Цветелина Соколова
Спасимир Домарадски е доктор по политически науки (2007), изследовател и лектор във Факултета по политически науки и международни отношения на Варшавския университет. Това интервю е част от работата на журналистката Цветелина Соколова от сайта “Медиапул”, за да установи какви са процедурите и каква е практиката в Полша и Румъния по отношение на пренасочването на част от дължимия данък общ доход, което гражданите на тези страни могат да дадат на неправителствени организации. В Румъния с подобни дарения се издържат независими медии, регистрирани като неправителствени организации, а пак благодарение на тази практика критична маса от дарители доведе до финансирането и изграждането на детска болница, построено от НПО-то “Дари живот”.
Има ли механизъм за публично финансиране на НПО сектора в Полша?
Действително, и в Полша има механизъм, който позволява на всеки данъкоплатец да даде 1,5% от своя годишен данък на организация с обществена полза. Това означава, че не всяко НПО може да получи такава подкрепа. Издаването на статут на организация с обществена полза (ООП) става чрез подаване на заявление в съда. След като получи такъв статут, НПО-то трябва да бъде записано в Държавния съдебен регистър. Наред с 1,5% НПО-тата с ООП имат още ред данъчни и административни облекчения, но също така и ред задължения и ограничения. Така например, едно от тях е, че трябва да имат вътрешни контролни органи и не могат да получават възнаграждение, по-високо от средното за страната. Освен това тези НПО трябва да подават годишен отчет за дейността си. Механизмът е въведен през 2004 г. и до 2023 г. можеше да се предаде само 1%, но от 2023 е вече 1,5%.
Работи ли тази схема?
Аз не специализирам в тази област и мога да опиша само общата рамка. Но системата е изключително ефективна. За миналата година за сектора на НПО са пренасочени данъци за около 1.9 млрд. злоти (около 900 млн. лв.), което показва за какви пари става въпрос. От друга страна, механизмът е много ефективен. Не всяка НПО може да кандидатства. Трябва да кандидатстваш за статут за организация в обществена полза и когато получиш такъв статут, вече можеш да се обявяваш. Понеже до края на април се плащат данъците, където се обърнеш, виждаш плакати, чрез които НПО призовават да им пренасочиш 1.5%. Много е широк тематичният обхват на организациите – образователни и т. н. Всяка организация, която получи такъв статут със съдебно решение, може да кандидатства.
Имате ли представа най-общо какви са изискванията за този статут?
Има закон от началото на XXI век, но е актуализиран през 2018 г. за обществената полза и доброволчеството. Там са регулирани изискванията. Всяка НПО може да кандидатства в съда да му се признае статутът, след което организацията може да функционира и тогава има доста задължения и доста ползи. Що се отнася до ползите, тези организации са освободени от ред данъци – от корпоративен данък, от данък върху недвижимите имоти, от всякакви държавни такси и от съдебни такси, от част от данъците, свързани с продукти и услуги. В тези организации хора, които трябва да ходят в армията, макар че нямаме задължителна военна служба, може вместо в армията да отидат в такава организация. Има възможност тяхната дейност да бъде промотирана от обществените медии. Има и облекчения за наемане на недвижимо имущество от държавата или общините.
А какви са задълженията на тези организации?
Те са предимно от финансово естество. Трябва поне две години да са реализирали такъв статут. Трябва да подават допълнителен отчет в счетоводството. Има държавен институт за гражданското общество, който изпълнява ролята на контролен орган.
Какви са ограниченията за заплатите на работещите?
Заплатата на работещите в тези организации не могат да надвишават средната. Трябва да имат вътрешен контролен орган, в който никой да не е бил осъждан. Това, което организацията изкара като превишение на приходите на разходите, трябва да бъде предназначени за обществено полезна дейност – не могат да си ги разпределят като печалба.
Журналистика финансира ли се на този НПО принцип?
Дори големите частни медии в Полша също създават организации или фондации, или асоциации, като те също могат да се обръщат с молба за финансиране. С тези пари правят журналистика в обществена полза.
Има ли скандали или злоупотреби с този начин на финансиране?
Няма много скандали и проблеми. Но в миналото, когато бях ангажиран с дейността на българското училище, единствената разлика е, че ако имаш доходи, които не превишават 50 000 лв. на година, даже има опростен вариант за рапортуване. Но органицациите много внимават, защото контролният механизъм съществува и да изгубиш такъв статут би дало голяма разлика за някои организации.
Смятате ли, че това е редно да бъде въведено и в България?
Да, напълно. Това е механизъм, който не само насърчава и подпомага гражданското общество, но и създава чувството на общност сред данъкоплатците. Когато плащаш своите данъци и имаш възможност сам да решиш къде да отидат 1.5% от тях и можеш да избереш на кого да го дадеш, ред проблеми, които в България са винаги въпрос на обществена мобилизация в последния момент, например помощ или лечение на деца, всеки може да реши да насочи тези средства.
Снимка: Спасимир Домарадски (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
