Аурелиан Джугъл
Тези избори всъщност потвърждават онова, което беше предсказано. Цитирам това, което написах през 2020 г. след парламентарния вот преди четири години и половина. Това е статия, написана в Libertatea, в която се анализира вотът за партията AUR:
„Ето защо на този икономически и социален фон външната миграция ще продължи, а политическото бъдеще може да ни подготви всичко. Включително и това, че подкрепата за партия като AUR, която сега е на устата на всички, с множество анализатори, които се опитват да разшифроват нейния възход, който може да продължи в бъдещите изборни цикли. Както е добре известно, времената на икономическа криза извеждат на преден план такива партии, които оспорват статуквото на старата политическа класа. Ето защо трябва да наблюдаваме внимателно какви мерки и методи ще използва сегашното правителство, за да разреши настоящата икономическа криза, която сега се очаква да бъде дълбока. Ако то продължи да действа както досега, както изглежда вероятно, сметката за кризата ще бъде платена от тези на дъното, и смятам, че бъдещето ще бъде все по-мрачно.“
Нека погледнем към историята. През 50-те и 60-те години на ХХ век в Западна Европа комунистическите партии бяха много силни. Те също бяха финансирани от Съветския съюз. Но когато Студената война приключи, те почти не съществуваха. Защо това се случи?
Защото икономико-политическите мерки тогава бяха социални, което доведе до социалната държава. Или, както казват французите, état providence. Така че разделението по онова време беше между комунистическите партии и либералните партии и социалдемократическите партии и т.н. и постепенно се разми.
Комунистите отслабнаха, те бяха незначителни по времето на рухването на комунизма в Източна Европа. А социално-либерални партии се превърнаха в основни партии. Християндемократи, либерали, социаллиберали, социалисти, лейбъристи и т.н.
Какво се случи след 40-50 години неолиберализъм от 70-80-те години на миналия век досега?
Ами случи се голяма промяна. След десетилетията на неолиберализъм популисткият суверенитет си проби път в града. Основното разделение започна бавно и полека да се превръща в разделение между суверенисти и популисти, антиглобалисти и свободни търговци и капиталисти, които превръщат всичко в стока, включително обществените стоки и услуги. В координирания сборник, публикуван от Cambridge University Press, Commodifying European Governance and Labour Politics from Financial Crisis to the COVID Emergency, съавторката Сабина Стан подчертава точно тези неща. Това е ясна трансформация на капитализма, който се нуждае от приватизация, включително от приватизация на обществените блага. Той превръща всичко в стока.
Така че защо сме изненадани, че той върви в посоката, която някои обясняваха още преди няколко десетилетия? Защо говорим за строги икономии в Румъния? Марк Блайт написа „Икономиите: историята на една опасна идея“ (Austerity: the history of a dangerous idea). Защо мерките за строги икономии, които се оказаха провал в Румъния, все още са на мода? Ето два примера.
Демократичният конвент от 1996-2000 г. – периодът на шоковата терапия, приватизацията, безработицата – изчезна. Националната християнска и демократична селска партия вече не съществува. Тя умря тогава, след изборите през 2000 г. Тя никога не се върна на власт. Тя никога не се върна в парламента.
Второ. Либерално-демократичната партия, партията на бившия президент Бъсеску. Правителство 2009-2012 г. След президентските избори през 2009 г., през 2010 г. беше въведена програма за строги икономии със съкращения в публичните сектори. Либерално-демократическата партия вече не съществува. Тя е изчезнала. Тя е мъртва. Тя е починала. Тя беше погълната от сегашната Националнолиберална партия. Бок и няколко видни лидери от онова време са в днешната Националнолиберална партия.
Но Националнолибералната партия вече не съществува. След парламентарните избори през 2012 г., повтарям, 2 години след програмата за строги икономии, наложена от Бъсеску-Бок, Демократично-либералната партия дори не се кандидатира на избори под собственото си име.
Тя се наричаше Alianța România Dreapta (Съюз “Дясна Румъния”) и смени името, като така или иначе имаше слаби изборни резултати, което ускори нейната гибел. Така че мерките за строги икономии никога не са давали резултат.
Защо всички кандидати – левоцентристи, десноцентристи, популисти и супремасисти – упорито твърдят, че ще продължат да прилагат мерките за икономии?
Г-н Боложан от Националнолибералната партия, който поиска гласове от името на г-н Антонеску, заяви, че Румъния се готви за строги мерки за икономии. Е, тогава изненадани ли сме от днешния вот? Защо все още сме изненадани?
