
Любов Пламадяла, TV8, 7 август 2024 г.
Водещ на TV8: Продължаваме кампанията „Искам в Европа“ с една много по-близка до нас страна, която беше част от предпоследната вълна на разширяване на ЕС. Става дума за България, която се присъедини към голямото европейско семейство през 2007 г. заедно с Румъния. Тя се възползва от финансиране от ЕС не само за икономическо възстановяване и социална политика, но и за рехабилитация на исторически сгради.
Екипът на TV8 посети няколко обекта в столицата София, които оживяха през последните години и привличат почти 2 милиона туристи годишно.
Любов Пламадяла: „Намираме се в сърцето на София. Преди тринадесет години група български археолози откриват тук руините на древен римски град. Тук можете да видите останки от къщи, но и улиците, които някога са пулсирали от живот“.
Това, което виждате, е Сердика, както се е наричала София по време на Римската империя. Руините съдържат части от древните градски стени, средновековни сгради и осем улици, които са разкрити в периода 2010-2012 г., когато започва строителството на близката метростанция.
Местните власти веднага започват да търсят пари за развитието и опазването на историческото бижу, а европейският фонд на стойност 8 млн. евро е от голяма полза. В противен случай те нямаше да успеят – парите в държавния бюджет бяха твърде малко.
Тодор Чобанов, бивш заместник-кмет на София и историк: „Днес, в сърцето на София, тук се намират почти всички важни институции. В много отношения имаме ландшафтна приемственост, но и функционална приемственост. Например сградата, в която работи президентът, се намира точно над сградата на градския съвет от древни времена. Беше предизвикателство да запазим това наследство, защото можете да си представите, че един модерен град трябва да расте и да се развива.“
И докато местните жители са свикнали с древните руини, разпръснати из целия град, туристите остават впечатлени и спират да снимат всяко останало свидетелство за Римската империя. По официални данни столицата на България се посещава от почти 2 милиона туристи годишно.
Турист: „Това е стар град. И е много интересно да го видиш – отвътре и отвън. Той е важен, защото е нашето наследство в Европа.“
Тодор Чобанов: „Броят на туристите се е увеличил през последните двадесет години. Пандемията се отрази на туризма, но не за дълго. Броят на туристите се оценява като по-голям от броя на гражданите в София. Изводът е, че ние сме туристически град.”
Преминаваме към друго историческо бижу. Сега това е Регионалният исторически музей на София. Сега това е най-красивата сграда в града, въпреки че някога е била мястото, където повечето местни жители са отивали за лична хигиена.
Борис Чилев, заместник-директор на Регионалния исторически музей: „Преди това е била бившата централна хигиенна баня. Ето защо Столичният общински съвет реши да я предостави на разположение на Музея за история на София“.
Това си спомня една местна жителка, която от години живее в чужбина и която изненадахме при първото ѝ посещение в музея.
Българска гражданка: „Аз съм от София, но не живея в България. Посещавам музея за първи път. Спомням си някогашната градска баня. Когато бях на 10 или 15 години, мисля, че банята все още работеше. После я затвориха и постройката западна. Мисля, че сградата е красиво реставрирана и музеят е на нейно място“.
Сградата има дълга история и преди да се появи музеят през 90-те години на ХХ век, тя започва да се разрушава. Работата обаче е спряна по настояване на членовете на Софийския съвет. В продължение на повече от десетилетие обаче рехабилитацията на музея не е приоритет за държавата, така че не се намират пари за нея. Реконструкцията става възможна едва през 2013 г., когато е привлечен европейски фонд за опазване на националното наследство на стойност над 2 млн. евро. Заместник-директорът на музея казва, че присъединяването на България към ЕС е допринесло за това, че сега обектът се посещава от милиони туристи и местни жители.
Борис Чилев: „Особено на покрива. Що се отнася до фасадите, всяка година се харчеха пари за възстановяването им. Инвестиционният проект, който беше част от международната програма, беше интериорът и постоянната експозиция.“
Това е най-големият експонат в музея, който е принадлежал на цар Фердинанд и е бил подарен от майка му като сватбен подарък. Той е пътувал с нея само веднъж, от железопътната гара до царския дворец.
Постоянната изложба се състои от 8 зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи повече от 8000 години – от неолита до 40-те години на ХХ век.
Защо да не се телепортирате в 1905 г. и да видите как е изглеждала една софийска улица тогава? Това е темата на стаята, в която се намирам сега. Този автомобил също е бил закупен от кралското семейство. Това е мерцедес, който печели второ място в състезанието за автомобили между Берлин и Мюнхен.
Български гражданин: „Много ми харесва. Сграда е много хубава. Тук има много неща, които могат да се посетят. Тук може да се види смесицата от различни части от историята на града“.
Също с финансиране от ЕС е реставрирана една от най-старите църкви в българската столица и в Европа – църквата „Света София“. Легендата разказва, че градът е наречен в чест на това свято място. През 2016 г. беше получен достъп до средствата от Фонда за опазване на културното наследство на стойност около 200 000 евро. А три години по-рано некрополът, открит от археолозите точно под сградата на църквата, беше отворен за туристи.
Борис Чилев: „Всъщност под земята са открити повече от 100 гробници, саркофази и мозайки от по-ранни периоди“.
Приоритет на ЕС е опазването на културното наследство. Всяка година два европейски града се обявяват за европейски столици на културата. Това е стимул за местните икономики, но също така се възползва от местните творци и културните съкровища, които са уникални за всеки град. През 2019 г. този статут получи град Пловдив в България, вторият по големина град в страната. А следващият път, когато град в България ще се радва на този статут, ще бъде през 2032 г.
Снимка: Регионалният исторически музей в София (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.