Аурелиан Котобан
В своето дванадесето издание този уникален фестивал в Европа, организиран от читалището и кметството на Нова Черна, се проведе отново през тази красива есен на 2024 г. с много по-голяма сила и мащаб, отколкото през предишните години. Този фолклорен и гастрономически фестивал доказа, че в България дори в провинцията могат да се организират красиви и специални неща.
Солисти и танцови ансамбли (от ученическа възраст до осемдесетгодишни) от цяла България, но най-вече от Добруджа, пяха, танцуваха и популяризираха българския фолклор пред участниците във фестивала. Наред с това имаше рекорден брой участници с гастрономически щандове от България и Румъния, които заедно с майстор-готвача Димитър приготвиха вкусни ястия, мамалига, и ястия, които се сервират с мамалига (рибена чорба, риба, сирене със сметана, сармички, овнешко и др.). Това беше гастрономическо царско семейство, в което хармонично се преплитаха вкусове, апетитни миризми, примамливи аромати от двата бряга на Дунав.
Присъстваха политически личности от България и Румъния, хора на културата, местни жители, много туристи от самата Румъния (Букурещ, Олтеница, Кирнодж, Извоареле, Черна и др.). Като на всеки фестивал имаше улични търговци, забавления за децата. Самият фестивал беше най-пряката и благоприятна среда за хората да се срещнат, да общуват, да се радват, да бъдат приятели. Тази година 2024 г. се наблюдаваше рекорден брой участници както от гастрономическа, така и от фолклорна страна, около 500 души(както каза директорът на фестивала и на дома на културата г-жа Тодорка Владимирова, Дора, както я наричат), освен зрителите. Сред многобройните гастрономически щандове бих искал да спомена този на майстор-готвача Димитър от община Олтеница, където благодарение на участието на избрания кмет, г-н Михаица Бещя, бяха приготвени голям 50-литров котел с рибена чорба и котел със същата вместимост с мамалига, които се предлагаха безплатно на участниците.
Всички участници получиха грамоти и подаръци, които да им напомнят за този фестивал, съхраняващ традициите от двете страни на Дунав. Мамалигата – звездата на фестивала беше храната, която в продължение на 300 години е успявала в трудни времена да спаси балканското население да оцелее. По същество мамалигата сама по себе си е част от нашата обща история. С гастрономически щандове се представиха и румънските градчета и села Черна в окръг Тулча, Извоареле в окръг Телеорман, Кирнодж (побратимен с община Тутракан) в окръг Кълъраш и, разбира се, община Олтеница.
Получените грамоти бяха персонализирани според особеностите на всеки участник, например авторът на този текст, Аурелиан Котобан (стар приятел на блога “Мостът на приятелството”i), получи грамотата на най-стария приятел на фестивала в знак на признание за усилията, положени за популяризирането на този фестивал, и за участието година след година. Това бе знак, че този фестивал има международно измерение. Тази година Аурелиан Релу Котобан представи и предложи на българските си приятели един прост десерт на нашите баби и дядовци и най-вече на нашите предци – студена мамалига, нарязана и изпържена на горещ тиган и след това намазана със сладко от сливи.
Скъпи читатели на тази статия, очакваме всички вас догодина в първата събота на октомври, за да участваме в Нова Черна – България в 13-ото издание на фестивала на мамалигата, 2025 г.!
Снимка: По време на фестивала на мамалигата в село Нова Черна (източник: Аурелиан Котобан)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