Хората се отказват. Казват: “ние не искаме”. Това е пълна точка. Можете ли да наречете хората глупави за това, че не искат? С какво моят глас в Букурещ е повече от този на избирател, живеещ в страната?
Всеки гласува според своя собствен класов интерес. Не? Искате да кажете, че гражданинът от Долж, Горж, Добруджа или Молдова не е пълноправен гражданин? Или той е наполовина гражданин?
Е, аз казвам, че трябва да разгледаме причините и след това електоралния ефект. Ефектите са следствие от причините, а не обратното. Не последствията пораждат причините, а обратното.
Не можете да сипете бензин в огъня и да кажете, че очаквате да не се запали.
Защо в Румъния не се появява по-видима и влиятелна левица в сегашните условия на разпад на основните партии и антисистемни настроения?
Лявото, според мен, теоретичното ляво е чисто теоретично и това е всичко, и във всеки случай то е числено ограничено, никой не знае за съществуването му, освен балоните във Facebook и градската интелигенция, защото лявото в теоретична Румъния се състои от няколко интелектуалци, много от тях академици, други по някакъв начин в независимия културен сектор, и това е всичко. Нито един работник не знае за съществуването на тази левица. Ако, абсурдно, тази левица утре изчезне, никой няма да забележи нейното отсъствие, абсолютно никой няма да го забележи, защото тя е незначителна, политически, социално, по какъвто искате начин.
Затова и тези хора зависят от мрежите за оцеляване. Те са обвързани с невидими нишки или от кариерата си, академична или неакадемична, или от финансирането, което получават от публични културни институции и т.н. Така че те са зависими хора, те не са напълно независими хора. Не виждам те да са в състояние да означават каквото и да било. Не можеш да се занимаваш с политика като с хоби. Политиката не е хоби. Знаем това от Макс Вебер. Политиката е дейност, както всяка друга дейност.
Не отивате на работа до четири часа, а от четири часа отивате в политическия клуб. Какво ще кажете за мерките? Просто. Системата не иска друг вид политика.
Как политико-икономическата система реагира на предизвикателството от страна на избирателите?
Този дискурс, провеждан в продължение на десетилетия – че хората са единствено отговорни за своя провал или успех, стига до тази неолиберална логика. „Вие се провалихте икономически, вие се провалихте социално, само вие сте виновни. Никой не е виновен за вашия провал.“ Деполитизирането на политическата функция и функциите на държавата и преминаването към логиката на пазарната ефективност.
Добър ли сте или не сте добър? Това е единственото нещо, което има значение. Няма значение дали произхождате от райони с икономически проблеми, с лоши образователни институции или от малки обезлюдени градове. Няма значение. Никой не ви е принуждавал да останете там.
Защо не напуснете, както каза Бъсеску? Защо не отидете по света? Кой ви държи тук, в Румъния? Оставете ги да си ходят, каза Бъсеску. Отидете си! Ако не ви харесва. Това е начинът, по който работят нещата в този район. Ние сме най-неравната в социален план страна в ЕС. Най-неравната.
Румъния не трябва да изобретява колелото. Румъния не трябва да бъде Швеция или Германия. Румъния трябва да прилага политики за събиране на данъци, подобни на политиките в Централна Европа – бившите комунистически страни.
Тя не трябва да се превърне в най-ефективната държава в света. Тя трябва само да подражава на Европейския съюз, който твърди, че следва.
Ако иска, трябва да промени нещо в сегашното положение на нещата. Ако не, това е всичко. По думите на Естер Линч, генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите, Европа, а заедно с нея и Румъния, в крайна сметка ще се окажат „ходещи насън към катастрофа“.
И това вероятно ще се случи много скоро. Защото тези неща ще се противопоставят едно на друго в обществото.
Така че не се съмнявам. Искам да кажа, че можете да го видите и за това са изписани тонове. Не можем да продължаваме да казваме на хората, че са глупави.
Променя ли се нещо към по-добро, ако властта отиде при AUR и Симион?
Със сигурност не. Не мисля, че ще се промени. Мисля, че нещата само ще се влошат.
Напротив. Не виждам в това решение. Това прилича на вот на отчаяние. Очевидно не е решение и не виждам партии, които да се доближават до крайната десница или дори да са крайно десни. Не смятам, че те ще могат да въведат икономически политики, които да балансират неравенствата. Не мисля, че е така.
Те все още са елитарно-ултралиберални партии, които подкрепят мерките за строги икономии.
Снимка: Аурелиан Джугъл (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
