това е поводът, а не причината. В медиите на Пеевски започнаха да се бълват всякакви змии и гущери срещу нея.

Имаше атака през варненския председател.

И освен това, тя беше обвинена, че е замесена с нещата от Варна.

Да. Джейхан Ибрямов защо го отстраниха? Той е деребеи ли е?

Аз познавам този човек, още от когато беше млад. Корман беше председател на Младежкото ДПС. Джейхан беше замесник-председател. Аз не съм го виждал в ролята на деребеи. Ако Пеевски жо твърди, нека да го докаже. Т.е. тези Деребеи да ги изясни и да ги каже персонално кои са. И да каже защо ги наричат така.

А Рамадан Аталай, за който Хамид Хамид казва, че…

Рамадан Аталай не е отстранен, защото се е занимавал с не знам си какъв си бизнес. Или имал такива и такива провали в работата си. Няма такова нещо.

Той е отстранен, защото… няма добри резултати в Пловдив.

Казват, че не го иска областната организация. Дори беше по време на неговото интервю, беше строена областната организация в Пловдив, за да каже, че не го иска.

Да, но тя не го иска с единствено обвинение, че той не е могъл да изведе до победа партията в Пловдивския избирателен район. Имат спад в сравнение с предишните избори. Пловдив поначало е трудна работа. Аз не знам какво точно влиза в този избирателен район. Те май са два или три избирателни райони.

ДПС има влияние в Столипиново…

Е, в Столипиново не мога да си представя Рамадан Аталай как ще може да отиде. По-скоро мога да си представя членовете на областния съвет как могат да отидат. Рамадан Аталай го каза вчера по радиото. Той каза – “Аз в Пловдив не бях много активен”. Но там, където той беше активен, например в Асеновград има много голяма турска общност, в Кричим също – хората там сега го подкрепят. 

Да, от Кричим излезе в Асеновград.

Но не защото има обвинение срещу Рамадан Аталай, че е лош, а защото просто не е могъл да спечели изборите. Защото има лоши резултати на изборите. Това е единственото обвинение на областния съвет на Пловдив.

Тоест, Пеевски да каже кой е деребей и защо. Това е много смешно. Като детско оплакване ми се струва. “Да, ама той е Деребей”.

А как ви звучи като цяло тона в това писмо? Защото това е така две страници.

Може ли да ми го дадете?

Да, давам ви го, ако имате и цитати.

Чакайте, дано успея много набързо да намеря цитата.

Това е рядък момент на многословност в случая, където се обяснява къде има конфликт, къде няма конфликт. Пеевски казва, че тема Доган-Пеевски не съществува и че няма конфликт между него и Ахмед Доган. А в същото време автентичното ДПС на Доган ни казва, че връщане назад няма.

А, ето, да мерих цитата. Благодаря ви, извинявайте. Той звучи малко неясно, ако може да го разтълкуваме заедно.

“За заседанията и при двамата председатели, проблем е липсата на инициатива. Но това не може да бъде застрешаващ партията проблем.” Какво значи това изречение?

Джевдет Чакъров е можел да свиква заседания на Централното оперативно бюро, защото пуснах и двамата съпредседатели. Така пише.

Вашата интерпретация е, че може би това е написано. Единият когато реши свиква и другият когато реши свиква. Ние с вас сме съпредседатели и вие решавате да свиквате в понеделник, аз във вторник.

Така му излиза от думите, сега не знам.

Според мен решифроването на това мъдро изречение е, че за това, че не е свиквало заседание и за това, че съпредседателите трябва да работят в екип и да подписват заедно, какво казва той? Това не може да бъде застрешават партията проблем. Всъщност, основната критика към него, една от основните критики към него, която е казана с кодовото название “да се върнем към нормалността”, е да се върне да се възстанови нормалната работа на колективните органи.

Не може повече от половина година да няма заседание на централното оперативно бюро. Как става тази работа?

Между другото, когато ги съберат парламентарната група, колко пъти сме чули, че е взето решение с гласуване от парламентарната група. Аз лично само веднъж чух, когато отстраниха Рамадан Аталай, а освен това, отстраниха Айсел Руфад, отстраниха Джейхан Ибрям. Имало ли е гласуване? Нямало ли е?

Тези неща не са без значение. Не е без значение това, че ако аз искам като съпредседател да направя нещо, трябва да кажа и на другия съпредседател и когато ние трябва да изпратим някакво писмо, трябва да го подпишем и двамата. Това не са формалности.

За него това не е застрешаващ работата проблем. За него това е без значение. Това издава неговото мислене.

Това мислене не е на човек, който ръководи партия, а който ръководи корпорация. “Аз съм едноличният шеф и не е проблем, че не събирам борда. Тъй като парите са при мене, мои са парите”.

Заканата връщане назад няма от страна на така нареченото автентично ДПС. Как я приемате? Възможно ли е да се стигне до изключването на Пеевски и въобще съществува ли механизъм за такова?

Аз очаквам с интерес анонс за това, че Доган ще направи обращение. Общо взето, бърбата и на двете страни е много сложна. Не толкова за това, че там има борба дали да вземат втория мандат, но по-важното са изборите. Изборите предстоят. Едва ли има някой, който се съмнява, че есента ще има избори. И ако движението за права и свободи остане в този си вид, то ще загуби изборите. Ще има отлив от него. Това няма да бъде приятно добре от голяма част от избирателите и най-малкото забележима част от избирателите. Освен това, безспорно, че и за едната страна и за другата страна целостта на партията е важна.

Ако тази партия се разпадне, то тогава какво остават? Ако счупите една ваза, имаше една пиеса на Валери Петров – вазата се щупи, всички ахкат – и един човек казва “Нищо, нищо, те парчетата са здрави”. Ако това, че парчетата са здрави от разчупването на вазата, не утешава никой. Това също трябва да се има предвид. И за това как ще вървят на така противоболствата? Може би ще се стигне до времено примирие. Може би ще се стигне до търсене на по-широка база – базата на общността, за да се решат нещата, да се реши проблема. Но това не е еднократен сблъсък. Процесът на противопоставяне ще продължи. Може би с приливи и отливи.

Не мога да кажа окончателни изход. Но ако окончателно Пеевски се наложи като едноличен господар и едноличен управител на партията и изпрати Доган “на заслужен отдих”, както се казваше по времето на соца – т.е. за него всички почести, за него всички венцехваления, но той там да си гледа старините… ако така се случи, то една голяма част от общността на Движението за права и свободи ще напусне партията на Пеевски. Така че във всички случаи има много рискове.

На България това не й трябва. Както виждаме, вече няколко години не можем да имаме нормално правителство. Дестабилизацията вари по всички линии. ДПС да се дестабилизира сега точно,  няма альтернатива. Аз винаги съм бил привържени на това да има альтернатива ДПС, да има за кого друг да гласуват избирателите, турци и помаци. Но няма. Просто няма. И тогава по-добре е да има едно стабилно ДПС, поне за да излезем от тази дупка.

Добре. Много ви благодаря за този анализ. Вие се абонирайте за канала ни в YouTube, в YouTube Music, в Spotify, ако предпочитате само да ни слушате, както и следете новините на сайта на Свободна Европа.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author